Ако човек се зареди с необходимата доза търпение, антидепресанти и скафандър, може да си направи един политически и психологически експеримент - да се потопи в морето от десни есета на тема "България гони 70 руски дипломати". Това е екстремно преживяване и не гарантирам, че в неговия край няма да се тресете като желе и сами да настоявате за халоперидол, който да ви умъртви чувствата, за да не си спомняте какво сте преживели. Любимецът на всички психиатри оттук до Лисабон Иво Инджев е изстенал нежно: "На слизане от върха на държавата Кирил Петков изкачи върха на историята". И честно казано това е най-премерената реакция от страна на куку, пардон, на десен публицист, която успях да открия. Останалите са още по-пълни с удивителни, оргазмични стонове, крякане, блъскане на черепите от екстаз в стените и вой от първобитен кеф. Ако човек не познава особеностите на българската политическа джунгла като нищо би си казал, че тук се разразява някаква ефектна психологическа криза, която заслужава сериозно изследване.
Поводът за всички тези страсти, удивителни и множествени оргазми бе решението на премиера Кирил Петков да прогони 70 руски дипломати, обвинени в шпионаж, от България. После всичко се оказа като в стария виц за компютрите и компотите - дипломатите не били 70, а наполовина, а останалите заслужили своето прогонване заради осигуряване на реципрочност на двете дипломатичски мисии - нашата в Москва и руската в София. Как сред изгонените са попаднали готвачът на Елеонора Митрофанова и нейния шофьор, историята мълчи. Тези фигури правят разказът толкова е вълнуваш и нелеп, че все едно е писан от Борис Виан. А опитите на всякакви експерти да твърдят, че в свободното си време дори и готвачът можел да бъде на шпионска мисия вече се родеят с абсурдистките изстъпления на Бекет и стават много трудни за преразказване.
Но именно по този карнавален и трудно доловим за здравия разум начин България влезе в полето на изключително широка и мащабна дипломатическа криза в своите отношения с Русия. Защото Митрофанова (любимото политическо чудовище на дясната интелигенция) даде ултиматум - или нотите за гонене на дипломатите се отменят или Русия ще затвори своята мисия в България. Това даде началото на изнервящ дипломатически покер, който изстърга нервите на всички участници в него и сериозно разклати шансовете на Кирил Петков да остане премиер, дори и в следващия опит на "Продължаваме промяната" да състави кабинет. Защото вълната от негодувание, ярост и гняв, която се вдигна многократно надмина кресчендото от ръкопляскания. Именно след прогонването на руските дипломати БСП спря преговорите с ПП и обяви, че би се върнала на масата само, ако кандидатът за премиер е друг. И нека точно тук да изясним нещо. Защото виждам, че кръчмарската виртуална полуинтелигенция след такова действие веднага се заплита в любимата си опорка - за левицата Москва е по-важна от българските национални интереси. Точно обратното е. Но това може и го знае единствено партия с реални социални корени. Такива партии би трябвало да са в състояние да чуват какво им говори техния електорат и те да бъдат изразители на позициите им. БСП в тази ситуация се опита да направи и то засега успешно три неща - да чуе своите избиратели, да реагира на техния протест и гняв и същевременно да не заключи завинаги шансовете за ново правителство в рамките на този парламент и да разруши всяка възможност за ново управление. Да, това е сложен ход. Компромисът не е лесен, особено в заредена с взрив ситуация. Очевидно ме в ситуация в която всичко може да се окаже последната искра на окончателната анхилация. Но всъщност целият български политически елит, с малки изключения, реагира изключително лошо и непремислено по казуса "Русия". Защото позволи България да стане експериментална лаборатория за крайно отношение към Русия, без да има реален гръб за защита. Утре, ако руснаците решат да изметат пода с нас и да ни превърнат в пример за това как не бива да се прави, останалите просто ще си научат урока, но няма да дойдат да ни помогнат.
Точно заради това е интересно да се наблюдават и реакциите у нас, защото те демонстрират абсолютна липса на критично мислене, самостоятелност и знание за националните интереси. И тук се появява една огромна пропаст между обществото, което е ядосано и знае и управлението, което действа като кварталния луд и си мисли, че това е някаква особена проява на геополитическа смелост.
В тази тиха война с бутонките влезе и началничката на кабинета на премиера в оставка Кирил Петков Лена Бориславова. Тя хвърли истинска бомба - Русия плаща по 4 хиляди лева месечно на говорители (журналисти, общественици, политици), които защитават техните позиции у нас. И всичко това бе опаковано още по-грандиозно - информацията била по данни на службите. Честно казано няма да спра да се учудвам толкова ли е претръпнал и мъртъв журналистическият инстинкт в България, че никой не я попита кои са тези хора. Бориславова не спомена нито едно име. Нито едно. Когато пускаш такава грандиозна интрига, но не е я подплатиш с доказателства, тогава това може да бъде наречено единствено и само "политическа пиратка". Ако службите разполагат с такива информации завели ли са дела, правят ли разследвания, как точно са установили, че директно руската държава се разплаща със своите говорители? Твърде много въпроси без никакъв, ама никакъв отговор. И още отсега ви казвам, че няма да получим никакво продължение на този сюжет. Защото е нас интриганстването е на дребно, буквално на кръчмарско ниво и само у нас дори "именити" журналисти биха се подхлъзнали по толкова постна, елементарна и тъпа интрига, че да тръгнат да я разнасят като разкритието на века. Спомняте ли, че само преди няколко месеца т.нар. "журналист" от "Белингкат" Христо Грозев обяви, че до дни ще извади данни за български медии, захранвани с руски пари. Какви грандиозни заглавия изпълниха пресата! Какви задъхани удивителни! Какви поетични сравнения!
Само, че Грозев и до днес не е извадил нито една медия, нито едно име. А после много публични говорители на "Америка за България" кършат пръсти и се сополят, че българите не били в своите разбирания като останалите европейци. Просто у нас "борците с Русия" са толкова нефелни, плоски, едноизмерни и нелепи, че раждат дисиденти всяка минута и секунда. Всичко това беше опасното в разразилата се световна буря. Тя отвори един геополитически разлом у нас, който в исторически план винаги е раждал опасно напрежение, трансформации и огромни политически циклони. И всички, които си мислят, че България може да бъде ястреб в геополитическата конфронтация се държат като наемници на някакви чужди интереси. Защото този политически кипеж може да бъде свирепо опасен за всички, които разчитат на потупвания по рамото отвън заради конкретните действия. Историческата слепота и дилетанщина винаги е била жестоко наказвана по нашите географски ширини. И точно този гърч, който наблюдаваме всеки ден и час ще се окаже решаващ за пренареждането на политическия живот у нас. Проблемът е, че както винаги много паразити ще усетят празните пространства и ще ги заемат с пустословие и биене в гърдите. Това пък вече е проблем на избирателите. Когато светкавиците трещят и бурята наближава те си дължат трезва оценка кой има решения и кой само удивителни и патос. Тази преценка ще реши бъдещето.
No comments:
Post a Comment