Грандиозните протести във Франция, които разтърсват цялата страна и не само не вървят към успокояване, а към ожесточаване, направиха немислимото – те изместиха напълно темата за дроновете в Черно море и приближаването на войната до нашите брегове. Дори психодесните, които се примляскваха пред тази възможност за политически точки като вампир пред югуларна вена на млада девица, обърнаха поглед на Запад, ужасени като в романтично стихотворение: те очакваха да рухнат кулите на Кремъл, а гледаха подпалената кула на кметството в Лимож, която е на 143 години. Всички чувствителни фейсбук-философи видяха в тези гледки някакъв апокалиптичен край на Европа – емигрантски банди рушат, обират магазини, палят и безчинстват. Париж – градът за романтични разходки на дребната и средната европейска буржоазия изведнъж се възпламени като бомба, а пламъците обхванаха цяла Европа. Защото след Франция протести изригнаха и в Белгия, а след това и Италия. Което е много жалко – нашата десница най-накрая се научи да харесва Джорджа Мелони заради една нейна реч в ЕП в защита на Украйна и изведнъж подло и гадно я атакуваха на нейна територия и то точно тези, които тя управлява. Разбира се – винаги можем да кажем, че протестират полезните идиоти на Русия, както прави величавият ум на проф. Евгений Дайнов и да престанем да се ровим в темата, да отдадем всичко на външно влияние и да заявим, че полицията трябва да бие, елитите не трябва да променят нищо, само още едно усилие и тиранинът в Кремъл пада, а ЕС се връща към безоблачните дни и тлъстеещите костюмари и еврокомисари, които няма да правят нищо друго освен да броят тлъстите си пачки.
Както винаги обаче проблемът е много по-сложен, дълбок, упорит и кошмарен.
Във Франция протестите започнаха от учениците, наистина от учениците, които скочиха срещу плановете за орязването на финансирането на училищата. Това е много сериозно тема. Образованието, и това го казвам за всички консервативни кибици в социалните мрежи, на които все имигранти са им пред очите, е единственият социален ансасьор в съвременните общества. Доброто образование означава добър шанс за реализация. Липсата на образование е сигурен начин бедността и неравенството да бъдат постоянно възпроизвеждани отново и отново. Недоволството обаче обхвана всички сектори – по улиците излязоха медицински сестри, учители, пенсионери, фермери. Франция се превърна в протестен огън. И, разбира се, вечните специалисти почнаха да говорят как това са паразити, които не искат да се откажат от глезотийките на социалната държава, защото са свикнали да получават много пари срещу малко труд. Всъщност ситуацията е много по-различна. Новото свиване на коланите във всяка една европейска държава се държи на плановете за превъоръжаване. Защото ЕС иска да прави оръжия за Украйна, а цената трябва да я платят европейските граждани. Милиарди за оръжия винаги има, но цената е, че те се взимат от всички други сфери.
В Италия протестите също избухнаха заради това – заради плановете на Мелони да реже социални придобивки в името на грандиозния план за превъоръжаване на Европа. Добавете към тази взривоопасна съставка и нереално високите цени в магазините, недостъпните цени на жилищата, липсата на всякаква перспектива и очевидното падане на качеството на живот. Това са съставките на революциите, които Европа е позабравила, точно, защото социалната държава години наред поддържаше достатъчен баланс, за да могат европейските общества да бъдат мирни. Днес, когато социалните придобивки биват взривявани една по една, ситуацията става не просто протестна, тя се превръща в открит социален бунт. И този бунт никога няма приятно лице, защото в корпопоративните власти не се стряскат лесно. Франция е бременна с грандиозни протести от времената на жълтите жилетки насам и сега просто пламна цялата държава.
Разбира се, има изпитани начини по които медиите и властта (това отдавна е едно и също) да се опитат да разбият социалната солидарност. И това е като пуснат по улиците бандите и тези, които обичат да разрушават и разграбват магазини. Тогава средствата за масова информация имат какво да показват – вижте ги, това не са недоволни граждани, това са бандити, крадци, хулигани и вандали, които рушат принципите на цивилизацията. Пред очите си имаме върховна политическа подмяна – корпоративната власт иска да по всякакъв начин да погребе социалните искания, за да може да запази икономическото статукво, каквото й да струва това. Заради това видях как френската преса с ужас пише за крайната левица, защото протестиращите видяха в лидера на „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон естественият лидер на тяхното недоволство. Меланшон бе изкаран полезен идиот с вратовръзка, разрушител на френската цивилизация. Още една подмяна. Значи не виновен Макрон с неговата тъпа, противна и неолиберална политика, виновен е този, който даде глас на улицата и се превърна в изразител на стаеното недоволство. Стигна се дотам, че френския президент и Марин льо Пен съвместно заклеймиха протестите по улиците. Първият, защото знае, че след себе си оставя наследство от руини, втората, защото вижда, че Меланшон трупа популярност и може да я задмине на президентските избори.
Но това е френският контекст. На мен ми е по-интересно българското възмущение от протестите. Защото много хора избраха да видят в тях варварство и библейски край на цивилизацията, вместо това, което те са – отстояване на социалния модел на една държава, този социален модел, който превърна ЕС в притегателен център, мястото, където социалният баланс е намерен и работи в полза на хората. Да виждаш само блясъците на огньовете, без да се опиташ да разбереш сърцевината на недоволството е стратегия на камикадзето. Да, Европа има проблем с безконтролната емиграция, да, Европа отдавна погребва този проблем, но нека да бъдем честни – ние го дължим на власти, които не са искали да унищожават Европа, а да запазят икономическият корпоративен модел. За да не дадем по-високи заплати на хората, дайте да вкараме чужденци, които ще работят за жълти стотинки. Точно това разгради социалната тъкан на западните общества. И точно това днес се превръща във фундаментален проблем в България, защото големите работодатели извиват ръцете на поредно правителство да улеснява вноса на работници от чужбина. Те не искат по-големи заплати, нямат проблем да живеят в мизерни условия, готови са да работят на ненормирано работно време. Това обаче, оказва се, така и не се превръща в проблем за дискусия. Защото е много по-добре да виждаш края на западната цивилизация, вместо да си представиш, че капитализмът вече убива отделните държави и не ражда онова благоденствие, което обещаваха най-големите му певци. Точно това виждаме по улиците на Франция, Белгия, Италия, Испания, а искрата на тези социални бунтове ще тръгне из целия ЕС, защото ситуацията навсякъде и една и съща.
Най-интересното е това, че в България също има условията за такъв социален взрив. Цените в магазините са се утроили въпреки обещанията, че след влизането в еврозоната ще има жесток контрол и еврото няма да доведе след себе си огромна скъпотия. Но когато се опиташ да поставиш такъв въпрос на обсъждане веднага ти скачат десет икономически талибана, които твърдят, че скъпотията се дължала на всякакви други фактори – от спекулата до войната в Близкия изток. Не че крайният потребител го интересуват обясненията. За него е важно едно – че високите цени точат доходите му и обедняването вече е реално. Обедняването не е еднократен процес. Този месец се лишаваш от едно, следващия от друго, а в края на всичко това разбираш, че вече не само не си от средната класа, а си в реален риск от крайна бедност.
Междувременно в ЕС уверяват, че ще стоят твърдо зад Украйна и ще продължат да финансират една война, която кръвоточи сериозно стария континент. И тук е корена на големия проблем за който никой не говори. И отсъстващият разговор, диктата на едната гледна точка доведе до тези мащабни протести, които няма да затихнат лесно, защото всяко едно от исканията е практически неизпълнимо за Съюз, който си има Зеленски на шията.
Един ден обаче ще се разбере, че тези, които протестират днес не са рушители на цивилизацията. Те са тези, които искат да запазят мечтата за ЕС жива. Елитите, костюмарите, корпоративните лакеи разрушават западната цивилизация и заради това пожарите ще продължават…
Те са отговорът на отчаянието, а доведеш ли един народ до отчаяние след това вече никога няма да успееш да говориш истински с него.
No comments:
Post a Comment