Политическата безпомощност на десницата

 

Абсолютно никой не може да ме убеди, че ГЕРБ и ДПС наистина имат желание да направят правителство. Всичките им действия след изборите показват точно обратното - и двете партии са в политически ступор и нямат никаква представа как да подходят в разрешаването на политическата криза у нас. 

Истински загрижените партии щяха да търсят постоянен диалог, неуморно да мислят за реална формула на властта и да набелязват приоритети, които не разделят хората, а ги обединяват.

Днес ние на практика виждаме политическата безпомощност на десницата не само да предложи решения на проблемите, но дори и да ги формулира. 

Вместо програма за бъдещето днес отново сме затънали в потайностите на парламентарната аритметика, в интригите на задкулисните договори, в могъщите сенки на олигархичните интереси. 

И заради това разговорът за бъдещето на България не е политически, а интригантски. 

ДПС и ГЕРБ се опитват в това мътно блато да разчистят десницата окончателно, а нейните остатъци да станат удобни и приветливи за тях.

Точно заради това 50-ото НС излъчва безнадеждност. 

В него виждаме позиционни конфликти, но отсъства големият разговор за това как хората да живеят по-добре. 

Така дори и да доплуваме в блатото до третия мандат съвсем не е сигурно, че той ще даде гаранции за стабилност. 

Точно обратното е. 

Десният хаос в България продължава. 

Както и дясното безсилие.

 

Холивудски парламент

 

Холивудската рецепта за успешни блокбастъри е пределно проста.
Ако сграбчиш сърцето на публиката, прекараш я през ада, но най-накрая я утешиш с хепиенд, тогава можеш да направиш поредица от филми, които да привличат публиката отново и отново.
Поне докато има интерес...

Парламентарното шоу у нас обаче все повече губи публика. 

Ееееех, какви парламенти имаше само преди три години - пълни с патос, надежда, революционен плам, надежда за промяна и закани за политически саморазправи и окончателно изчегъртване.

Днес се намираме в депресивния край на политиката - Народно събрание с кошмарно ниска избирателна активност и пълно до повръщане не с партии, а с "проекти".
Резултатът е очевиден: институционален блокаж, непроходима политическа джунгла и фалстарт след фалстарт. 

Това е прелестта на живота в епохата на проектите и белезите от раните на политическото инженерство.

Но все пак, в името на справедливостта е необходимо да кажем, че основната причина за провала на началото на поредния парламент носи Бойко Борисов.
ГЕРБ са първа политическа сила, но са с под 70 депутати и това не предполага извиване на ръце и ултимативни кандидатури. Борисов днес хвърляше обвинения към всички, биеше се в гърдите като орангутан, но това няма как да скрие, че проблемът е изцяло в него. 

ГЕРБ не искат работещо Народно събрание, те са се превърнали в партия-бракониер, която ловува най-добре в мътните води на политическото блато, когато навън е хаос и няма никакво разбирателство.
Точно бракониерството ни доведе дотук.
И до задънената улица, когато с ужас можем да осъзнаем, че точно този холивудски сюжет, няма да е със щастлив край. А от онези, които свършват влудяващо неопределено и ти разказват играта на мозъчните клетки.

Парламент без надежда

 

Имало е парламенти, които са чакани с надежда. 50-ото Народно събрание не е от тях. 

Резултатите от изборите показаха няколко драматични неща: апатия, обезверение, шокиращо ниска активност, отчаяние и стаен гняв в остатъчните избиратели.

Това е сигурен признак за безнадеждност.

Никой не чака нищо хубаво от поредното Народно събрание, което от самото начало затъна в политически театър, интриги, спорове и подмяна на големите цели...

Голямата тема на обществото - война или мир - по никакъв начин не е отразена в преговорите на първата политическа сила. 

Безкрайните нелепици за евроатлантизъм на всяка цена все по-често се посрещат със стържене на зъби. 

А всички останали теми са маловажни на фона на този екзистенциален въпрос. 

Ако България бъде въвлечена във военни действия, ако управляващите икономи на геополитическото статукво ни вкарат в конфликт, нищо друго няма да има смисъл.

Но какво виждат хората на старта на парламента - групичка от костюмари си разпределят бъдещи министерства и никой не поставя значимите теми. Големият въпрос стои без отговор. 

Това още отсега лишава 50-ото НС от смисъл. 

Лишава го и от бъдеще.

А подобно мъртвородени парламенти няма как да осигурят и качествено управление. 

И на фона на това политическо безсмислие нека никой да не се учудва, че хората не искат да гласуват.

Пророците на Черния Апокалипсис

 

Всеки път, когато градската демократична общност се издъни на изборите и изгуби шансовете да се сглоби камасутрично с олигархията, по медиите плъзват Черните Пророци на Вечния Апокалипсис, които започват да грачат как познатата ни реалност е под атака.

Гледам днес от мрачния си ковчег в прашен замък се е навдигнал Георги Лозанов. "Дневник" са отразили мнението му със заглавие, което трябва моментално да ви накара да си купите подземен бункер: "Има риск България да излезе от демократична орбита". 

Подозирам, че в БНР, ако са можели са щели да пуснат някоя опера от Вагнер, за да подчертаят мрачният заряд на посланието му.

Проблемът на десния ум обаче е, че когато трябва да опише живописните подробности от този хорър, напълно се проваля. 

Аз бих се развихрил - щях да кажа, че в България има спящи клетки на Кремъл, отряди от терористи смазват автомати край морето и само чакат знак, за да подменят украинската горилка с руска водка в менюто на съвестите на нацията. 

А Лозанов се отплесва в някакви тъпотии за "липсата на демократичен разказ за това, което се случва в света".

WTF? 

Демократичен разказ? 

Това да не би да означава, че ще въвеждаме жанра соцреализъм в публицистиката?

И понеже си спомням, че соцреализма си имаше конкретни правила мога да си представя какво ще изисква този "демократичен разказ". Например авторите на соцреалистични романи можеха да си позволят критики към дефекти на системата, но от тях се изискваше безусловна вяра в бъдещето. Не е виновна системата, виновен е прогнил кадър, който трябва да бъде сменен. Не е виновна целта, виновен е конкретен бюрократ, който задушава младият идеализъм на главния герой.

Същото ще е с демократичния разказ.

Бой по Пеевски и Борисов, стонове, мемета, карикатури, песни, танци, танци и гей-прайд. Но в момента в който им предложат място в правителството "демократичния разказ" ще изисква вяра в новите хоризонти. Демократичните сили пак ще обяздват Борисов и ще галят по темето евроатлантическата овчица Пеевски. Тогава България вече няма да е заплашена с изпадането от демократична орбита.

И светлото бъдеще тържествува :)

Злоупотребата с героите на България

 

За това, че една страна е в духовна, морална, а даже и политическа криза (която се точи бавно и упорито от началото на прехода насам) можем да съдим най-вече по отношението към празниците и датите на които трябва да отдадем почит на хората върху чиито рамене стоим изправени днес, за да търсим път към бъдещето. Ако една държава не е в състояние да постигне дори елементарен консенсус върху историята и влиза в новините основно с опитите един или друг паметник да бъде разрушен, това издава атмосфера на лудница, а не на развиваща се демокрация. Друг сигурен елемент за проблем е опитът историческите фигури да бъдат принизени до елементарните политически битки на ежедневието, а тази грозна злоупотреба ще оттеква във времето много дълго, независимо от това, че нито един от агентите на разделението не си дава сметка за този факт.

Миналата седмица почетохме поредният 2-ри юни на който освен печалният вой на сирените ще се запише с опитите на една част от българското общество да си създадат един удобен Христо Ботев, който могат да вадят от килера, за да обслужват конюнктурните си интереси. Демократичната общност умира при всички поводи свързани с легендарния поет да вади един-единствен цитат, който му приписва с евроатлантическо наслаждение и усещане, че историята е превърната в тяхна послушна болонка. Този цитат гласи: "Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да истрие от лицето на земята българските колонии..." (умишлено запазваме автентичния правопис). 

Ако човек следи единствено десните интелектуалци и фейсбук-инфлуенсъри като едно нищо ще остане с впечатлението, че Ботев е написал единствено и само това изречение, защото то се повтаря отново и отново докато не затрие и последните остатъци от мозъчни клетки и здрав разум. Но пък каква идеологическа употреба отваря това в наши дни - ето вижте, даже Ботев, Ботев бе, самият той, е знаел каква заплаха за България е Русия и никога не се е поддавал на нейния геополитически чар. От това трябва да следва, че тези, които разпространяват цитата също са прави в своята патологична русофобия, маникално слугинство на чужди посолства и във всичките си опити да разстрелят историята и да оставят от нея единствено частите, които са им удобни. Цитатът обикновено се датира - той е излязъл във вестник "Знаме", отпечатан в Букурещ, на 4 април 1875 година. След него следват десетки ехидни изречения за малоумието на българския народ, който не слуша своите духовни стожери, а плува в море от руска пропаганда, хибридни опорки, дезинформация и лъжи.

Едва ли трябва да се занимаваме с такова обществено малоумие, но понеже от година на година количеството интелектуален спам нараства, все пак е хубаво да уточним няколко неща. Ботев никога, ама никога не е писал това за Русия. Всеки, който си направи труда не да копира, а да намери броя на вестник "Знаме" ще види, че дописката не е подписана, защото е читателско писмо, което е публикувано. 

Да, Ботев определено не е като сегашните пропагандатори на едната-единствена гледна точка, той е публицист, демократ, пламенен дух и едва ли може да си представи, че е в състояние да спре различно от неговото мнение. А иначе има нещо съвсем безспорно: Ботев е руски възпитаник - училището в Одеса, лекциите в Императорския новорусийски университет, формирането му като интелектуалец под влиянието на Чернишевски и Тургенев. Разбира се, това нищо не означава. Той е български патриот, душата му е отдадена на каузата на Освобождението и е достатъчно горд, за да иска България да се освободи самичка. И си представя това през своя личен пример и през примера на всички онези, които искат да тръгнат с него, за да извадят народа от мрака и да му покажат различен хоризонт. Заради това е повече от цинично, че най-големият геополитически слугинаж днес се опитва да си създаде удобен Ботев и да го вкара в политическите рамки на собствената си мизерия. Нещо, ако той беше жив днес, би възневидял с цялата си душа. Защото хора като него никога не са търпели такива дребни политически шмекерии.

Да не говорим, че опитът Ботев да бъде сведен до един цитат е начин цялото му творчество да бъде оставено в мъгла. Да не видим неговата светла симпатия към Парижката комуна, увлеченията му по Бакунин, анархистките му идеи, които можеха да бъдат развити до блестящ край, ако беше останал жив. Точно тези, които посмъртно манипулират Ботев за конюнктурна употреба са първите радетели на това да се оспори неговото авторство на "Символ-верую на българската комуна". Нека да бъда обективен - не знам дали Ботев наистина е автор или съавтор в този текст. Знам обаче, че неговата публицистика дава всички основания да смятаме, че той е бил наясно с комунистическите идеи и се интересувал от тях. Това обаче вече е неудобно. Тук вече попадаме на територията на която истинския Ботев с неговия пламенен дух става неподходящ за лакираната интелигенция в нейната алчна битка за западни грантове. 

А нима същото не се случва и с Васил Левски. Цяла плеяда от полуалкохолици постоянно ни цитира Левски с неговото "Който ни освободи, той ще ни пороби". И доскоро пропускаха да ни кажат, че това е цитат от книгата на Захари Стоянов за Левски и никой не може да гарантира неговата достоверност. Защото Стоянов пише книгата си в нови политически условия и е напълно изкушен да използва името на Апостола, за да потвърди собствената си политически линия. Тоест опитът за употреба на националните икони не е някаква иновация. Това е демон, който отдавна е заразил българската публична среда. И пак стигаме до феномена - никой не използва реалните цитати от Левски, а сред тях има такива смислени и проникновени изречения, а всички опират до фалшификациите. От това излиза, че на съвременната българска държава и нейния смешен интелектуален елит истинският Левски не й е необходим. Необходима й е политическата фантазия за него, която да може да бъде употребена моментално и хищнически.

И така стигаме до ключовия момент - когато си измислил Левски и си изфантазирал Ботев, това означава, че цялото Освобождение, венецът на тяхната дейност и усилия, вече става проблемно. Проблемно, защото се случва с помощта на Русия, със саможертва на хиляди обикновени руснаци, които с кръвта си подпечатват българската свобода. И с това завинаги дават знак, че тези два народа са обречени да имат различни отношения. Русия със сигурност е имала своите интереси на Балканите. Както и е сигурно, че жертвите на войната са паднали в името на братството. Защото обикновените хора идват тук не водени от геополитически стратегии, а заради това, че техните братя са угнетени от 500 години и е крайно време да получат своя собствена държава.

Точно заради това описаната злоупотреба с националните герои съвсем не е безопасна. Тя крие в себе си демонът на разрушението, който може да направи така, че съществуването на българската държава да бъде поставено под въпрос. Когато изтръгнеш паметта и превърнеш ударите срещу паметници в кауза, в края на този път дебне най-мрачната съдба. Но когато хората стават прави под ежегодния вой на сирените на 2 юни те не отдават почит на измислиците. Те отдават почит на истинските хора, на онези герои, които положиха телата си в основите на българската държава. И всички, които стават прави в своето мълчание няма как да бъдат разстреляни с фалшиви цитати и измислици. И това е кротката надежда за различното бъдеще на България. Защото днешната политическа утайка рано или късно ще приключи в канализацията на историята, с нея и всичките им глупости, измислици и интриги.