Социология на пост-реалността

 

Ние не живеем в епохата на "пост-истината".

Светът съществува в пост-реалността.

И това си личи, когато човек с психика на камикадзе реши наистина като божествен вятър да прелети над българската либерална преса.

Там с наслаждение се отразява някакво проучване на "Алфа Рисърч" по поръчка на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания. Съвестите на нацията го отбелязват с практически едно и също заглавие - "Руската пропаганда прекали и обръща нагласите срещу себе си".

Анализът на проучването звучи като поток на съзнанието. Руската пропаганда се проваля, казват от "Алфа Рисърч".

Все повече хора подкрепят ЕС и НАТО, традиционно добрия имидж на Русия се срутвал. България ясно, категорично, бодро и уверено е направила своя избор - ЕС и западните демокрации.

Тук обаче социологията е решила за малко да закачи в реалността и натиска болезнения бутон - в България дори и в широките обществени групи липсвало чувството за ценностна принадлежност със страните от ЕС и това отваряло поле за хибридна дейност.

Стигаме обаче до ключов външнополитически въпрос: "Какъв край на войната на Русия срещу Украйна ще е добър за България?".

И тук вече се дръжте здраво.

65,8 на сто от хората казват: "да постигнат примирие, независимо от условията". 

66 процента от българите искат мир, незабавен и моментален! 

И това е дисидентски отговор, защото от екраните на телевизията им внушават ден и нощ, че Украйна трябва и може да победи. Но тези новооткрили се западняци казват "мир". Мир на всяка цена. Мир, мир, мир...

Едва 18 на сто смятат, че Украйна трябва да победи.

При това съм убеден, че са правени всякакви математически трикове, за да се извади точно този процент. Реалността е опъвана като ластик, за да може да се нагласи.

11,2 пък смятат, че най-добре за България е да победи Русия.

Сега да формулираме въпроса.

Всеки път, когато заговоря за мир се намират поне трима полуинтелигента, които да изсъскат, че това е руска пропаганда. Само руснаците говорели така.

Ако 66 процента от българите искат мир, недависимо от условията, това означава ли, че това са зомбита на Кремъл с промити мозъци? 

Нали руската пропаганда вървяла срещу себе си, а?

И как това се връзва с триумфалните заглавия, а?

Още по-голям купон настава, когато социолозите питат: "Изказват се различни мнения за войната и за това кой е отговорен за нея. Кое от следните е по-близко до вашето?".

И тук "Алфа рисърч" са дали четири възможни отговора.

Русия е агресор - 27,3.

Действията на Путин не са оправдани, но и украинците не са невинни - 26,1

Путин постъпи правилно, защото западът го предизвика - 24,7.

11,9 - не могат да преценят.

От опит знам, че нюансите в тези отговори са много и затварянето им в четири хипотези е целенасочена манипулация, за да може отговорът, че Русия е агресор да излезе на първо място, въпреки, че ако съберем резултата на втория и третия отговор ще видим, че България се отличава изключително много със своето здравомислие на фона на пропагандната патология, която ги залива от екраните.

И най-накрая, ако социологията е така благоприятна и чертае светло бъдеще, защо българските адепти на евроатлантизма са вечно кисели и съществуват в перманентна емоционална криза?

Ако резултатите са така светли не е ли време Калин Янакиев да отиде на санаториум, Евгений Дайнов да почне да затваря буркани с пиперки в Миндя, Козилата да направи втори спектакъл, а Елена Поптодорова най-накрая да напише бестселъра "Парфюмерийните магазини по летищата - поглед отвътре"?

Защо скачат срещу всяка идея за референдум и се държат като пациенти на специализирани институции?

Вероятно защото можеш да "омагьосаш" социологията и да я пратиш на екскурзия отвъд реалността.

С обществото това е много по-трудно.