Този текст беше писан за "Галерия" поне седмица преди Слави Трифонов отново да се появи по телевизията като един набор от пиксели и да изпълни поставената задача по разрушаване на пореден парламент и управление. Въпреки това поствам статията, защото ми се струва, че в нея все още има неща, които са актуални, смислени и отиват отвъд една партия-вирус, която скоро дори няма да си спомняме...
Много хора реагираха театрално гневно и пресилено изненадано от решението на президента Румен Радев да връчи третия мандат на БСП. Честно казано не знам какво са очаквали феновете на "Демократична България". Тези, които са предпоследни по резултат да получат мандата? И това не е пъчене на мускули пред картината на един парламент, който е пълен основно с катастрофирали партии, а съвсем реален проблем? Тези, които са гледали консултациите са чули екзотичното предложение на ДБ кабинетът да е с премиер от "Продължаваме промяната", но иначе да се състои основно от експертни фигури. Това, както винаги, е театър на сенките. Подозирам, че идеята се е родила не толкова от любов към технократското начало в политиката, а като начин ДБ да скрият, ако получат мандата, че ще трябва да преговорят и с БСП, защото без гласовете на левицата нищо реформаторско не може да мине. Другият вариант е да търсиш отровната целувка на ГЕРБ, но там е блато в което вече плуват твърде много трупове. Заради това не схващам логиката феновете на ДБ да се ловят на най-елементарната, тъпа, глупава и изтъркана опорка, която всекидневно съживяват подводниците на ГЕРБ в техните редици - "ама вие с БСП ли ще правите кабинет?". Докато десницата не се изправи очи в очи с този свой вътрешен демон и не му стъпче черепа завинаги тя винаги ще бъде уязвима и лесна жертва на всякакви подводни течения в политиката.
В този смисъл пред президента Корнелия Нинова изяви много по-ясна, много по-категорична позиция. Тя обяви, че кабинетът трябва да е политически, защото сега е времето да се носи отговорност и да се справяме с идващите кризи. И в това е ключовата разлика между тази и изминалата година. През 2021 година всеки път, когато ИТН изгърмяваше своя мандат като политически покерджия, последната възможност идваше в ръцете на БСП. И тогава в повечето случаи в средите на левицата се обсъждаше идеята за експертен кабинет, който да бъде максималното общо кратно между толкова много различни и гръмокипящи партии. Видя се обаче, че тази формула така и не сработи. Тя не накара нито една формация реално да седне на масата за преговори, нито пък успя да роди поне минимално съгласие за някакъв по-дълъг диалог. Така че формулата наистина е само една - политически кабинет, който да продължи всичко започнато. Това е единствената реална възможност за продължаването на живота на 47-ото Народно събрание, защото предсрочните избори и то предизвикани по този начин наистина са не просто непредсказуеми, а в много отношения и опасни. Опасни, защото има съвсем реална възможност след тях да не може да бъде постигнато съгласие за управление и страната да навлезе във водовъртежа от още една спирала от избори, която да ни доближи опасно близо до първата реална конституционна криза в историята на прехода.
И заради това, ако се замислите логично БСП единствената реална възможност за получаване на мандата. Румен Радев съвсем нямаше чак толкова много опции на разположение. ДПС и "Възраждане" автоматично ги изключваме. И двете партии обявиха, че за предсрочни избори максимално бързо. Ако държавният глава беше дал мандата на някоя от тях, самият той щеше да бъде подложен на артилерийски обстрел, че се опитва да вкара държавата в криза и вместо да се постарае да запази парламента, той прави всичко възможно, за да го разруши. ИТН бяха примамлива опция, а и според слуховете е имало предваритална договорка между тях и Радев за получаването на третата възможност за кабинет. Не знам дали това е вярно, но след всички тектонични процеси, които оттекнаха в групата на Слави вероятността за това се стопи до категорично нула. Само президент-самоубиец би дал право за правителство на група, която се пръска по шевовете и е в състояние на постоянен морфичен резонанс. И така стеснихме възможностите само до БСП и ДБ и резултатът съвсем бързо стана ясен.
Това, което яростните виртуални фенове обаче трябва да осъзнаят, че връченият мандат на левицата съвсем не е плесник в техните лица. Той стана знак, че президентът все пак иска да има работещо правителство и го даде на партията, която от две години насам демонстрира най-умел диалогизъм и конструктивизъм отвъд най-смелите представи. БСП от две години постоянно беше медийно мачкана, че е от партиите на статуквото, че е някаква реликва от древното минало, която няма място в новото бъдеще на политическия модел, че не е била адекватна опозиция на ГЕРБ и какво ли още не. Когато пушилката обаче утихна и нещата си дойдоха по местата се видя, че именно левицата държи ключа към реформаторско управление. Че именно през нея минава идеята за промяна на България и реално изчегъртване на Бойко Борисов и корупционните му паяжини. И заради това мандатът отиде в нейните ръце. През него президентът Румен Радев призна, че ако БСП не може да направи управление, значи никой няма да успее да го направи в рамките на това Народно събрание.
Разбира се, връченият мандат не е само признание, той до голяма степен е и цъкаща бомба за БСП, защото от 2021 досега левицата два пъти е връщала мандати без да ги изпълни. Никой никога не е обвини за това, защото на всички им стана ясно, че връщането беше заради катастрофиралият диалог, а не по вина на БСП. Сега обаче пред Корнелия Нинова стои сложната задача да демонстрира висши дипломатически умения и отново да сглоби под някаква форма управляваща коалиция. Тоест тя трябва да върне ИТН в преговорите, да убеди ПП да излъчат премиер и да подкрепят управлението и да накара ДБ също да преглътнат дребните партийни гордости и тъпотии и да демонстрират, че са формация с държавнически размах и устрем. Както и да го погледнете това си е изключително трудна задача, особено в ситуация в която някои партии вече си правят сметка, че може би предсрочните избори ще им донесат повече ползи отколкото вреди.
И точно тук е голямото предизвикателство. "Продължаваме промяната" определено са партия-хит, определено действията на ГЕРБ в последния месец възстановиха част от блясъка им и им докараха нови фенове, но те трябва да си дадат и сметка за това, че разултатът им никак не е толкова сигурен, колкото им го чертаят политическите шамани. Грешките на ПП оттекнаха болезнено в обществото. Спирането на преговорите с "Газпром", изгонването на руските дипломати по толкова скандален начин - всичко това са бомби, които ще избухнат с пълна сила отново в предзиборно време и кампания. Много хора се опитват да приемат желаното за действително, но истината е, че най-опасното в предсрочните избори са, че те са начин ГЕРБ да се опитат да се изперат за всички корупционни схеми, шкафчета, далавери и простотии. Ето защо е от изключителна важност правителство да има. На всяка цена. Защото правителство в този парламент, без ГЕРБ означава, че чегъртането най-накрая може да започне. Може би точно заради това дежурните по любов към ГЕРБ медии в последните дни толкова много посърнаха. Те прекрасно знаят, че рестартирането на управлението е кол в сърцето на ГЕРБ.
Сега е важно и всички останали партии да го осъзнаят.
No comments:
Post a Comment