Sunday, April 15, 2018

Въоръжете чистачките и уволнете ГЕРБ!



В България очевидно всичко трябва да се превърне във фарс, за да можем колективно да осъзнаем какво е истинското състояние на държавата и на онова, което твърде смело и много пресилено наричаме "управление". Точно такъв проблясък на знание с елементи на буйстваща комедия беше бягството на Радослав Колев и Владимир Пелов от Централния софийски затвор. Новината можеше и да бъде подмината в мътния поток на ежедневни глупости и дивотии, но някои подробности от историята сякаш просто бяха създадени за роман. Като факта, че затворниците са получили оръжие в затвора с колетна пратка. Или още по-безумното - бягайки те са били преследвани не от надзирателите, а от чистачката, която успяла да ги проследи до колата им за бягство с тъмни стъкла. Легендата за чистачката получи такова медийно отразяване, че вътрешният министър Валентин Радев само след два дни се вбеси и разкри нови подробности. Не чистачката Христина преследвала бандитите, а социалният работник Кръстьо. Чистачката само (и тук ще дадем думата едно към едно на министъра, защото, опасявам се, че тази богата словесност не подлежи на качествен и смислен преразказ) "е искала да види и тя, защото не е повярвала какво се случва". Значи социалният работник преследва бягащите затворници, а чистачката тръгва по следите му, защото просто се интересува дали този екшън ще свърши с хепиенд. И нито дума къде са били надзирателите в затвора, защо нито един от тях не се е появил на драматичното местопрестъпление. Всъщност това мълчание е в основата на проблема, но нека да допълним случката с още малко политически подробности.
Бягството на двама психопати с дълги криминални досиета, агресивни, посягали на хора и на органите на реда просто нямаше как да не се превърне в политически проблем. И темата буквално зареди с напрежение парламента. Мнозинството реши, че парата трябва да бъде изпусната и привика вътрешният министър Валентин Радев и правосъдната министърка Цецка Цачева, за да дадат обяснения по случая. Вместо яснота обаче всички чули двата разказа останаха с впечатление за една тромава, абсолютно безполезна и тежко неадекватна система за сигурност. От МВР обявиха, че още преди година подали сигнал за готвено бягство на Пелов. Така и не стана ясно на кое бюро е потънал сигнала и какво се е случило с него. Цачева пък бе възприела друга тактика - тя построи разказа си така, че да не отговаря на въпроса къде й е оставката и кога точно ще я депозира. Министърката прояви чудеса от реторично майсторство, за да замъгли въпроса и да се изтегли в сенките. "Подаването на оставка е най-лесно. Готова съм да я подам, когато премиерът ми я поиска", обяви пред медиите тя. Всъщност Цачева може и да не разбра, но нейната политическа кариера приключи. След години безлично съществуване по върховете на политическата власт в последните две години тя натрупа отрицателен политически капитал - загуби президентските избори през 2016 година и се издъни на един от най-безличните постове в правителството. Но е важно да се отбележи модела. Цялата власт - кабинет, парламентарно мнозинство и присъдружни политолози се включи в защитен модел. Те не тръгнаха да разследват, не тръгнаха да изясняват, а да замазват следи. Това е моделът на поведение и вероятно именно в него трябва да търсим отговора кой помогна на затворниците да избягат от охраняваната сграда. Пред нас имаме власт, която само имитира твърдост и размах, а всъщност е подчинена на корпоративни мрежи и феодални интереси. Подобна система може да функционира само в частна, а не в обществена полза и заради това, когато някъде схемата се издъни, когато бушоните гръмнат мелодраматично, вместо отговори получаваме абстрактни обобщения и литературни уверения, че нищо извънредно не е станало. Защото именно така ще се запомни този случай. Със странното самоуспокоение на шефа на правната комисия Даниил Кирилов, че от времената на граф Монте Кристо винаги е имало бягства от затвора. По-късно главарят на депутатите от ГЕРБ Цветан Цветанов обобщи това с фразата: "Колегата Кирилов направи исторически преглед...". Граф Монте Кристо бе изкаран исторически герой. Класически номер.

И понеже ГЕРБ се опитаха с литература да замажат кървавите си отпечатъци на местопрестъплението трябва да ги предупредим, че дори в това символно поле могат да претърпят политическа загуба. Да, Едмон Дантес избяга от замъка Иф в дебелия епос на Дюма-баща, но пък нека да си припомним култовата творба на Свобода Бъчварова "Опасен чар". Там главният герой в поредното си превъплащение на капитан Илия Буревестников мъдро ковеше една от своите бъдещи жертви: "Мирише ми на командировка в Софийския Централен Затвор… От мен един съвет: килия 213, вторият етаж, южното крило. При бай Ставри... познавам го лично... Човекът е строг! Но справедлив. Много обича майтапите". Само си представете какво време е било - Централният затвор е символ на неотменимата съдба, на наказанието като закономерен завършек на престъплението, на нещо с което всяка криминална активност прекъсва. Тоест аргументът - още от времената на граф Монте Кристо са ставали бягства може да се отговори единствено с: "Да, ама ако бай Ставри беше надзирател бягство никога нямаше да има".
Всъщност нагазихме в полето на литературата, защото анализът на действителността ще горчи като отрова. Бягството осъществено по този начин показва, че системата е прогнила като дървена къща насред блато. Подобно действие нямаше как да е възможно без съучастие на персонала и нямам представа колко време ще отнеме на разследването на случая да го установи, но всеки доклад без посочване на съучастници сред надзирателите със сигурност ще е фалшив. Подобно бягство няма как да стане без пълно безхаберие в министерството на правосъдието, стигащо чак до управленско ниво и мащаб. Именно в мигове на криза всеки път се вижда как в България основите на държавата са глинени и могат да рухнат при всяко дребно събитие, което се превръща в медийна сензация. Всеки път отново и отново с налудничава упоритост излизат истории, които ни показват, че живеем само в спомена за държава. Това, което наричаме "държава" днес е някаква комбинация от патетични уверения, които нищо не струват, тотална бюрокрация, удавена в собствените си бездействие, оставени на самотек жизненоважни системи и хора, оставени сами в мисията си да свършат нещо без да знаят кое е правилно и кое не. И когато човек се опита да проследи драматичните нишки на този фарс, всички екстремни подробности около изчезването на престъпниците, всички политически пируети от лъжи и измами, започва да се пита дали не трябва радикална реформа в тази страна. Въоръжете чистачките и уволнете министрите. Може би това ще е началото на нещо по-полезно за страната. По-полезно от колективното безсилие и тотална арагантност на ГЕРБ и управленските недоразумения на тази формация, която трайно се превръща в основна заплаха за сигурността на България.

No comments: