Thursday, November 05, 2009

Майсторите на подземната мисъл


ГЕРБ и Йорданка Фандъкова залагат на десни клишета и фантазии за бъдещето на София



Трябва да внимаваме какво си пожeлаваме, защото желанието може да се сбъдне. Това гласи едно древно като самия свят предупреждение, но очевидно повечето български кандидати за кметове не се съобразяват с него. В България ние от години сме изгубили усета си да четем и да сравняваме политически и управленски програми, въпреки че изтърваме изключително голям купон. Защото когато в България се обещава, се обещава на едро. Българският кандидат-кмет не признава ограниченията на времето и пространството, а се впуска в изграждането на мощни и мащабни урбанистични утопии. И сега нека да дадем пример за това.

На 15 ноември предстои битка за кметския пост в столицата. В тази битка основни конкуренти ще бъдат представителката на ГЕРБ Йорданка Фандъкова и кандидатът на левицата Георги Кадиев. Понеже обаче всички социолози хорово прогнозират, че ГЕРБ ще взиме града още на първи тур, при това с много, а някои дори намекват, че Фандъкова трябвало да бъде назначена служебно, защото победата й щяла да бъде невероятна и огромна. Ето защо сега ще се опитаме да прочетем програмата на госпожа Фандъкова и на нейната политическа партия ГЕРБ, за да видим какъв проект ни предлагат за бъдещото развитие на София. Все пак, като са толкова уверени в победата, като минимум дължат на софиянци една минимална доза реалистичност. Така ли е наистина?


"Метро 2033"


Миналата година в България бе преведен невероятният роман на Дмитрий Глуховски "Метро 2033". В антиутопичния сюжет на тази разтърсваща фантастика се разправя за оцелелите в Москва след ядрен взрив, които са се преселили да живеят в тунелите на метрото, за да стоят далеч от радиацията. Отсенки от този антиутопичен поглед веднага долавяме в програмата на Фандъкова. Нека да цитирам: "Изграждането на подземна урбанизирана среда е перспектива за развитието на централната територия." Това е част от радикалните идеи на ГЕРБ за справяне с "успешното и устойчивото развитие" на София. Значи целият център ще бъде издълбан, за да се урбанизира. Стряскащото на тази идея е, че тя е в шокиращо противоречие с изразеното малко след това желание столицата да развива културен туризъм. Или урбанизираш подземния свят на централната територия - точно където се намират останките на антична Сердика, или развиваш културен туризъм. Двете идеи са диалектически несъвместими.

Подобни


отричащи се една друга идеи


изскачат от всяка страница във визията на ГЕРБ. Еклектичният текст не се срамува да си противоречи и да използва отвратителни думи и словосъчетания. Ето пак пример: За нас отправната точка на всички начинания е "Човекът - обитател". Какъв е този човек-обитател, какво животно е, къде точно са му териториите? Това не е заяждане на дребно с кандидатката на ГЕРБ. Въпросът е много принципен. Кабинетните думи и преводните идеи имат много малко общо с реалността на София. А програмата на Фандъкова звучи като лош превод на невъзможни за реализиране в България идеи. Така се стига до фантастичните утопии като урбанизирана среда под земята. Един мой познат изкоментира тази идея с думите: "Да живеят ГЕРБ! Те ще ни натикат качествено под земята."


Политическата амнезия


Най-стряскащото в програмата на Фандъкова обаче е, че тя е писана при абсолютно загубване на паметта. Подобен план за развитие на града би прилягал на човек, който досега не е бил в управлението на София. Защото - преди да обещава каквото й да било - кандидатката на ГЕРБ дължи като минимум към своите избиратели отчет за свършената досега дейност, а не наброски за бъдещи идеи. Подобен отчет не може да се срещне никъде в програмата й. Вместо това идеите валят една след друга и на човек дори му е трудно да си поеме дъх.

Кандидатката на ГЕРБ и по-вероятно екипът, изготвил програмата, й са ни подготвили цяла серия от красиви и блестящо розови обещания за подобряване на положението в града. Облекчаване на трафика, точен градски транспорт, възможност за планиране на времето, достъпни и сигурни улици, съвременни условия за пешеходците, модернизиране на подземната инфраструктура на града... Това е част от герберската кошница с обещания. Ако госпожа Фандъкова досега не е била част от управлението на общината, може би щяхме да се отнесем с надежда. Но след като съвсем доскоро изпълняваше функциите на заместник-кмет по образование и култура, тя дължи обяснение за това - защо по тези въпроси София е замръзнала в безвремието. Дължи на своите избиратели - тези, за които се предполага, че масово ще гласуват за нея, анализ на направеното досега от общината, както и откровено признание за това къде са проблемите и защо ги има. Може би по въпроса се мълчи, защото този път няма как всички лошотии да се стоварят на червените - те София не са управлявали.

Просто гражданите на София получават уверения за щастливо, безоблачно и безпроблемно бъдеще, но без грам конкретна идея как може да се стигне до него. Да не говорим за зловещото съвпадение на това, че ГЕРБ пак се интересуват от подземията и всичко под земята. Ако можем да си позволим известна ирония: дали пък това не е някакъв проблясък на честност в този документ - ще градим под земята и ще оставим надземната София да се оправя както може.


Клишета и полети на мисълта


Ако трябва да бъдем честни, политическите програми и тези за управление са трудни за четене. В повечето от тях можем да се натъкнем на бетонни клишета с големината на динозавърски яйца - незаобиколими и леко странни. Така, докато човек си сърфира из сайта на Фандъкова, от време на време като метеорит над него падат култови фрази. Една от тях гласи: "Столицата има нужда от този огромен икономически и човешки потенциал, а Столична община работи за неговото стимулиране." Стимулирането е хубаво нещо, но Фандъкова с герберски аристократизъм изобщо не обозначава как ще се извършва това стимулиране, нито какви ще бъдат неговите конкретни измерения. Още нещо. Програмата на ГЕРБ за София в еклектичния си и пропаганден вид е типично дясна и


стерилна по отношение на социалните дейности


на общината. ГЕРБ не обелват и две думи за преодоляването на бедността в София или поне за някакви социални програми на общината. Те предпочитат да живеят в своя собствен изолиран свят, където лъчите на реалността рядко проникват. Ясно е, че кметовете нямат особено големи функции в социалната сфера, но пък умишленият отказ да споменеш дори няколко думи за това, говори за определена визия за света, която стряска. В програмата се говори за бизнес, за предприемчивост, но няма и две думи за бедните хора. Какво повече да коментираме?


Епилог


"Затова основната цел на предстоящия мандат ще бъде приключването на периода на прехода и достигане на позиции за устойчиво развитие на града." Това е последният цитат от политическите визии на ГЕРБ, който си позволяваме. Защото, ако се вгледаме в налудничавата му логика, ще можем да си обясним стратегическия подход на ГЕРБ към тези избори. Те разглеждат София още като град в преход! Още си представят столицата като експериментална лаборатория на харддесни идеи. Искам да припомня: София като състояние, вид и застрояване е един класически десен проект. Опустошен, свръхзастроен, апокалиптичен на моменти град, без перспективи и план за решение на който й да е проблем. ГЕРБ са логичното продължение на тази линия. Майстори на подземната мисъл. Това е.

No comments: