Политическата криза като КОВИД

 

 

Властта се търкаля по улицата и никой не иска да я вземе. 

Тази крилата мисъл на Ленин настойчиво се повтаря у нас от 2021 година насам. 

И от година на година тя става все по-вярна, доказвайки, че марксисткият анализ винаги хваща нещата в перспектива и е в състояние да опише и най-безнадеждните тъпотии на пазарното общество.

Вчера окончателно стана ясно, че България отива на нови избори. ИТН обявиха, че връщат мандата и добавиха, че въпреки съвпаденията на идеи между отделните партии ПП/ДБ и ГЕРБ с отказите си от подкрепа на надпартийно правителство отново натикват България в окото на бурята.

Големият въпрос е: защо? 

Защо първите политически сили у нас системно се провалят в опита да предложат нормално управление? 

ПП/ДБ за кратко се сглобиха, но резултатите от правителството им бяха плачевни, корупционни и гадни.

Оказа се, че българската политическа система може да функционира само с външнополитически цели. 

Когато трябва да се обърне внимание на проблемите на българските граждани, тя се разпада и ражда нови и нови избори.

Което подсказва, че има външна зависимост за властта. 

Някой никак не иска да има пробългарско правителство и закопава отново и отново всяка възможност за създаването му. 

Това обезсмисля партиите, унищожава парламентаризма и буквално торпилира нормалния живот на страната. 

Бягството от отговорност е най-големия симптом за тази криза. 

Тя е като КОВИД - идва отвън, но ни парализира напълно.