Пост-ковид политиката в България определено прилича на сюрреалистична бурлеска. Може и да са прави тези, които въздишат сълзливо по времената преди Голямата Епидемия, защото след тях се промениха толкова много неща, бяха разрушени толкова много политически стойности, че човек с по-слаб вестибуларен апарат ще има постоянното усещане за гадене и световъртеж. Ето тези дни в парламента успя да мине първият вот на недоверие, който се оказа успешен в историята на прехода. Българските политически схеми не помнят друг аналог (Филип Димитров като автентично ментално камикадзе иска вот на доверие и то при ясното съзнание, че ще го загуби, така че там говорим по-скоро за явление от психиатрията, отколкото от политологията). Проблемът е, че новото мнозинство ГЕРБ - ДПС - "Възраждане" и ИТН напълно подцениха гражданското общество или просто сметнаха, че то е страничен фактор в медийната зоология и нас и се развихриха като касапи в кланица. Така преди реалния вот те обезглавиха парламента като взеха главата на Никола Минчев и това се оказа един от най-големите автоголове, които някой някога си е вкарвал. Защото действията на това ГМО-мнозинство предизвикаха още няколко уникални пост-ковид процеса, които са твърди яки, за да не бъдат изкоментирани.
На първо място - вотът на недоверие, парламентарните маневри, екзекуцията на парламента буквално заличиха всички политически промени на "Продължаваме промяната". Нека да бъдем честни - най-голямата партия в парламента преди всичко това беше в плаващи пясъци, задушена от медийни интриги, гневът на хората, усещането за безвремие и тихото ръмжене, че никакви реални реформи не са задават на хоризонта. Заради умелите медийни стрели Кирил Петков беше превърнат в нещо като мишена за дартс по която куцо и сакото упражняваше интелектуална ирония или мяташе жълто-кафяви пиратки. Внезапната подлост на Слави Трифонов обаче буквално инжектира адреналин на ПП. Изведнъж градските либерали се събудиха от зимния сън и припознаха в тази партия последния шанс за управление, което може да се противопостави на Иван Гешев и да извърши реалните реформи, които цялата средна класа очаква. И така в деня на политическата екзекуция на Никола Минчев пред парламента се събраха хиляди софиянци, недоволни, гневни и бесни на това, че политическите сили на миналото отново са се събудили за реванш. Рядко съм виждал полурелигиозно отношение в политиката, но начина по който всички искаха да докоснат младия председател на парламента беше впечатляващ. Същото се повтори и седмицата след това при гласуването на вота на недоверие. Представителите на ПП бяха посрещнати с аплодисменти, викове, прегръдки и обожание.
Ако трябва да търсим политическа интрига в този случай ще я намерим в следния палав поврат на съдбата. Това на площада определено бяха класически избиратели на "Демократична България", които обаче ПП открадна пред очите на своите коалиционни партньори. Не казвам това, за да прави интриги или схеми. Просто това е природата на тези избиратели - те възприемат политиката като комикс и се нуждаят от супергерои, които да ги впечатляват и ентусиазират. Част от събралите се на жълтите павета викаха "Заедно" и един от тях ми обясни, че това е призив ПП и ДБ да се яват заедно на следващите избори. Обичам вълшебните приказки, особено, когато всички телевизионни шамани започнат да ми ги продават като ефектно бъдеще, но ми бяга логиката на това предизборно обидение. Защо да бъде направено? В името на какво? Тези избиратели вече са избиратели на ПП и ми е трудно да си представя алтруизъм при който те биват отдадени на лизинг и за друга партия.
Другото пост-ковид явление също си заслужава да бъде анализирано в детайли. На всички тези протести депутатите от БСП също бяха посрещани с ръкопляскания и прегръдки. Този процес изненада и самия мен. Излязох от парламента и веднага се сблъсках с хора с които сме спорили до посияване във вечните виртуални ловни полета. Вместо гняв те веднага започнаха да се здрависват с мен, да си правят селфита, да ме тупат по гърба и да ми казват неща като "Вярваме ви", "Продължавайте все така". Да, не съм наивник и прекрасно знам, че повечето от хората на площада никога няма да гласуват за БСП, но в очите им левицата вече не е сатанизирана, демонизирана и фатална, независимо от опитите на старите политологически птеродактили да инжектират това разбиране в главите на младите хора. Върху самата БСП също се посипа много ярост, гняв, обвинения и тролска кал, че се опитва да флиртува с умните и красивите, че присъства на протести с антируски лозунги, че се размива идейно и предава исторически. Това разбира е умишлена злоба. БСП не се е пречупила идейно и цялата мощна социална политика в последните няколко месеца го доказва безапелационно. Левицата просто доказа, че не е и никога не е била партия на статуквото, защото мнозина от хората на площада започнаха да си припомнят как ние сме били единствените, които дълги година водиха парламентарната битка с Бойко Борисов и неговата черна медийна машина. Групата на БСП не се пречупи, не беше купена, а ще издържи и на абсолютно налудничавото изискване да бъде държана отговорна за всичко, което се случва в България по някакъв начин.
Защото веднага след тази процеси стана ясно, че в България сега има два ясно очертани фронта. Единият, който иска да тласне страната моментално към нови избори и след това още едни, а защо не и още едни, вкарвайки България в спиралата на политическа криза. И другият, който настоява, че дължим на българските граждани не само социална защита, не само спокойно есен, но и начало на всички отложени реформи. Единият път е завръщане във виновното минало, другият се опитва да намери хоризонтите на различно бъдеще. Първият е лесен, популярен и всички кръчмарски полуспециалисти по политика го предпочитат, макар и да знаят, че той не е решение за нищо поне към настоящия момент. Другият е трънлив, мъчен, отговорен и троловете на "Възраждане" го мразят с цялата си душа.
Значи още отсега е ясно кой трябва да поемем, нали?
No comments:
Post a Comment