Тези дни един приятел, шегобиец, ми се обади и ми вика: "Братче, какво правите вие? Виждам Първанов на Бузлуджа, Станишев на Бузлуджа, Мая Манолова на Бузлуджа. Не ми казвай, че БСП се е отказала от своя най-любим спорт - да воюва със самата себе си?".
Посмяхме се на шегата, но после си дадох сметка, че точно тези символични завръщания на върха са от изключителна важност. Защото те не остават само като знаци или временни явления, а показват, че е започнала някаква много дълбочинна промяна. Опитът ясно говори - промените са болезнени, трудни, срещу тях винаги има съпротива, но през 2024 година със своето събиране на Бузлуджа, БСП и всички останали леви партии за първи път от много години насам влязоха в новините с нещо позитивно, смислено, насочено към бъдещето и показващо размишление над българската съдба, а не само над ситуационни въпроси. И заради това ми се иска да обобщя четири много важни знака, които БСП и всички останали леви партии дават със започналото обединение.
1. Левицата се обединява, а това не се случва често
На фона на тоталния разпад на политическия модел на страната - ДПС влезе в гражданска война, "Величие" като радиоактивен елемент се разпадна на втората седмица, ГЕРБ се оказаха в усмирителната риза на Пеевски, а ПП/ДБ така или иначе се държат като пациент в психиатрия, който е изпаднал в пълна амнезия за миналото си, левицата започна опити за своето обединение. Те бяха не просто наложителни, а животоспасителни. Последната кампания много ясно показа, че на хоризонта се навдига пясъчната буря на стачкуващия ляв избирател. От един момент нататък избирателите на левицата отказаха да чуват обяснения защо тя е разделена. Отказаха и да взимат участие в безкрайното състезание на тема кой е по-ляв и кой е по-автентичен. В крайна сметка хората се отвратиха от вечните вражди и просто не отидоха пред урните.
В тази ситуация една партия има два пътя по които да поеме. Единият от тях е да откаже да приеме реалността, да зарови глава в пясъка, да се примири със съдбата на партия-джудже. Другият е по-труден и трънлив, а това е сигурен знак, че е правилният. И той изисква да си признаеш грешките, да направиш безпощаден, болезнен и дълбок анализ за причините, които са те довели до провала и да потърсиш диалог със своите съмишленици. На последните избори не беше наказана само БСП - цялата левица получи своето наказание и ако левите партии си бяха позволили да не разберат знака на избирателите точно тогава нямаше да имат никакво представителство в следващия парламент.
2. БСП се помири със своето минало
В годините на прехода БСП има мъчителна връзка със своите лидери. Всичките живи бивши председатели на БСП са извън нея, с изключение на Сергей Станишев и Корнелия Нинова, но тя така или иначе сега избира да се държи като член на някаква друга формация. Жан Виденов е навън, Михаил Миков е навън, а Станишев дълго време беше в политическа изолация. Това е част от взривоопасната вътрешнопартийна атмосфера в социалистическата партия. Проблемът е, че тя създава усещането за вечна шизофрения. Защото БСП дълго време се държеше така все едно с всеки нов лидер всичко започва отначало. Междудругото - точно това е дразнещото в част от шумните фенове на Корнелия Нинова днес. Не, че те нямат право да са й симпатизанти, но в техния свят, ако Нинова не е лидер изведнъж БСП престава да съществува. За подобно разбиране вината не е тяхна, това е атмосферата, която е пропила социалистическата партия и която винаги е висяла като токсична мъгла над нея.
Завръщането на Георги Първанов, Сергей Станишев, Мая Манолова и още десетки други на Бузлуджа е като подписване на мирен договор и с миналото на левицата. Казвам го като човек активно участвал в гражданската война в БСП - дори и да не съм съгласен с Манолова за част от нещата, аз не мога, а и няма как да я залича от миналото на БСП. Тя е неразривна част от него, символ за един период в които левицата имаше своите възходи, проблеми и интересни битки.
3. Разговорът започна с идеите, а не с местата в листите
Много от недоброжетелите на новия курс на БСП и всякакви знайни и незнайни кръчмарски философи още отсега започнаха с наслаждение да говорят какви епични скандали, битки и сблъсъци ще има при реденето на листите. Фейсбук роди цяло едно поколение от кибици, което се храни от интригите като наркоман, който смърка кокаин в градска тоалетна.
Всички обаче пропуснаха един немаловажен факт. Преди да се стигне до тази Бузлуджа на обединението всички партии в лявото пространство започнаха да разговарят за идеи. Никой не постави въпроса "ама колко места ще ми дадете, за да знам дали изобщо има смисъл да говорим", което означава, че политическите формации са осъзнали и идеологическото изоставане в лявото пространство. Всъщност това е един от проблемите, които удари левицата на изборите.
БСП в последните три години се държа като слепец в мъглата, който се луташе, опипваше с ръце да види къде се намира, да се задържи прав, но реално така и не излезе с мащабна програма за обновление на страната. Тя действаше ситуационно и по резултатите се видя как това прогони идейните леви избиратели. Останалите формации също не могат да бъдат поздравени в това отношение, защото те пък постоянно се съизмерваха по битката с БСП, а това затвори големите теми или най-малкото направи така, че хората да не искат да чуят левите послания. Всички партии вече са осъзнали, че ако няма нови идеи, няма да има и никакви места в листите. Така че хейтърите могат да си починат малко. Всичко, което казват е напълно безсмислено.
4. На Бузлуджа се събраха над 20 хиляди души
Една от любимите ми опорки през цялото време беше да слушам как цялата партия щяла да бойкотира Бузлуджа, за да накаже "превратаджиите" и да им покаже, че не са легитимни. Всъщност на историческата поляна се събраха много повече хора отколкото в последните три години. Да, имало е къде-къде по-посещавани празници на БСП, но тогава и партията взимаше доста повече от 7 процента на избори. Като начало обаче това е впечатляващо. Първо - хората на върха разнищиха интригата, че в БСП се е случил някакъв кървав вътрешнодворцов преврат и властта е узурпирана от самозванци. Второ - появата на толкова много хора показа, че разбирането за ляво обединение не е някаква инженерга визия на ръководството. Напротив - стана ясно, че това е споделено разбиране на голямата част от партията, която иска левицата да побеждава, а не да се примирява с положението на пета политическа сила. На върха хората разбраха, че никой не се опитва да подмени основните принципи на БСП, а усилията са в съвсем друга посока. Левицата трябва да бъде силна отново, ако иска да може да постига целите си и да препотвърждава своите принципи.
Преди 133 година никой не е вярвал, че в България е възможно да има почва за левите идеи. Само няколко години по-късно левицата става ключов фактор в политическите процеси.
Сега ситуацията е същата.
Значи чакаме поредната лява изненада.
No comments:
Post a Comment