Жълтопаветното заболяване на ума

 

 

 

"Манолглишевщината" е заболяване на ума.

Използвам името на този полупоет като нарицателно не само, защото е автор на този текст, а защото той съчетава в себе си цялата отвратителност на умнокрасивия манталитет - претенциозност, ръсенето на нелепици, представени като ерудиция, тесногръдие и патологичната неспособност да се види реалността.

Магомед Рамазанов не бил руснак, а аварец. "Причините му за приятелска снимка със Семен Новиков може би отиват и отвъд спортната дружба", казва убедено кръчмар-интелектуалеца.

Колко яко!

Ще рече - Рамазанов мрази руснаците и очевидно е продължител на традициите на аварците да воюват с Русия. Прави се паралел и с имам Шамил, обявен за "пророк, вдъхновител, военен вожд, политик и стратег на своя народ".

Разбира се, тук драматично се пропуска един мъъъъъничък факт в биографията на имама: малко преди края на живота си той се заклева във вярност на руския император Александър. Александър му отпуска пенсия, а малко по-късно със специален указ го прави потомствен дворянин.

А има и нещо друго.

Това е все едно за някой в България постоянно да подчертаваш, че е ром. И да пишеш статии как не е хубаво да го наричаш българин. Но нашата "интелигенция" е оперирана от усещането за приличие и нормалност.

На всичкото отгоре самият Магомед Рамазанов каза, че това медалът е общ - България му е дала възможност да участва, а Русия е позволила това. Русия, не Дагестан, не аварците като народ. Русия.

Но очевидно в света на кръчмарския либерализъм е позволено да бъдеш всичко на този свят - гей, простак, педофил, зоофил, масов убиец, чудовище, трансджендър. 

Но никой няма правото да бъде руснак.

Когато една идеология тръгне да отрича биологията, а след това и картата на света, тя е обречена. :)