Петите подред парламентарни избори от 2021 година насам затвърдиха екстремното удоволствие да поднасят много изненади и бомби. Този път не заради появята на някой спасител или чудо, а заради това, че в края на изборниия ден нито един социолог не се престраши ясно да каже кой ги печели. Лютата надпревара между ГЕРБ и ПП/ДБ кулминира в цяла сюрия от експерти по телевизионните студия, които трябваше да говорят абстрактно, общо и поетично, за да прикрият очевидния факт, че никой няма представа какво и как ще се случва в България. Петият вот оголи напълно всички противоречия и драми на българската политика и ги просна пред очите ни като труп на масата за аутопсии. Величавият сблъсък на градското и селското дясно приключи с очевиден паритет, независимо от математиката, а това е много повече симптом за кризата, отколкото някакво реално разделение. Защото, а това го признаха дори и "експертите" в телевизионните студия (не си истинска телевизия, ако не поканиш Асен Генов за коментатор), между ГЕРБ и ПП/ДБ няма никаква разлика. Те са нагълтани с евроатлантически ценности, за тях Украйна е по-важна от България, нямат абсолютно никаква разлика в антисоциалните си икономически въжделения, и като комсомолци от сутрин до вечер повтарят, че най-важните исторически задачи на България са влизането в Шенген и в Еврозоната. Гръмотевиците между тях идват изцяло на личносттна основа, на една безкрайна медийна спекулация, която се опитва да раздели политическата реалност в България на отбор на добрите и на отбор на лошите. ПП/ДБ имат медийна паяжина, която ги възвеличава успешно като тим на супергероите или космонавтите (четете "Капитал", ако не вярвате), но ГЕРБ имат местната власт и структурите от кариеристи, които ги спасяват от безкрайните бомби, които са хвърлени по тях.
Двубоят между двете коалици беше чудовищно безсмислен, но пък достатъчно зрелищен. И понеже двете партии нямаше как да се скарат като политика в кампанията те сблъскаха визии. От едната страна младите и наперени костюмарчета и кариеристи, от тези, които ходят на брънч с Миро и Лена, а от от другата народняците, които пълнят зали и слушат Бойко Борисов с обожание, запазено обикновено за попфолк кифлите. Точно това естетическо разделение, осъществено от пиарите и на двете партии, май прави развързката на кризата практически невъзможна. Докато социолозите щедро даваха първото място на ПП/ДБ се появи нещо като малка искра, че почва да се работи за коалиция.
Христо Иванов обяви, че вече е визионер за "конституционно мнозинство" с ГЕРБ и ДПС и обясни съвсем откровено, че когато хората видели, че тези партии могат да си сътрудничат по големите теми, щели да приемат и управление между тях. Ситуацията е култова, защото напомня много на 2014 година, когато тогавашното издание на градското дясно, наречено Реформаторски блок, предизоборно тежко се раздаде, че няма да подкрепи Бойко Борисов за премиер. Само месец по-късно му клекнаха и влязоха в коалиционната спалня на ГЕРБ като кол-гърла. "Копеле, не мога да повярвам, че стигнахме дотук", възкликнал Христо Иванов пред Радан Кънев, но не в знак на политическо възмущение, а като израз на възторг от постигнатото. И това го знаем не от някой жълт сайт, а от лиричните самопризнания на самия Радан Кънев, няколко месеца след приставането на Борисов.
След Христо Иванов изригна и вестник "Капитал" - те излязоха с нова корица. Този път на нея си личаха Асен Василев и Христо Иванов в скафандри, а във визьора на третия празен скафандар имаше неясно отражение на Бойко Борисов. Щом политическият флагман на градските вегани призова Бойко Борисов да бъде припознат като партньор, нещата вече стоят по съвсем друг начин. Десните инфлуенсъри веднага припознаха командата и започнаха да говорят, че двете коалиции трябвало да намерят път една към друга, за да можело да има все пак редовно управление. И как си представяха това светло бъдеще те - ами ПП/ДБ прави кабинет, а ГЕРБ го подкрепят ентусиазирано.
Първото място на ГЕРБ обаче взриви тази постановка на малки парчета. Сега контрата е в ПП/ДБ от които ще се чака партньорство и то точно преди важните местни избори. Изобщо пъзелът след края на тези избори е практически нерешим и по сатанински коварен. Защото натрупаните червени линии и взривни зони буквално изцеждат възможността за реално управление и ни захвърлят в спиралата на нови служебни кабинети, неясно докога. Защото всички знаят, че партията, която направи компромис ще бъде простреляна и изхвърлена на бунището с политически викове.
В този анализ обаче ми се иска да обърнем внимание и на резултата на БСП. Чух в нощта на вота Кънчо Стойчев да прави извода, че левицата не отлепя, а се закотвя на едни сравнително ниски нива. Стойчев е интелигентен човек, но в случая изводът му изобщо не е верен.
Партия като БСП няма много причини да се радва на резултат между 9 и 10 процента, но все пак точно на тези избори това е успех. Най-малкото, защото левицата се оказа в истинска обсада от социологически бомби. Нямаше нито една агенция, която да дава на БСП резултат над 7,3 процента. Нещо повече - знайни и незнайни експерти предричаха, че БСП ще се срине до 6,3 на сто, което ще е предвестник на нейната окончателна смърт на едни по-следващи избори. На този вот БСП беше снабдена и със свой отровен двойник в лицето на екзотичната коалиция "Левицата!", където в един гръмокипящ коктейл се събраха Румен Петков, Татяна Дончева, Валери Жаблянов, Мая Манолова, Костадин Паскалев и кой ли още не. Кампанията на "Левицата!" беше щедро финансирана и обилно подкрепена от медиите, но левият избирател показа изключително здрав истинкт и жестоко нарита ментето.
Няколко фактора помогнаха на БСП в тази кампания. Помощ дойде от най-неочаквано място - градското дясно. Налудничавата идея за преместването на Паметника на Съветската армия буквално наля адреналин в нервната система на българските социалисти. Това ги извади от политическия амок и ги накара да осъзнаят какъв е големият залог на тези избори. Също така повечето от тях видяха, че "Левицата!" е менте, което се опитва да говори на техния език и да се прави на защитник на техните интереси, но всъщност е като злокачаствен тумор, предназначен да подмени автентичният глас на левите хора.
Всъщност от БСП не се очакваше закотвяне, а абсолютен срив. Точно това вещаеха числата и телевизионните шамани. И беше ясно, че стратегическата задача на левицата точно на този вот не е да бъде първа политическа сила, а да удържи на този ураган, който се разрази над нея от началото на годината. Да ви припомням ли скандалните конгресни сценки, тропането с крака, социалистите, които се опитаха да блокират трибуната. Повечето от тях след това се присъединиха към "Левицата!" и буквално играха за нея. И заради това закотвянето на БСП всъщност е здравата основа на която БСП може да стъпи, за да се върне в голямата игра. Много хора чакаха това да е бенефисният мач на БСП, но се оказа, че партията е корава, инатлива и точно в миговете на голяма криза показва своите зъби и мускули.
А иначе "Възраждане" също бяха една от големите изненади на вота, защото няма друга партия, която така трайно и последователно да вдига своя резултат. Между другото големите медии са най-добрият съюзник на Костадин Костадинов, защото по начина по който полуистерични тв-водещи се опитват да държат тон на лидера на "Възраждане", те буквално го въздигат в политически небеса. Защото му придават ореола на дисидент, а неговата публика го иска точно такъв. Враг на медиите. Антисистемен играч, но с великолепна реторика. Всъщност Костадинов печели битката с медиите и това е една от големите причини за добрия му резултат. Не знам къде и как е таванът на "Възраждане", но всички опити тази партия да бъде уязвена с мелодраматичните методи на либералния патос, буквално й действат като стероид.
И така - пети подред избори, но на хоризонта абсолютно нищо ново не се задава. Хората се измориха да отговарят на един и същи въпрос отново и отново. И заради това изкуственият медиен патос около интригите на гласуването вече започва да писва. Ясно е само едно - това ще е поредният парламент, който ще ражда скандали и има голяма вероятност да не успее да произведе нищо. Ситуацията в България е като взривна зона.
А никой не иска да е камикадзето, което да се пожертва.
No comments:
Post a Comment