Политическият пейзаж в България винаги прилича на картина на дрогиран експресионист, но когато към него добавим и притеснителните данни за външнополитическо вмешателство, тогава нещата напълно излизат от контрол. Тези дни живеем в точно този сюжет. Вицепремиерът в оставка Асен Василев съвсем откровено си призна, че от чужди посолства са му внушавали идеята да приеме широка коалиция с ГЕРБ, за да няма предсрочни избори. Малко след това изплува информация за работна закуска в американското посолство на която са били обсъждани най-парещите политически теми на страната. Всички участници в това събития горещо и страстно отрекоха, че там се е говорело за ново правителство и коалиция, но сами знаете как е – отрицанията в случая само потвърждават подозренията. А най-накрая по БНР представител на Държавния департамент на САЩ обяви, че страната му насърчава диалога за постигане на правителство в България…
От всичко това разбираме ясно едно – американците не искат нови избори. Но голямата тема, разбира се, е съвсем друга. Само си представете, че подобна политическа офанзива беше организирана от посланик Елеонора Митрофанова. Нали си представяте как евроатлантическите шамани щяха да обикалят телевизионните студия с пожълтели физиономии и да съскат мелодраматично за това как пипалата на кремълския октопод се опитват да удушат крехката българска демокрация. Откога сме приели за норма, че е американците имат право да бабуват на българските политически интереси? Откога такова пряко, брутално и откровено вмешателство в нашето управление минава за нещо нормално, приемливо и абсолютно в реда на нещата?
Всички казват – американците са наши партньори и ние с тях споделяме еднакви ценности. И знаете ли щях да приема този аргумент, ако бях видял българския посланик, който да дава интервю пред CNN например със съвети как САЩ да оправят съдебната си система, да решат проблемите си с политическото представителство или как точно да наблегнат на проблемите с расовото насилие например. Ако българският парламент беше направил фондация „България за Америка“ и беше отпуснал грантове за нови учебници за американската образователна система. Докато няма подобни действия от страна на България (би трябвало да са нормални, защото нали сме партньори), няма как нормален човек да приеме бруталната намеса на американското посолство в политическото управление на страната. Именно тази очевидна и доста нагла намеса ражда остро политическо недоволство и постоянно потвърждава подозренията на хората, че България е страна без никаква самостоятелност, нещо като кукла на конци, която не е в състояние отдавна да реализира собствената си воля. А най-обидното е, че у нас колят и бесят треторазрядни чиновници на американското правителство. Те са господарите на политическите процеси у нас. За държавата е обидно. За хората също.
Подобна открита намеса обаче е на път да роди за първи път от много години насам съвсем яростен антиамериканизъм и дори антиевропейски настроения. И това е скритата опасност в разпищолването на американските чиновници, които вече дори не смятат, че е необходимо да крият своето инженерство върху политическите процеси. Българите са горди хора, които искат те да определят бъдещето си на страната си, а не да бъдат заложници на някакви външни интереси, които разглеждат всяко следващо правителство като своя функция.
Далеч съм от мисълта, че малка държава като България е в състояние да бъде пълен господар на своята съдба. Още Димитър Благоев беше казал, че три-четвърти от българските дела се решават от външните процеси. Днес сме на такъв етап, че много хора се молят един ден поне да си върнем тези 25 процента самостоятелност в политиката. Защото усещането е за някаква примка, за геополитическа усмирителна риза, която ни лишава не просто от воля. Тя ни лишава от нашите интереси, ценности, смисъл и права. Добре е американските чиновници от време на време да си дават сметка за това…
No comments:
Post a Comment