Кампанията за президентските избори от старта си приличаше на начало на психарски трилър. Сюжетите там обикновено започват бавно, дори идилично, за да може в края всичко да заприлича на лудница, която е оставена без лекарства, в някакъв объркан и извратен свят в който нищо не е такова каквото изглежда.
Медийната истеризация на десницата премина през няколко етапа - от компромати за помилвания мина през любимия специалитет "управляващите ни тикат към Москва", за да финишира с театралния скандал с бутната Соня Колтуклиева на паважа и мелодраматичните стонове, че диктатурата се завръща. Всичко това бе увенчано със статус на Тодор Тагерев, че е (тук се дръжте, че ще друса) имало газова атака по време на представяването на новата книга на Георги Лозанов. Каква е тази газова атака при която никой не е пострадал оставяме да прецени колективната българска психиатрия. Просто градската десница не може да живее в неизвънреден режим. Тя е нещо като кълбо от нерви, което трябва постоянно да е в истерия, защото, ако за миг свали тази емоционална мобилизация, ще се разпадне като радиоактивен отпадък.
Аферата "Колтуклиева" е показателна. Театралният етюд е очевиден, както е очевидна и медийната паяжина, превърнала го в ключовото събитие на деня и нещо като емоционален пик в дните до президентските избори. Цялата дясна мисъл се изреди да поднася съчувствие на Колтуклиева, което е съвсем нормално. Ние също й желаем здрави и нови дръзновения. Но истината е, че легитимацията на нейните действия като журналистика е морално опасен процес. Оттук-нататък всички, които се оляха в сълзи от съжаление вече нямат право да не застават пред нейния микрофон и насочен пръст. Колтуклиева не прави журналистика, а пърформанси, често дори целенасочени скандали. Това дори не е провокация, това е част от абсолютното загниване на журналистиката и превръщането й в пощенска кутия за политически поръчки.
В хода на лицемерието обаче най-поразяващо беше мнението на Кирил Петков. Защото той би трябвало да мълчат. Всички други имат право на своите пози, бившият премиер - не. Точно преди две години неговият кортеж от НСО уби човек. Тогава никой не видя Кирил Петков да излиза от колата и да помага на жертвата. Никой не тръгна да се възмущава от действията на пиара му Найо Тицин, който излезе да прави снимки на ударената кола без да осъзнае, че на тях се вижда убитият човек. По-важно е да снимаме, нали? И точно това лицемерие смазва сетивата и душата, защото именно през него човек разбира, че в българската политика моралната компонента е безвъзвратно мъртва. Десните нарциси просто използваха театъра, за да се сглобят отново с ДПС и ГЕРБ и така да налеят малко бензин на нелепата двойка Гюров и Кандев.
Това, което описваме не е кампания. Българската политическа система вече е като наркоман, който живее от скандал до скандал. Това не просто развращава, това унищожава здравия разум. Защото в такава ситуация беше важно да се дебатира гафът, но не с театралната Колтуклиева, а с пропуските на НСО. Недопустиво е службата за охрана да позволи случаен гражданин, пък бил и той Колтуклиева, да отвори вратата на колата на шефката на парламента. Ами ако утре това направи някой с пистолет?
България е загниваща държава и това си личи по мащабната депрофесионализация на ключови органи. Това е дълъг процес с много виновни. Нека да припомним, че навремето Борисов използваше охранителките от НСО, а щом охраняват него значи за офицерки, да му гладят ризите. В зората на прехода бившия шеф на НС Йордан Соколов, караше гардовете да му разхождат дакела. Ето това имаме пред себе си. А щом председателката на парламента не получава адекватна защита, какво да кажат всички останали, които продължават да се правят, че вярват как България може да ги защити...
Истеризацията обаче е като огледало. В нея виждаме депрофесионализацията, но там се отразява и страхът от мащаба на Йотова и нейната победа. Командата е президентката да бъде разкъртена по всякакъв начин - с нова порция токсични слюнки и скандали. "Прогресивна България" са просто странична мишена. Голямата цел е Йотова. Но всички медийни истерици я подценяват.
Всъщност Йотова показа перфектно политическо поведение в тази ситуация.
Президентът си е президент.
No comments:
Post a Comment