Всяка сряда, абсолютно всяка сряда от половин година
насам, в дъжд, пек, вятър, сняг или при минус 4 както тези дни пред парламента
се появява самотен възрастен мъж, който държи надпис "Оставка".
Народното събрание често е обект на протестни действия. Замерваха го с домати,
с яйца, минаваха покрай него с викове, с плакати, с яростни недоволства, с
огромна тъга, но този образ не се вписва в нито един от тези протести. Той е
начело на свой собствен. Ежеседмичното му присъствие е станало така обичайно,
че дори полицаите са свикнали с него и не притесняват самотния протестиращ с
присъствието. А човекът държи плаката всяка сряда и е толкова точен, че по него
можеш да измерваш времето. Застава на поста си още в 8 часа, за да е сигурен,
че минаващите от там депутати, макар и с крайчеца на окото си ще засекат
неговия протест, преди притеснено да потънат в лабиринтите на голямата бяла
сграда.
Тези дни най-накрая се престраших да отида при човека и
се разговорихме така, че откарахме цял час. С удивление разбрах, че самотният
му бунт е персонално срещу Бойко Борисов. При минус 4 градуса той дълго и
напоително ми описа история, която е твърде оплетена, за да бъде описана тук
(струва си да бъде разказана отделно), но в нея са намесни имоти в Банка,
съдебна сага, дълга колкото "Дързост и красота", както и
призрачно-зловещата сянка на министър-председателя. Когато човек я чуе започва
да разбира упоритостта на самотния бунт и отдадеността на единствения участник
в него. Разпалено ми беше обяснено, че Бойко Борисов е престъпник, зараза,
гангрена, гнойна рана върху тялото на България и всички трябва да го научат.
Нямаше как да не се съглася, но и не можех да не му кажа, че самотните бунтове
са красиви, естетически издържани, но политически безпомощни. Моят събеседник
не се съгласи.
- Аз ще съм тук отново и отново - каза ми той.
- Добре де, човече - попитах го аз. - Докога смяташ да
протестираш?
Бунтовникът ме изгледа смаяно.
- Как докога? Докато не изхвърлим Бойко Борисов от
политиката и не влезе в затвора!
В живота на човек на пръстите на едната ръка се броят
миговете, които са достойни за поезия. Този беше от тях. Точно в този миг на
мен, подобно на Пеньо Пенев във великото стихотворение "30 стотинки"
ми идваше да извикам: "Братя българия, гордея се с вас". В тази
уникална творба през образа на едни 30 стотинки Пеньо Пенев вижда рухването на
капитализма и го описва така трогателно, че дори да си пазарно камикадзе пак ще
се просълзиш. Заради това старата българска поезия е незаменима. Нейната
пленителна вяра в хората е в състояние да извади човек от транса на
най-голямото отчаяние и да му придаде смисъл като бърза инжекция с адреналин.
Радост
голяма
в
сърцето ми бризна,
сякаш
най-после
в
същия час
рухна
световният
капитализъм.
Братя
строители,
гордея
се
с
вас!
Аз нямах толкова драматично видение, но просто за първи
път с удивителна сигурност и кристална яснота усетих, че Борисов наистина е
пътник. Той вече е отпътувал от властта, просто реалността трябва да стигне до
него. И доказателството за този факт е удивителното постоянно на един бунтовен
самотник, чийто многократен ритуал упорито доказва, че съдбата на премиера е
предопределена. Министър-председател, който може да събуди такава степен на
отрицание е обречен да потегли към канализацията на историята и завинаги да се удави
там. Цялата медийна машина от любов, свирки, превиване на гръбнак,
блюдолизничество и целуване на кубинките не струва колкото един самотен протест
в студа. Протест на човек, който вече няма какво да изгуби, освен оковите си.
Как да не се гордееш с такива хора?
Гордост примесена с горчивото осъзнаване, че всички сме
пленници на една упорито потъваща държава, където единствената ясна форма на
съществуване е протеста срещу това безумие. Дори и неуспешен този протест е
знак, че си жив, че си се запазил, че още имаш надеждата, че някой може да те
чуе и че България може да е различна държава.
Следващата сряда парламентът не работи, но се изкушавам
да намина.
Имам усещането, че самотният бунтовник пак ще е там...
И не ми остава нищо друго освен и аз да кажа като него:
Оставка!
No comments:
Post a Comment