Социология на пост-реалността

 

Ние не живеем в епохата на "пост-истината".

Светът съществува в пост-реалността.

И това си личи, когато човек с психика на камикадзе реши наистина като божествен вятър да прелети над българската либерална преса.

Там с наслаждение се отразява някакво проучване на "Алфа Рисърч" по поръчка на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания. Съвестите на нацията го отбелязват с практически едно и също заглавие - "Руската пропаганда прекали и обръща нагласите срещу себе си".

Анализът на проучването звучи като поток на съзнанието. Руската пропаганда се проваля, казват от "Алфа Рисърч".

Все повече хора подкрепят ЕС и НАТО, традиционно добрия имидж на Русия се срутвал. България ясно, категорично, бодро и уверено е направила своя избор - ЕС и западните демокрации.

Тук обаче социологията е решила за малко да закачи в реалността и натиска болезнения бутон - в България дори и в широките обществени групи липсвало чувството за ценностна принадлежност със страните от ЕС и това отваряло поле за хибридна дейност.

Стигаме обаче до ключов външнополитически въпрос: "Какъв край на войната на Русия срещу Украйна ще е добър за България?".

И тук вече се дръжте здраво.

65,8 на сто от хората казват: "да постигнат примирие, независимо от условията". 

66 процента от българите искат мир, незабавен и моментален! 

И това е дисидентски отговор, защото от екраните на телевизията им внушават ден и нощ, че Украйна трябва и може да победи. Но тези новооткрили се западняци казват "мир". Мир на всяка цена. Мир, мир, мир...

Едва 18 на сто смятат, че Украйна трябва да победи.

При това съм убеден, че са правени всякакви математически трикове, за да се извади точно този процент. Реалността е опъвана като ластик, за да може да се нагласи.

11,2 пък смятат, че най-добре за България е да победи Русия.

Сега да формулираме въпроса.

Всеки път, когато заговоря за мир се намират поне трима полуинтелигента, които да изсъскат, че това е руска пропаганда. Само руснаците говорели така.

Ако 66 процента от българите искат мир, недависимо от условията, това означава ли, че това са зомбита на Кремъл с промити мозъци? 

Нали руската пропаганда вървяла срещу себе си, а?

И как това се връзва с триумфалните заглавия, а?

Още по-голям купон настава, когато социолозите питат: "Изказват се различни мнения за войната и за това кой е отговорен за нея. Кое от следните е по-близко до вашето?".

И тук "Алфа рисърч" са дали четири възможни отговора.

Русия е агресор - 27,3.

Действията на Путин не са оправдани, но и украинците не са невинни - 26,1

Путин постъпи правилно, защото западът го предизвика - 24,7.

11,9 - не могат да преценят.

От опит знам, че нюансите в тези отговори са много и затварянето им в четири хипотези е целенасочена манипулация, за да може отговорът, че Русия е агресор да излезе на първо място, въпреки, че ако съберем резултата на втория и третия отговор ще видим, че България се отличава изключително много със своето здравомислие на фона на пропагандната патология, която ги залива от екраните.

И най-накрая, ако социологията е така благоприятна и чертае светло бъдеще, защо българските адепти на евроатлантизма са вечно кисели и съществуват в перманентна емоционална криза?

Ако резултатите са така светли не е ли време Калин Янакиев да отиде на санаториум, Евгений Дайнов да почне да затваря буркани с пиперки в Миндя, Козилата да направи втори спектакъл, а Елена Поптодорова най-накрая да напише бестселъра "Парфюмерийните магазини по летищата - поглед отвътре"?

Защо скачат срещу всяка идея за референдум и се държат като пациенти на специализирани институции?

Вероятно защото можеш да "омагьосаш" социологията и да я пратиш на екскурзия отвъд реалността.

С обществото това е много по-трудно.

 

Маймуната и ядрения реактор

 

В култовия филм "Апокалипсис сега" на Франсис форд Копола един от героите през стиснати зъби произнясаше следната фраза: "Обичам мириса на напалм рано сутрин". Репликата стана легендарна и заживя собствен живот, свободна за интерпретации и много пародии.

В България днес спокойно можем да я променим на: "Обичам мириса на конституционна криза рано сутрин".

Защото страната влезе точно в такава криза след като Румен Радев отказа да приеме състава на служебното правителство на Горица Кожарева, най-вече заради присъствието на Калин Стоянов като вътрешен министър.

Медиите на Пеевски истерясаха, а кортежа на мастития политик от анализатори и други лакеи буквално започна да се слюнчи от ярост. Защото отказът да се приеме служебния кабинет е директен удар по Пеевски и по неговите амбиции да управлява страната удобно скрит в сенките.

Но яростта към Радев е карикатурна. Точно тази криза беше неизбежна и приличаше на цъкаща бомба, която рано или късно щеше да се случи.

Начинът по който бе променена Конституцията доведе до тази задънена улица.

Това, разбира се, трябваше да се очаква.

Градското дясно да променя основен закон - това е все едно да пуснете маймуна да ремонтира ядрен реактор.

С тъпите си юридически импровизации те не само дадоха цялата власт на Пеевски, те блокираха и всяка възможност той да бъде заобиколен без криза.

Заради това в България трябва да се отнасяме към политиката като към криминален роман. Отдавна не слушам и отказвам да слушам патетични декларации срещу Пеевски и разтърсващи фейсбук-есета с много удивителни и евроатлантически пламък.

Красивите думи не вършат никаква работа.

Когато стане дума за истинска битка с олигархията, точно градското дясно никакво ги няма или е неин най-верен съюзник. Добре че политиката просто не се изчерпва с тях. Иначе Пеевски щеше да е пълномащабен властелин на страната. Човекът хакнал парламентарната демокрация с помощта на своите верни болонки от десницата.

България си дължи един истински опит за промяна на политическото и икономическото статукво. И точно заради това конституционната криза е горчивото лекарство за осъзнаването на целия драматичен проблем на държавата.

Опясявам се обаче, че не всички ще си вземат уроците от тази ситуация. Видях, че представителите на градското дясно като закалени теоретици на конспирацията видяха в сблъсъка на Радев с Кожарева някакъв театър. Други пък отплуваха към розовите небеса с твърдението, че промените в Конституцията работят. И двата варианта показват наличие на истински психиатричен проблем. Защото тези, които овластиха Пеевски днес искат да избягат от отговорност. Изнасилвачите на Конституцията търсят начини да заличат следите от местопрестъплението.

Кризата със служебното правителство е полезна и за това. Тези тъпи промени трябва моментално да бъдат премахнати. Проблемът на България никога не е бил в Конституцията. Той основно се намира в псевдоборците с корупцията, тайните лакеи на олигархията и евроатлантическите папагали, които никога, ама никога, не са предложили свястно решение на проблем.

Може би е добре преди следващите избори всички да си спомним на кого дължим тази прелест.

Джендърската битка с биологията все повече се ожесточава

 

 

През живота си не бях гледал боксов женски мач. 

Сега специално си върнах, за да наблюдавам "триумфа" на скандалните боксьори (сърцето ми не се обръща да се обръщам към тях в женски род) Имане Халиф от Алжир и Ю Лин Тин от Тайван. 

Халиф беше като багер, който мачка конкуренцията. Италианката, която се отказа в битката срещу него, бързо беше върната в правия път и накарана да се извини. Един човек, който по нищо не прилича на жена беше без спирачки по пътя към олимпийското злато. Напук на хромозомните тестове, напук на съмненията, че той няма как да участва в женския бокс. Не само зае първото място, но и после орева света, че е жертва на онлайн-тормоз. Същото стана и с Ю Лин Тин - в своя поход към върха той не само прегази нашата Светла Каменова, но и в мача за златото си окървави своята пряка конкуренция. 

И пак пълно либерално мълчание и позорно потъване в мъглата. 

А боксьорките, които се опитаха плахо да протестират като кръстосват пръсти в знака "Х", за да покажат каква е истината за двете "шампионки" бяха охулвани, притискани, обиждани. 

Видях какво написа нашата алкохолна интелигенция за Каменова - изкараха я не само инструмент на путинизма, а някаква селянка, която не разбира абсолютно нищо от спорт, бокс, стратегия, политика или биология.

Една след друга жени ставаха жертви на мъжки юмруци, но телевизионните ни либерали не трепнаха. Нито един от тях не изпита жалост, никой не се опита да се постави на мястото на жертвите. Напротив - с изпружени от вяра в бъдещето лица те безмилостно бълваха критики, плюнки и политически токсини. 

Веселина Седларска, иначе талантлива жена, която вече е решила да скъса всички връзки с реалността, написа, че тук изобщо не говорим за хромозоми и джендъри. 

О, не. 

Това било подмолен опит на Русия да ни извади от Европейския съюз. Не напразно един познат се пошегува много яко: ето защо Путин пропусна пробивът на украинците при Куркс, бил е зает да ни вади от ЕС и да дисквалифицира тайванка и алжирка от Олимпиадата.

Ужасното в гледката на двамата джендъри, които бият жена след жена е тоталната перверзия на идеологията, която наблюдаваме. Уж всички трябваше да сме равни, уж трябваше да живеем в епохата на равнопоставенността, но се оказа, че жените плащат солената сметка за всичко това. 

Драг-кралиците всъщност са пародия на жените. 

Но тази пародия е получила официално право на живот. 

Ако бял човек подиграе чернокож, веднага ще го обвинят в расизъм. 

Но ако мъж сътвори пълна пародия на жена, това е драг-шоу и всички, които не го подкрепят са мракобеси, които не разбират бъдещето. 

Сега тази философия нахлу в женския спорт и всички боксьорки със съмнителен пол се оказаха на върха на хранителната верига. Защото тук изобщо не говорим за това, че видите ли и високите хора имали предимство в баскетбола, а че говорим за пълна идеологическа подмяна на реалността. Влизаме в някакво ново средновековие, където всички нормални стойности падат под ножа на идеологическите комисари на новата реалност.

Идеологиите са най-мощния политически инструмент, който човечеството някога е изобретявало. И заради това никога не трябва да ги подценяваме - във всяко едно политическо действие рано или късно ще открием някакво късче от идеология. Това е част от човешката природа.

Идеологията обаче може да е силна само, ако не върви срещу биологията.

Тя може, и дори е длъжна да оспорва ценности, конструкции и статукво, но няма как да оспори естественият ред на нещата. Има мъж и жена. Вероятно между тях съществуват някакви аномалии, но те са точно това - аномалии. Което не означава, че такива хора трябва да бъдат дикриминирани, подтискани, унижавани или остракирани. Всеки човек заслужава място под слънцето, но да пуснеш истински мъже в женския спорт е морално престъпление. И това го правят хора, които иначе постоянно могат да вият срещу домашното насилие и да забелват очи с писък: "Нито една повече!". Оказа се, че това просто не е вярно. Ако мъж, който твърди, че е жена, пребива жена, това е напълно допустимо. Даже е в рамките на феърплея. За да се оправдае това физическо и естетическо насилие дори се оказа, че трябва напълно да погребем биологията.

Шефът на МОК Томас Бах, който падна жертва на всички скандали и стана ясно, че повече няма да се кандидатира за поста, дори заяви, че полът вече не може да се определя по хромозомите. Тоест време е да погребем науката в името на идеологията. Оттук-нататък полът наистина може да бъде само социална конструкция, а не биологическа предопределеност. Мъж с адамова ябълка може да бъде разглеждан като боксьорка. Това е някакъв напълно нов, извратен свят, но проблемът е, че жените стават неговата най-голяма жертва. Женският спорт е напът напълно да бъде унищожен и то заради някакво идеологическо мракобесие. Можем да се опитаме до утре да даваме биологични основания за тази оценка. Но се оказа, че статуквото в МОК пет пари не дава за науката. Всеки опит темата да бъде повдигната беше приписван директно на Кремъл. Нито един от неговите рупори така и не можа да ми обясни защо му е на Путин да дисквалифицира някаква алжирка от Олимпиадата, но опорката отново и отново беше въртяна до безкрай. Ние сме в някаква ситуация, която е извадена директно от кошмар - ако не си съгласен с това, което виждаш, ти вече си враг. Не критик, не несъгласен. Ти си враг, платен от Кремъл, Путин или някой друг. В такава атмосфера здравият разум наистина не може да вирее и тепърва ще има да гледаме окървавени жени, които плащат цената за това политическо средновековие в което ни вкараха уж вестителите на бъдещето.

Ето с това ще бъде запомнена Олимпиадата във Франция. Тя представляваше политическа и естетическа катастрофа. Политическа, защото руснаците и белорусите съвсем умишлено бяха отстранени, за да нямат американците толкова силна конкуренция. А естетиката бе взривена не само с налудничавата церемония по откриването. Тя напълно бе погребана, когато жени-боксьорки кървяха под юмруците на джендъри, а цялата световна общественост се правеше, цче няма абсолютно никакъв проблем.

И целият този грандиозен спектакъл бе увековечен и с щипка киселина на родна почва. 50-ото НС в края на своето безполезно съществуване прие законови промени с които се спира пропагандирането на нетрадиционните сексуални ориентации в училище. Най-големите защитници на джендърите в бокса изригнаха като вулкан. Парламентът приел "руски" закон, върнал ни в средновековието, бил оцапал ръцете си с кръвта на бъдещи жертви. Всъщност Народното събрание просто преряза достъпа на всякакви НПО-ата до училищата и до това няколко десетки паразита да богатеят от грантове. Нищо друго.  Оказа се, обаче, че това било престъпление и съвестите на нацията, които нямаха проблем с това тайванецът да пребие Светла Каменова, се оказаха хора с нежни души и сърца и излязоха на протест. 

Протест в името на какво?

В името на безкрайната политическа катастрофа на джендър-идеологията? 

Ето това е токсичният коктейл, който ни поднася световното статукво днес. Една битка със здравия разум, биологията, науката и здравите ценности. Защото според нашите доморасли експерти се оказа, че училището не е място за получаване на знания, а за разкриване на сексуалност, по дяволите. 

Все сме живели в подли времена, но по-подли никога, ама никога не е имало.

 

Жълтопаветното заболяване на ума

 

 

 

"Манолглишевщината" е заболяване на ума.

Използвам името на този полупоет като нарицателно не само, защото е автор на този текст, а защото той съчетава в себе си цялата отвратителност на умнокрасивия манталитет - претенциозност, ръсенето на нелепици, представени като ерудиция, тесногръдие и патологичната неспособност да се види реалността.

Магомед Рамазанов не бил руснак, а аварец. "Причините му за приятелска снимка със Семен Новиков може би отиват и отвъд спортната дружба", казва убедено кръчмар-интелектуалеца.

Колко яко!

Ще рече - Рамазанов мрази руснаците и очевидно е продължител на традициите на аварците да воюват с Русия. Прави се паралел и с имам Шамил, обявен за "пророк, вдъхновител, военен вожд, политик и стратег на своя народ".

Разбира се, тук драматично се пропуска един мъъъъъничък факт в биографията на имама: малко преди края на живота си той се заклева във вярност на руския император Александър. Александър му отпуска пенсия, а малко по-късно със специален указ го прави потомствен дворянин.

А има и нещо друго.

Това е все едно за някой в България постоянно да подчертаваш, че е ром. И да пишеш статии как не е хубаво да го наричаш българин. Но нашата "интелигенция" е оперирана от усещането за приличие и нормалност.

На всичкото отгоре самият Магомед Рамазанов каза, че това медалът е общ - България му е дала възможност да участва, а Русия е позволила това. Русия, не Дагестан, не аварците като народ. Русия.

Но очевидно в света на кръчмарския либерализъм е позволено да бъдеш всичко на този свят - гей, простак, педофил, зоофил, масов убиец, чудовище, трансджендър. 

Но никой няма правото да бъде руснак.

Когато една идеология тръгне да отрича биологията, а след това и картата на света, тя е обречена. :)