Тези дни с дни с леко изумление и възторг установих, че имам повод за гордост - ходил съм на празника на Бузлуджа над 20 пъти. И установих, че въпреки коварството на паметта си спомням всяко едно честване с уникална емоция и усещне за смисъл. Защото Бузлуджа вече не е просто част от историята. Тя е част и от моята история.
Никога няма да забравя празника през 2005 година. Защото точно тогава усетих каква сила може да ти даде събирането на левите хора. Нека да ви припомня - тогава (преди цели 17 години) БСП спечели изборите за Народно събрание, но 82-мата депутати, които имаше не стигаха за самостоятелно правителство. Тогава започна поредната парламентарна драма в историята на българския преход. НДСВ, втората политическа сила, направиха всичко възможно със съучастието на десницата да бламират кабинет единствено на БСП и ДПС. След изключително напрегнато нощно гласуване Сергей Станишев беше избран за премиер, но един глас не достигна за гласуването на кабинет. И така първият мандат отиде по дяволите. Започна цяла серия от безкрайни преговори, договорки, консултации. Те стартираха в средата на юли и продължиха почти до края на август. Но именно в средата на този процес беше честването на Бузлуджа. И тогава на върха се стекоха рекордно количество хора. Празникът беше емоционален, напрегнат, идеен и развълнуван. Буквално с кожата си усетих каква сила и енергия дадоха хората на партията да удържи, да не се предава и да не се пречупва. Защото това е големият смисъл на събора - всяка година да си напомняме, че нашата партия не е просто най-старата в хаотичния пейзаж на българския преход, а че ние сме силата на промяната, силата на социалистическата визия, на социалните идеи, които се прехвърлят от век на век и стават все по-силни, все по-мощни, все по-адекватни и актуални. Може би точно онази Бузлужда даде сили на Сергей Станишев и на тогавашната парламентарна група на БСП да не се поддават на отчаянието и в крайна сметка да успеят да създадат правителството на Тройната коалиция. Тази така мразена Тройна коалиция, чийто резултати ще останат неповторени в политическото битие на страната.
А какво да ви кажа за онова велико честване през 2002 година. Първата Бузлуджа на Сергей Станишев като лидер на БСП. Тогава той пътува до върха с цяла група от рокери. И беше облечен с яке на гърба на което пишеше: "Ако четете това значи Елена е паднала от мотора". Съвсем наскоро БСП беше успяла да спечели президентските избори и Георги Първанов вече беше встъпил в длъжност. Май тогава бяха по-невинни времена. Но въпреки това много от онази емоция е останала и се предава от година на година, точно както идеалите на Димитър Благоев не бяха погребани в калната гробница на историята, а са по-живи от всякога. Между другото - тази Елена от якето 15 години по-късно беше една от звездите на историческия връх. И честно не знам какво се случи с нея в мъгливия Брюксел, но тя просто вече не е същия човек, който беше. Елена Йончева беше символ на надежда, сега е просто някакъв глас от чужбина на който почти никой не обръща внимание. И заради това ми се иска всички хора, които са минали през трибуната на Бузлуджа да идват всяка година на върха. Защото това трябва да е нещо, което не зависи от политическа конюнктура или парламентарни обстоятелства. От този връх започва похода на левите идеи у нас. Ти или се чувстваш част от тях или си ги използвал като сърф, който да те държи на върха на вълната...
Много хора са писали за историческите корени и смисъла на ежегодното честване. Човек трудно може да каже нещо различно от цялата плеяда от специалисти и учени. Но ми се струва, че не оценяваме докрай колко е важна Бузлуджа за политическото оцеляване на БСП в най-мътните бури на прехода. Нали знаете, че България е уникална с нещо - единствена в нея от всички страни в Източна Европа бившата комунистическа партия не само оцеля, но остана траен фактор в политическия живот. Толкова много недоразумения и безличия се опитваха да изчегъртват БСП от историята и политиката, но неизменно се проваляха. Защото те не оценяваха най-важното. БСП е единствената идейна общност у нас. Единствената реална партия. Като всяка реална партия тя винаги минава през проблеми, целенасочени атаки, приятелски огън, медийна интригантщина, но когато човек се замисли отвъд баналното, отвъд болезненото ежедневие, няма как да не види, че БСП оцеля, защото имаше своята Бузлуджа. Тя имаше идеен център и ориентир, който да й напомня коя е, накъде върви, какво иска да постигне и как може да го направи.
Кажете ми - как да забравя и онази Бузлужда през 2016 година. Помня я не само, защото за първи път водих целия митинг (беше по-стресиращо и отговорно, отколкото си мислех), а защото и усетих новата енергия, която идва в партията. Тогава Корнелия Нинова се обърна към хората и им обеща победа на президентските избори. Много журналисти се подсмихваха ехидно. И до днес съжалявам, че не бях до същите тези журналисти в нощта на вота - убеден съм, че повечето от тях са са сещали за нейните думи. Всъщност онази Бузлуджа през 2016 година беляза БСП и очерта нейния път дори и до днешните луди години. Защото цялото задкулисие на страната като железен юмрук реши да удари по левицата и да спре нейния възход. И тази медийна война срещу левицата продължава вече цели 6 години. През какво ли не мина тя - през вътрешни опозиции, разцепления, интриги, скандали, постоянни караници, медийни пиратки и какво ли още не. Целта беше само една - да бъде спряна безлуджанската партия, единствената партия, която може да гарантира реална промяна в страната. Единствената партия, която въпреки всичките си проблеми и драми, никога не коленичи под мускула на Бойко Борисов и показа трайна и инатлива енергия за съпротива.
Много хора сигурно ще кажат, че се оливам в патетична литания. Не е точно така. Имах щастието и шанса да бъде в епицентъра на всички битки, които левицата проведе срещу ГЕРБ - безмилостното изваждане на корупционните схеми, противопоставянето срещу авторатиризма на мутрите, напускането на парламента в името на спасяването на мажоритарния елемент в изборите. БСП никога не падна на колене. И, да, много хора не оцениха нашите усилия за промяна, но всъщност няма партия, която да не минава през електорални кризи. Истинското измерение на успеха обаче е да не се пречупиш под този олигархичен натиск.
И заради това за днешния празник аз смятам, че БСП може да погледне с чест своите избиратели в очите. В условията на невероятно сложна коалиция ние успяхме да се преборим за най-социалния бюджет в историята на целия преход. И не е само това - успяхме да предложим нов смисъл от съществуването на държавата. Не държавата на Бойко Борисов, която раздава подаяние, но само на тези, които викат най-недоволно. А една стъпка към истинска социална държава, която не оставя своите граждани без помощ в окото на най-голямата буря. И всъщност това ни сродява с онези, първите социалисти, които в своите програми се бореха за по-добър живот, които искаха обикновените хора да бъдат забелязани и извадени от мизерията. Заради това не приемам ехидните подмятания, че БСП е изневерила на своята социална същност. Ще имат да вземат. БСП се бори до последно за своите идеи и, ако не вярвате, че е така просто си представете какво щеше да е управлението, ако нас ни нямаше в него. Ето това е енергията, която ни събира отново и отново. Бузлуджа е върхът, който ни свързва с бурната история и ни кара да помислим за бъдещето.
Жал ми е за партии, които нямат откъде да получат такава енергия.
No comments:
Post a Comment