Долу единството в БСП!

Една нова оригинална теза за БСП ме удари като електрически ток тези дни. „ Проблемът е, че единственият човек, който може по някакъв начин да поддържа единството във вида, в който е то сега, е Сергей Станишев. В момента, в който го няма него, единството е застрашено, защото ще си проличат всички други центробежни сили, които по принцип съществуват в партията, но в момента по някакъв начин се удържат”. Това са думи на секретарят на Изпълнителното бюро на БСП Антон Кутев. Не мога да отрека – тезата е добре измислена, хваща за сърцето, кара лявата кръв да кипи и е нещо като последен опит да бъдат укротени бунтовните енергии в партията. Станишев се оказа политически маг – последната защита от ерозията. Без него бентът ще се отприщи и БСП ще изтече из политическите бойни полета в различни състояния.

Ще се опитам да дам емоционален отговор на тази теза, защото виждам, че аналитичните вече не работят. БСП е партия, която не подлежи на трезв анализ в момента понеже е преоткрила приказните тези и герои, а такива – историята го показва – никога не са особено подходящ обект на аналитичен език. Преди време в един своя коментар цитирах велика мисъл на бившия френски премиер Мишел Рокар и то казано на форума на френските социалисти: „Не ме интересува единството. На нас ни е необходима яснота, а не синтез на лъжата”.

Тези думи са като политическа поезия – не можеш да прибавиш, не можеш да извадиш нищо от тях. В БСП тече точно тази подмяна. Опитват се да ни нахранят със синтеза на лъжата. С което не искам да кажа, че Антон Кутев го прави умишлено, но просто нещата в българската левица са стигнали дотам, че битката на клишетата тепърва ни предстои. И много ме дразни, че някой изтупва от прахта винаги на първо място „единството”.

Сега ще започна да говоря емоционално, така че поемете дъх. Трупал съм твърде много време тъмните си страсти и ще ги излея накуп.

Пет пари не давам за шибаното единство. Ако зависи от мен единството може да ходи да се гръмне. Защо именно то да е основната ценност, която държи Станишев на власт? Аз не искам единство с Георги Гергов. Не държа да бъда единен с Мая Манолова. Не искам да съм единен с Асен Гагаузов, Румен Петков или Румен Овчаров. Защо трябва да ми пука за единството с тези хора? С кой да бъда единен – с ръководството на БСП-Дупница ли, които предпочетоха братя Галеви пред обикновените социалисти? Не искам единство с господаря на нагласените резултати Мичо Райковски. Или пък с Борислав Гуцанов. Трябва ли да съм единен с десетките местни гаулайтерчета, които с блеснали очички се надяват чудото да стане и БСП пак да се върне на власт и пак да почне голямото раздаване на постове. Трябва ли ми единство с едно Изпълнително бюро, което работи единствено като защитник на миналото и без грам идея за бъдещето. Единството е вредна теза, защото БСП си позволи да стане партията на почти непримиримите крайности.

Аз знам, че мога да си позволя да плюя на единството, защото съм господин Никой и Аллах милостиво ме е лишил от амбиции за партийна кариера. Не е необходимо да правя компромиси и да оценявям стратегически позиции и бъдещи ходове. Но единството е фалшива ценност. Както е фалшива заплахата от разцепление в БСП. Смятам, че БСП няма да се разцепи. Тя просто ще изчезне, ако продължава да се мята от лъжа на лъжа, за да оправдае моралният провал на своя лидер – отказът му да подаде оставка и да признае загубата си. Страх ме е, че единството очевидно опира до 15 души, които с в кръгова отбрана и си пазят гърбовете, защото са в особена форма на политическа параноя. Това е основната причина да прибягват до призраците в гардероба и посягането към абсурдни ценности като „единството”.

Тезата за единството замества очевидната липса на промени в БСП. БСП се нуждае неистово от тази промяна. Изборите бяха като тежък бетонен блок, който падна върху гръдния кош на партията и тя не може да диша. Но Станишев в момента има своята рецепта за спасение – да поставим още един бетонен блок върху първия, та току-виж нещата се оправили. Да, трябва ли да съм единен и със Станишев след като съм му вярвал толкова много и след като с години се карах с всеки, който дори намекне, че той не става за лидер? Защо да съм единен с човек, който фалира морално пред очите ми? Трябва ли да съм единен с човек, който изтупа ексцентрични фигури като Илия Баташки от прахта на забравата и пак им даде висши постове, само и само да стават като талибани по пленумите и да го бранят.

Както и да е. Днес ни трябва яснота, а не синтез на лъжите. Яснотата означава да кажем всичко докрай, а в БСП са се натрупали теми за казване оттук до края на Световното по футбол през 2014 година. Въпреки, че според маите през 2012 година светът трябва да свърши. Дали пък това не е тайната цел на Сергей Станишев – да бъде и последният лидер на БСП. Запазил единството дори и когато земята отива по дяволите. Хаха, скоро ще видим.

Из живота на фейсбук-гражданина Александър Симов

420 знака. Само толкова ти отпуска електронният бог на Фейсбук, за да изкажеш пред другите впечатленията си от света. Някои хора почти не се възползват от тази възможност, други я употребяват рядко, а трети (аз май влизам в тази категория) държат да споделят постоянно своето емоционално и психополитическо състояние. Това е прелестта на електронната комуникация – тя е като верига, която те задържа да не полетиш, но пък те приучава да синтезираш и най-сложните си чувства до проклетите 420 знака, за да можеш да ги пуснеш на свобода и да чакаш реакции или пък да се чудиш защо другите не реагират.

Преди няколко дни осъзнах, че статусите могат да опишат един човек, ако се реши да ги събере на едно място. Заради това си направих един експеримент със самия мен. Върнах се леко назад в профила си и събрах своите статуси. Тук съм събрал кротки мъдрости (и всяка е най-много до 420 знака!!!), които съм писал през последните три-четири седмици. Дали това е Александър Симов? Честно казано нямам представа. Иска ми се Александър Симов да е малко по-сложен. Но той май не е. В което няма нищо лошо. В крайна сметка живота е сложен, а като натрупаме прекалено много сложности на едно място, резултатът никога не е особено вдъхновяващ. И така – четири седмици от живота на фейсбук гражданина Александър Симов. Простете за многословието. Но понякога 420 знака са твърде малко, за да изкажеш себе си. Или пък не....:)

Една купичка с големи и почти черни череши. Толкова кратък е пътят към полунеземното щастие. Хаха, иронично, но хората съвсем не се нуждаят от толкова много, за да бъдат щастливи. И една купичка с череши стига. Съвсем сериозно. Точно заради това е готино....:))))))

Днес е Еньовден и звездите ми дадоха готова рецепта как се хваща космополитънска самодива. Правите отвара в която слагате гола снимка на Брад Пит, стрит на прах албум на Бритни Спиърс, касова бележка от мол на стойност над 1000 лева, косъм от гърдите на метросексуален мениджър и подписано от нотариус уверение, че сте милионер....Само две капки от този коктейл и самодивите сами ще дойдат! Аре, честито! :))))))

Ако бях Марсел Пруст точно в този момент бих написал следното изречение за високоморалната си личност: "Навън бе студено и сиво, но предстоящата жега стоеше в душата му като предчувствие и като зараждащо се трептящо желание за една кофичка карамелов сладолед - напук на вятъра и студеното лято и като триумф на човешката жажда за мързел и нещо сладко насред шантавия месец юни...." Уляляля!:))))

Редакционен дзен-парадокс: да се научиш на целодневен мързел се иска доста упорит труд...:))))))

Снощи направих грешката да зачета "В очакване на Годо" и отново се сблъсках със следната мисъл: "Майките ни раждат, клекнали над отворения гроб. Само миг и светлината угасва". Пфу, очевидно вече съм оптимист-талибан след като мисълта ме подразни. И тогава осъзнах нещо величествено: в основата на всеки оптимизъм в този свят е красивото подозрение, че всъщност си безсмъртен...Хаха, голямо нещо е литературата!

Вече е емпирично доказано: мъжете се карат на едро и спорът им тече в най-общи линии, вероятно и заради това стигат до бой. Жените се бият доста по-рядко при скандал. Но жените - жените помнят подробности! Чух как две мои колежки стигнаха в спомените си дори до 1997 година, за да си разчистват сметките...Хаххаа, трябва да напиша книга за половите специфики на скандала...:)))

Всички романтични поети са изхабили не една и две рими, за да описват протяжният неделен следобед. "Капеха звезди и кестени в скучния край на неделята", меланхолично твърдеше навремето Любомир Левчев. Е, как един от тях не се сети да опише красивото начало на летните недели?! Ден толкова хубав, че ако не бях на работа щях да ходя по улиците и да проповядвам възможното щастие, което дебне зад ъгъла...:))))

Вали дъжд. Луната е направо огромна. Самолети прелитат над Подуене и светлинките им тревожно мигат в мрака. Тополите пред терасата шумят. Отвсякъде се носи приглушен шум на вувузели. Пролетариатът весело гледа футбол. Как да не станеш поет в толкова прелестен свят? :)))))

Сърбите паднаха от Гана, но пък наритват задниците на немците. Което по чисто логическа линия показва, че ако африканците хванат арийците ще ги превърнат в своя секс-кукла. Хахаха, Африка rulzzzzzz! Сърбия също! Наистина Франция и Германия са стара Европа - от старост дори не могат да тичат...(този статус ще звучи много смешно, ако дойчовците бият, ама карай....)

Едно изречение от агенция "Фокус": "На въпрос кое от двете интервюта е гледал тази сутрин – дали това с президента или другото с премиера – Станишев каза: „Сутринта в този час спах”..... Хахаха, еваларка, пич, дреми си на воля... То от дремане я докарахме дотук....Пфууууу! Дано поне да е сънувал как си тръгва от "Позитано"....

Alexander Simov е в състояние на кротко петъчно щастие: разходих се из будистката София, вятърът ме подуха, слънцето ме напече, смеех си се самичък, обмислях света, пеех си наум и се чувствах една идея по-смислен от обикновено! Толкова е готиноооооо...:))))))

Без джакпота, само едни вувузели ми останаха....:)))))

"Светът е разделен на добри и лоши хора. Добрите хора спят по-добре... докато лошите очевидно се наслаждават на времето през което са будни." Уди Алън :))))))

Alexander Simov е възхитен от величието на анонимния подуенски гений, който е изписал следният графит на един блок в съседство с моя: "Алкохолът е бавна смърт. Ама всъщност кой бърза?!!". Пред философското величие човек единствено трябва да премигва с възхищение...:)))))

"Самият Васисуалий никога и никъде не беше работил. Работата би му попречила да мисли за значението на руската интелигенция, към която социална прослойка той причисляваше себе си. А продължителните размисли на Лоханкин се свеждаха до приятна и близка тема: "Васисуалий Лоханкин и неговото значение", "Лоханкин и трагедията на руския либерализъм" и "Лоханкин и неговата роля в руската революция"... Илф и Петров

Ние, дебелите сме на кяр в жегата, понеже се изпълваме с трепетно усещане, че от толкова много потене все пак отслабваме мъничкоооо.... За хората с шкембе това не е просто жега, това е сауна целенасочено пратена от небесата... Абе, човек трябва да знае как да гледа радостно на всичко! :)))

Червените бойци от Изтока щяха да отнесат като дракон на зазоряване бразилците снощи. Уви, отдавам загубата им на обединената енергия на световния империализъм, която се съюзи срещу силите на доброто във футбола...Призовавам обаче др. Ким Чен Ир (когото янките ехидно наричан Ким Джон Ил) обаче да награди севернокорейците с по една Лада и да ги освободи поне за два месеца от задължителна бригада...:))))))

"Адам е бил най-обикновен човек. Пожелал е ябълката не заради самата нея, а заради това, че е била забранена. Ако забранена е била змията, щеше да изяде нея". Марк Твен. (хахаха, безцелното ровене в нета е като дълбаене в мина с диаманти...)

Наскоро четох изявлението на един учен, който каза, че човечеството се намира само на 4 дни от глада...Стряскащо да ви кажа. Тоест аз се намирам точно на две бири от жегата и сега с интелектуално безпокойство се чудя като свършат какво да направя - да отида да си купя трета или да си се потя кротко и да чакам вувузелите да засвирят, защото от шума им така или иначе човек трудно мисли за каквото й да е...:)

Колегите ми наскачаха! Датчаните си вкараха автогол в мача срещу Холандия. Сега вървя из редакцията и като проповедник обяснявам, че очевидно големия номер в живота е да пушиш легална марихуана. Конкуренцията се обърква от възхищение и самичка си вкарва голове. С други думи - дори и южноафриканските богове са на страната на напушените...Вувузелите също! :)))))

Според изследването "Става ли българският мъж?" - 70 % от мъжете смятат, че задоволяват своите половинки, а 75 % от жените мислят точно обратното. Хахаха, това говори за едно-единствено нещо: време е жените радикално да преосмислят идеята си за задоволяване....:)))))))) За да не се получават такива драстични разминавания, де...:PPPP

Нима е възможно да се живее в свят в който всеки ден не е рожден ден на Премиера? Каква скукаааа! Няма пионерчета с ведри песни и спонтанни групи от граждани, които да целуват вратите на МС, защото Той е минавал от там...Аз ще празнувам и днес рожденният ден на мъдрият ни премиер... Хаха, и утре ако ме видите министър не се учудвайте...Той знае кой Го зачита...:)))))

Кварталните баби от Подуене са си определили среща във вечерния хлад точно под моята тераса... В момента се наслаждавам на техния разговор. Разследващите журналисти ряпа да ядат в сравнение с ехидните подробности за съседите до които те са се добрали....Очевидно имам съседка на 8 етаж, чийто морален облик бе описан в такива детайли, че ми се ще да им подвикна поне да й издиктуват и телефона...:)))

В Габрово един от местните кадри ми сподели, че баба му, която починала на 102 години, малко преди смъртта си му е казала: "Пътувай и живей, чедо, че животът е твърде кратък"...Права е жената - сто години стигат само колкото да започнеш да осъзнаваш прелестта на живота, да пийнеш една голяма габровска ракия и да въздъхнеш с кротка завист към вечната вселена...:) Абе, наздраве, все пак останало е още малко време живот

Alexander Simov зачезва към далечнотооо Габрово и - звездите го говорят - дори само моето мистично присъствие по тези ширини трябва да вдигне резултата на БСП с между 10 и 15 процента. До тогава, за да не страдате за мен ето ви една велика фраза на Тери Пратчет: "Коларят имаше вид на човек, който ще даде правилния отговор само в 6 от 10 случая, ако го попитат как се казва..." :))))))))))

Един бърз поглед в творческата лаборатория на гения: Днес чухме как Цв. Цветанов нарича финансовият министър - Симо. Чухме и как Симо нарича Цв. Цв. Цецо и тогава наум ми дойде единственото възможно заглавие: "Дянков и Цветанов си погалиха министерствата"... Ехххх, защо не дават "Пулицър" и за българска журналистика....:))))))))

Един приятел наскоро ми каза, че съвсем скоро ще е денят в който аз ще пусна статус: "Извинявайте, че пет минути бях без статус". Оппа, казах си тогава аз, значи и ФБ-личността ми официално е заприличала на мен самия - приказлива, шумна, на ръба на досадата, полуистерична и с мнение по всеки проблем на вселената....Хаха, така че не вярвайте - дори във виртуалното пространство човек не може да избяга от себе си...:)

"Пред мене Кремъл се възправяше като гигантска татарска торта / с корица хрупкава от злато, / с огромните бадеми на храмовете белоснежни / и меденото злато на камбанитe..." (на стари години откривам Блез Сандрар и неговата велика поема "Проза за трансибирския експрес и за малката французойка Жана"). Велик!

Alexander Simov е в кротък и нелогичен прилив на следобедно щастие... сигурно е от лятото, или от жегата, или от края на работния ден, или от факта, че си купих последната книга на Мураками и сега пак ще се отправям към японските му светове...(хаха - всички мисли, които са ви хрумнали при четенето на този статус са обект на авторско право. Нелицензираното им обмисляне е строго забранено)...:)))))

Сънувах, че съм спечелил джакпота. Съвсем сериозно. Парите бяха при мене и аз се пазарях с някакъв тип за една къща. Ама се пазарях като същинска акула - досадно и много брутално. Като се събудих си викам: "Басиии, бях богат за няколко минути насън, а вече станах кофти човек..." Добре, че беше сън. Хахаха, сега изпитвам някаква необяснима радост и в знак на протест няма да пускам фиш....:))))

Левичарска кауза номер 2 (първата, да припомня, беше да освободим жените от игото на сутиена) - един ден в светлото бъдеще, точно в 17.30 часа цялата държава трябва да спира да работи...Това е истинска грижа за угнетения пролетариат - пускай го рано от работа, да има сили да се наслаждава от лятото и светът ще си върви като приказка...Само преуморените вдигат революции..:)))

Alexander Simov е потресен и възмутен - оказа се, че родените през 80-те си имали име - "децата-индиго", тези дето бяха родени 60-те и началото на 70-те принадлежали към "поколението на цветята" и само моето поколение си стои трагично безименно. Аз предлагам да се казваме - "децата на порното", защото именно порното ни порази като откровение и ни зададе романтичните представи за вселената...:)))

"Ляв е този, който се опитва да бъде глас на безгласните и да даде сила на безсилните". Мисълта е на един френски ляв интелектаулен кръг, наречен Гракхите". Хахаха, май е време да се завръщам в лоното на франкофонията...:))))

Една кутия ягодов сладолед!!! Сега стоя и пъшкам пред компютъра като древен будистки монах пред сатори, имам красиво сладоледено главоболие, но никаква жега и въпреки, че не съм изчел целия Достоевски се чувствам пълен със странна мъдрост....Сигурно е страничен ефект от оцветителите на сладоледа. Вероятно ще мине, но чувството е един път...:))))

Борхес твърди, че в света се разказват само 4 (словом четири) истории: 1. История за тръгването на героя на път. 2. История за защитата на обсадения град. 3. История за завръщането на героя. 4. История за самоубийството на бога...Хаха, няма да се меся на класика, но си личи, че е пропуснал петата история - историята на лентяя, който казва: "А, бе, я да го духат всичките" и си отваря нова бира...:))))

"Дадох политическо убежище в главата си на някои мисли и вече не мога да ги екстрадирам". Ст. Йежи Лец. Хахаха, как да не му се изкефиш на този образ...:)))

Днес ми е едно такова...международно. От сутринта си пея руски песни. Псувах на английски в автобуса (този език е идеален за тази цел!). Няколко пъти поздравих хората с "Калимера". Установих, че знам цели три израза на испански, но те ще ми стигнат за всяка ситуация. Френският ми е неясен, но знам как да гледам мъдро докато ми говорят на него....Ееее, как да не се чувстваш гражданин на света! :))))

За два часа и половина във влака Пловдив - София изслушах повече истории, отколкото е в състояние да поеме душата човешка. Обаче - всички истории бяха тъжни. И тогава схванах, че ако един ден придобия мистични сили, ще пожелая за света точно онова, което пожела един герой на братя Стругацки: "Щастие за всички даром и нека никой не бъде пренебрегнат"

Кротка пловдивска буря - гръмотевици, сиви облаци, и дъжд...Имам две обяснения за това защо дъждът ме следи: 1. Американците прецакаха климата и вече постоянно си вали... 2. По странен начин съм станал нещо като бог на дъждовете и облаците ме следват като верни ангелчета...Хаха, второто обяснение ми харесва повече - възвишено е! :))))

Ако има рай (ха дано!) в него е вечна събота, ама наистина вечна. Убеден съм, че божествата са измислили всички останали дни от седмицата (досадни, тягостни и лекоооо махмурлийски) само, за да ни удивят с майсторството си при създаването на съботата..:)))) Хей, трябва да започна да давам уроци по позитивно богословие...:PPP

Alexander Simov схвана, че политиката е неразработено поле за любовна поезия и реши да експериментира. Резултатът е:

Кабинетът бюджета отряза

но за любов си мисля аз

ти си моята ивица Газа

в която не управлява Хамаз

ти си моята ПРО-система

самолет в пустинен бой

и скъпа аз ще те превзема

като цял хуманитарен конвой....

Хахаха, стига ви толкова....Петък ли ще е, ако не се разлигавиш както трябва..:))

Alexander Simov е добър, много добър....Колежката ми пише дописка за това, че Казичене не иска гробище в селото, а аз предлагам единственото заглавие, което ще грабне очите на електората: "Казичене живее в страх от зомбита" и подзаглавие: "Кой ще ни пази, ако утре излязат от гробовете и тръгнат към кръчмата, питат уплашено селяните". Велик съм, велиииииииик :))))))))

Рецепти срещу демони

Еньовден е особен ден в календара. Билките ставали лековити, самодивите тръгват из горите, а магьосниците по поляните. Силите на доброто и силите на злото се срещат в света и си правят сечено. Българският Еньовден е леко тъжен, защото трябва да констатираме - демоните взеха връх и дори дойдоха на власт. Така се случи - добрите сили се разсеяха за малко (някои и за по-дълго) и злото започна да управлява. Ето защо днес ще си позволим да дадем на читателите няколко рецепти за вълшебни отвари за предпазване на душата от политическите бесове.

Първата отвара можем да наречем: "Премиерски писък". В него се слагат стрита на прах страница от актуализиран бюджет, избит зъб на невинен гражданин при полицейска акция, настърган социологически рейтинг над 97,3 процента, косъм от темето на Цветан Цветанов и слюнка от политическа реч на Волен Сидеров и всичко това се подгрява при пълнолуние на блясъка на усмивката на здравната министърка. При успех тази отвара успешно ще ви брани от масови медийни сутрешни атаки и ще ви накара да осъзнаете, че не вие сте полудял, а е луд светът, в който демоните са изпълзели.

Втората отвара е по-специфична и може да бъде кръстена: "Финансово торнадо". За нея са необходими сълза от Симеон Дянков, паднала докато говори, че кризата свършва, последната банкнота от вдовишка пенсия, прах от сцената на закрит театър, мухлясало парче соев кренвирш от хладилника на нов безработен, всичко това подлютено със сос от пенсионна реформа. Целта на отварата е да ви отвори очите за две неща: изходът от кризата са предсрочни избори или билет за самолет. Друг изход няма да има.

Време да си кажем истината. Вчера на Еньовден.

Спецакция "Читатели"

Невероятен удар срещу организираната престъпност нанесе вчера великото МВР под ръководството на мистър "Рейтинг" Цветан Цветанов. Този удар е толкова оглушителен и така голям, че сигурно две седмици криминалните статистики ще са сухи като пустинята Гоби. Дори може да се каже, че след поредната акция вече може би никога няма да говорим за организирана престъпност в България.
Доблестните ченгета започнаха операция срещу читателите на книги и хлопнаха кепенците на сайта "chitanka.info". С което поставиха нов рекорд в битката с тежките престъпления. Гущерът беше ударен право в сърцето. И вече никога няма да се възстанови. Читателите на книги са истинската опасност за държавата и беше крайно време управляващите да го разберат. Заради това навреме пресякоха гадната им конспиративна дейност.
Идеята за акцията на ГДБОП срещу сайта, който апропо няма комерсиална цел, е била вдъхновена от сигнали на асоциация "Българска книга", Съюзът на преводачите в България и редица издателски къщи. Вероятно те са били ощетени с милиарди левове заради това, че някой и друг тийнейджър вместо желание да гледа порно е бил изпълнен с желание да прочете някоя книга в интернет!
Философът Ричард Барбрук преди десетина години създаде един велик текст (и никога не му потърси авторско право!), наречен "Манифест на киберкомунизма". В него той с язвителна ирония нарече авторското право "единствената калифорнийска религия". Очевидно в ГДБОП са станали много религиозни по тази линия, след като най-големите престъпници в държавата се оказаха хората, които са решили да раздадат безплатно литературата в интернет.
Ако си позволим да бъдем иронични, трябва да отбележим, че силата на литературата е плашеща, защото тя е като имунизация срещу полицейщината и мисленето на пагоните. "Това е 451 градуса по ГДБОП", въздъхна един блогър във Фейсбук. Асоциациите с книгата на Рей Бредбъри са много точни. В антутопичния сюжет на великия роман пожарникарите обикаляха, за да горят книгите и завинаги да ги премахнат от лицето на земята. Ох, и тази дума "пожарникар" - какви родни политически асоциации навява. Сега подчинените на Пожарникаря обикалят и затварят сайтове за книги. А наркодилърите стоят на свобода. Очевидно това е моделът на полицейското общество - да можеш да си купиш хероин от всеки ъгъл, но да нямаш достъп до литература и книги в интернет. Книгите са истинската опасност и трябва да бъдат преследвани. Шефът на МВР май беше физкултурник. Нищо лично, но дали в дома му има книги? Това е големият въпрос. Може би един ден трябва да избираме политиците си въз основа на това дали имат библиотеки в своите къщи? Ако нямат - пазете се от тях.
Социалната мрежа Фейсбук веднага реагира на полицейското безумие, извадено сякаш от романа на Бредбъри. На 20-ата минута след като новината за акцията започна да циркулира по агенциите, се появи група, която обобщава всичко: "Искам да затворят ГДБОП и да отворят Читанка.инфо!"

Защо БСП загуби в Габрово?

Левицата прилича на спринтьор с разпран стомах, който се опитва да спечели спринт

Много исках кандидата на БСП в Габрово Николай Григоров да спечели изборите в града. Позволих си дори, противно на всякаква логика и доказателства от реалността, да вярвам, че магията може да стане, че чудото може да се осъществи и политическото проклятие над социалистическата партия да рухне с една измъчена, но заслужена победа. На фона на всички останали кандидати Григоров излъчваше спокойствие, увереност, експертност, и нито за миг не си позволи да слезе до нивото на компромата, личната обида и истеричните крясъци, които белязаха политическата битка за Габрово. Оказа се, че това съвсем не е достатъчно. Всъщност щеше да бъде, ако България беше друга държава, ако времената бяха различни, ако общественият климат беше по-друг и, ако БСП беше друга партия. Обаче ние живеем тук, сега, а в тази реалност, далеч от мечтите и надеждите, социалистическата партия търпи поражение след поражение. А най-лошото е, че нито един от отговорите за причините за тази смъртоносна серия от провали не ми се струва адекватен и ясен. Ето защо ще се опитам да синтезирам на едно място моето разбиране за омагьосания кръг в който се намира левицата.

Изборите в Габрово показаха шумният крах на линията на бездействие на централното ръководство на БСП. Лидерът и неговите хора са се изолирали в кулата от слонова кост на „Позитано” 20 и остават странно слепи и глухи за всички признаци на тотален организационен разпад на партията. Идеята, че по някакъв мистичен и необясним начин ГЕРБ ще започнат да губят, а хората ще преоткрият обич към БСП в сърцата си (защото само с тази идея мога да си обясня хаотичните действия на ръководството) е безумна. Това се видя в Габрово.

ГЕРБ спечелиха само с 9 хиляди гласа. Но за БСП гласуваха с пъти по-малко. За БСП не излязоха да гласуват дори нейни традиционни гласоподаватели. Това не е проблем на кандидата за кмет, това е проблем на самата партия. Левицата днес не може да вдъхновява хората, не може да ги мотивира, тя не може дори в името на някаква носталгия да ги накара да отидат да гласуват.

Хората не гласуват прагматично. Това вече трябва да е ясно навсеки. Хората у нас искат да гласуват със сърцето си. Стига ли БСП до сърцата на хората? Не стига по абсолютно никакъв начин. За да стигне отново там, ще се необходими много повече усилия, много повече внимание, много повече енергия, отколкото демонстрира сегашният, нека да го признаем, провален екип. Така местните избори в Габрово станаха провал на централното, а не на местното ръководство. Вот не се печели с едно ходене до Габрово, за да демонстрираш подкрепа за кандидата. Аз обаче имам лошото усещане, че на БСП в момента съвсем не й е до избори. Тя ги счита за досадна подробност от дразнещия пейзаж. И резултатите не закъсняха – 16,5 процента. 57, 4 за ГЕРБ!

БСП е в политически ступор, а вотът в Габрово само го доказа на практика. Левицата е в състояние на анабиоза – почти не показва жизнени функции, само от време на време се опитва да даде по някой отчаян сигнал, че съществува. Но този сигнал обикновено е свързан с поредното заглавие, че социалистите губят частични избори някъде. БСП така се е самозатворила в своя кошмар, че за успех би бил отчетен дори и балотаж в Габрово. Представяте ли си – балотажът да бъде считан за успех!!!

Хората не искат да гласуват за БСП и то с право. Социалистическата партия не изпълнява по никакъв начин своето основно задължение – да бъде безпощаден коректив на налудничавото управление. Ръководните лица на БСП говорят правилните думи, често пускат много хубави шеги, но хората не искат да ги слушат, защото не са видели никаква промяна в партията. Липсата на промени води до липсата на гласове. Формулата е проста и е известна отдавна.

БСП и обществото са в отделни писти. Социалистическата партия живее в своя фантазмен свят и се надява на някаква нова форма на чудо, докото обществото е заклещено в безпощадната реалност и е оставено в ръцете на министри, които в повечето случаи действат така все едно снимат порно за садисти. Управлението е брутално, безжалостно и няма грам социална чувствителност, а хората въпреки това не искат за гласуват за БСП. Защо е така? Защото най-вероятно не виждат никаква разлика между нас и ГЕРБ. Може да звучи тежко, но не бих се учудил, ако е вярно.

Изборите в Габрово са добър повод да си кажем и други неща. Още отсега може да се прогнозира – следващата година БСП ще има огромен проблем на местните избори. Не ясно дори дали партията ще може да намери кандидати, които да се борят от нейно име. Формулата „независим, подкрепен от” може да проработи на няколко места. В повечето градове обаче левицата ще трябва да търси кандидати с психика на камикадзе-самоубиец. Защото БСП е на път за първи път за загуби избори, които никога не е губила – местните. Ако левицата се срине в местната власт, то няма да е далече времето, когато „Позитано” ще остане щекотлив спомен в новата история на България. Нарочно пресилвам прогнозата си, защото бездействието е най-лошото нещо.

Част от критиките към вота в Габрово беше, че той е бил изцяло партиен. Не съм склонен да разбирам това обвинение. Защото партийният вот показва, че ГЕРБ са се свършили добре работата. Те издигнаха един абсолютен смешник, някакъв невзрачен апаратчик, но структурите им му осигуриха победа на първи тур. На този фон всякакви думи, че БСП е предлагала прагматичните идеи и конкретните програми, остават на втори план. Хората си казаха тежката дума.

БСП няма да може да участва в големите политически състезания, докато не вземе мерки да излекува своята контузия. Левицата е като бегач с разпорен корем, който се опитва да спечели спринт. Не става така. Никога не е ставало. Няма и да стане. Дано поне вотът в Габрово да подскаже най-важното – време е за радикална промяна. Толкова голяма промяна, че дори да е трудно да я проумеем първоначално. Хората се нуждаят от силна левица и грях на душата си носят всички, които не им я осигуряват. Писна ми от загуби, искам силна БСП. Може да искам много, няма да се примиря с по-малко.

Коварната магия на вувузела

В южноафриканските вувузели, които изпълват стадионите с шум, издаван от разгневен рояк пчели с хормонални проблеми, сто на сто има някаква древна магия. Иначе няма как да си обясним как се получи така, че на африканска земя толкова много футболни колоси рухнаха на терена като български футболист след две бутилки уиски в "Син сити".
Най-показателен е примерът с Франция. Световните шампиони от 1998 година (и до днес витаят съмнения около този техен успех, но да не издребняваме сега) показаха толкова скучен футбол, че всяха див ужас в сърцата и на най-верните си фенове. Загубата им от Мексико дойде като логичен завършек на цяла серия от психодрами, които съпътстваха елитния тим на "петлите". Оказа се обаче, че загубата е само началото на един разпад. След краха на терена суперзвездата на тима Никола Анелка се е обърнал към треньора Раймон Доменек с думи, на които трябва да сложим знака "забранено за лица под 18 години". Този скандал е логично продължение на цялата скука, която французите демонстрираха на терена. Когато няма фантазия, идват виковете. Футболът може да бъде много логична игра точно в такива ситуации. Но да бъдем наясно и с друго - дори и при развитото чувство на свобода на французите - след такива думи е логично Анелка да си тръгне. Псуваш ли треньора си, независимо какво мислиш за него, нямаш място в отбора. Това е логиката на отборните игри.
Тук няма начин да не е намесена магията на вувузелите. Очевидно странната им музика отприщва много истини, които се случват пред очите на зрителите. Както и много вини и премълчавания, които белязват големите отбори. Нека пак да се върнем на Франция - нормално ли беше да пуснат националния си отбор на световно с треньор, който знае, че изтичат последните му дни начело на тима. Оплетени от твърде много пари, от твърде много звезди, от твърде много скандали, французите демонстрираха това, което знаят всички - големите финансови средства не могат да заместят духа на терена. Мексико го доказа. Мексиканците не само видяха, че срещу тях няма отбор, те им преподадоха най-големия урок на Земята - в крайна сметка е важно да тичаш, да дадеш всичко от себе си, а пък победата дебне някъде точно по този път. Всичко останало - финишира в псувните, пререканията и гневните журналистически статии.
В ЮАР за първи път от много години видяхме да се случва най-важното. Отборите, които играят наистина, да побеждават тези, които само имитират игра. И е логично Франция да си тръгне. Логично беше англичаните да бъдат унизени с равенство. Справедливо беше германците да паднат от сърбите. Боговете на вувузелите ни разнообразиха живота.

Но има и нещо друго - и Анелка, и Доменек, и всички останали скъпоплатени звезди сигурно дълго ще се будят в кошмари от този коварен звук, който прекърши толкова много клишета за световния футбол.

Квантово управление

Настоящото управление в България е сериозно философско предизвикателство. Тази власт постоянно опровергава нормалния разум и показва, че всичко е преходно и най-вече в политиката. По този начин управлението на ГЕРБ е триумф на непостоянството. Нека да вземем само сагата около АЕЦ "Белене", и то от последната седмица. Премиерът каза пред посланиците: "Замразяваме проекта!" "Не мога да повярвам, че го е казал", драматично отговори икономическият министър Трайчо Трайков. Не биваше да стига до такива трагични висоти - само ден по-късно се оказа, че министър-председателят не бил говорил за отказване от "Белене", а искал да отстоява националните интереси в състояние на криза. Хор от придворни медии припяват "алелуя". Това обаче не е всичко, идва нов ден - никой не в състояние да сподели каква ще е позицията на Борисов утре, да не говорим за след три или четири дни... Зад шегата и непостоянството ясно прозира защитаването на някакви съвсем различни от българските интереси. Но кабинетът е непостоянен дори в това. ГЕРБ управляват с недомлъвки, една крачка напред, две назад, едно постоянно танго и е цяло чудо, че все още някой взима премиера на сериозно. Квантовият физик Ервин Шрьодингер бе направил един експеримент. В една кутия се поставя котка и електрически заряд. Има 50 процента шанс зарядът да убие котката. Но докато никой не я наблюдава, тази котка едновременно е жива и мъртва. Това е диагнозата и на ГЕРБ - хем управляват, хем не. Квантово управление. Та чак дрънка...

Главният герой на вица

(културно-политически пътеводител из Небесна лъчезария)

Преди около два месеца в редакцията на ДУМА изрових една книга, издадена през 1990 година. Нейното заглавие е „45 години хумор срещу насилието”, сборник с вицове. Това обаче съвсем не са случайни шеги, а анекдоти, които академик Кирил Василев си е записвал дълги години и най-накрая, в началото на демокрацията, е получил шанс да ги издаде. Открието на книгата никак не беше радостно. Защото повечето вицове с основен герой Тодор Живков никак вече не са смешни, защото онова време преди 20 години потъна в историята, и днес никой не се интересува от него. Но в момента в който си направих експеримента да сменя името на Живков с това на Бойко Борисов – анекдотите зазвучаха свежо и интересно все едно са създадени вчера от зловреден колектив от противниците на това управление.

Един рефрешнат виц: Двама герберски депутати полудели. Дали са полудели от безмълвното стоене в залата или от ежедневното съзерцаване на строгия лик на Цецка Цачева историята не обяснява. Но лудостта им била факт – и двамата изведнъж започнали да твърдят, че са Бойко Борисов. В началото никой не им обърнал внимание, защото митоманията е характерно състояние за вътрешнопартийния живот на ГЕРБ, но най-накрая на Искра Фидосова й писнало да слуша постоянните им хвалби и викнали психиатър. Докторът откарал двамата депутати в лудница, но видял, че положението за момента е неспасяемо. Заради това издал заповед – и двамата луди да бъдат затворени в обща стая-изолатор и да престоят там поне месец.

Минал един месец и лекарят решил лично да провери ситуацията. Излезли двамата от изолатора и психиатърът попитал първия:

- Кой си ти?

- Аз съм Бойко Борисов – бил категоричния отговор.

Лекарят изпаднал в отчаяние, но решил да попита и другия депутат:

- А ти кой си?

- Аааа, аз вече съм Цветелина – казал втория.

Целта, разбира се, не е да обругаваме сексуално-политическите склонности на ГЕРБ, а да си дадем сметка, че историята трагично зави към миналото и отново се озова на изходната си точка. Все едно демокрацията не е идвала. Това не е особена новина, ако обърнем внимание на политическия стил на премиера Бойко Борисов. Той е като аватар на Тодор Живков. Като светоусещане, стил, управление, дори и като посрещане на гости. Само в такава отровена от пиар среда (навремето думата пиар не съществуваше, викаха му пропаганда) може да вирее политическият виц. Той е последната форма на съпротива срещу тоталната ненормалност на обществото. Развихрянето на политическите анекдоти само по себе си вече е знак, че демокрацията е зациклила. Те са нещо като неоезопова форма на съпротива, която обаче е изгубила всички останали публични канали. Всъщност ГЕРБ разрушиха обществото с техният наркомански стил на управление и резултатът не закъсня – в България не остана политика, останаха само политическите вицове като опит за напомняне, че все пак някъде в низините има недоволни хора, които могат да се събудят.

През 1981 година излиза сборникът „Априлски сърца”. 1981 година е последната година от това, което можем да наречем „спокоен социализъм”, защото след това започва голямото трупане на дълги и формирането на бъдещи богаташи, но това е отделен проблем. В този сборник всеки от придворните, а за съжаление и някои от най-добрите поети на България, посвещават стихотворение на Тодор Живков. Лично на мен любимо ми е едно четиристишие от неизвестният днес стихоплетец Нино Николов:

Другарю Живков! Исках да Ви скрия

в дълбокото сърце на моя стих.

Но мина четвърт век. И ще открия,

че все заради култове Ви крих.

(тук пропусаме известно количество глупости, за да се гмурнем във възвишения финал):

И нека светлият единен комунизъм

да ни говори с ботевския глас,

че в бъдещето с подвизи се влиза.

И с хора, Тодор Живков, като Вас!

Този литературен гений определено поставя нови висоти в подмазването, защото радикално подменя действителността. Ако не сте усетили в стихотворението се разказва, че поетът винаги е боготворял Т. Живков, но е крил боготворенето си заради политическата конюнктура и разни други неща от преходната реалност. Но на прага на вечността (1981 г. ) пичът вече не иска да крие любовта си и с триумфални рими я запраща към света. Класицизъм, откъдето и да го погледнеш.

Бърз рефреш:

Генерале! Исках да те скрия,

в пожарникарското сърце на моя стих.

Но мина вота и ще ти открия

че все заради Доган те крих...

И нека светлият единен герберизъм

да ни говори с ботевския глас,

че в еврозона с подвизи се влиза.

И с хора, бате Бойко, като Вас!

(тук чисто литературно се съобразяваме с няколко неща. Описваният нов обект обича фамилиарните обръщения, пада си по чалгата и обича да си описва враговете, което налага и литературните промени)

Още едно стихотворение. За съжаление и горест то е от невероятният поет и творец Александър Геров. Геров е написал едни от най-завлядяващите стихове в българската литература и аз не съм склонен да го мразя заради куплетите му към Живков. Но стихчето гласи:

В тебе има нещо от Левски,

в тебе има нещо от Ботев

и мойто сърце ръкоплеска

във името на живота.

Тук дори няма какво да променяме. Това все едно е изречено от средностатистически депутат от мнозинството и то буквално преди няколко дни, когато Мъдрият Вожд на държавата празнува в скромен кръг (само министрите, благодарни граждани, развълнувани пионерчета, ъъъ, пардон скаутчета, депутати и бизнес-приетели) своят 51 рожден ден.

И последно стихче от литературната поредица за Бойко – Тошо

Той разтвори

не прозореца –

а кръгозора.

Сила?

Безстрашие?

порив на дързък човек?

Обич преляла направо в дела и хора?

Луда прегръдка с двайсет и първия век

Това е поетесата Лиляна Стефанова със стих на преклонение пред лицето Живков. Същото – това е сто процента сигурно – днес би написал и някой гербер, който се домогва до постта я шеф на агенция, я шеф на отдел в министерство. Само че вероятно послединят ред ще гласи: „Луда тройка с две фолкпевици в двайсет и първия век”. Все пак говорим за Бойко Борисов. ББ. Човекът, който, както твърди италианската преса, е казал на Силвио Берлускони, че в България няма лесбийки, имало само жени, които не са срещали него.

Сама по себе си последната фраза също може да бъде стихотворение. Днес трудно се прави разлика между поезията и вица, така че заключението ми е правилно. Малко е тъжно, но вярно.

Всъщност не искам да правим твърде баналната аналогия за сходствата между Живков и Борисов. Те са твърде очевидни, което със сигурност показва, че проблемът е много по-дълбок. Борисов е символ на нашата неспособност да мислим за политика, защото инсталирахме на върха на държавата най-антиполитическата фигура по нашите паралели. Той е десен талибан докато дава пресконференция с Дянков, а на другия ден в сутрешните блокове откровено си признава, че е ляв популист, защото искал само добро за хората. Политическият анализ не лови Бойко Борисов, точно както не ловеше Живков, но това не се дължи на приликите между двамата. Това се дължи на митологичната душевност на българския народ. И не формулирам тезата си като обида. Дори напротив – реалността е такава.

България е страната на осъществения виц. Главният герой на вица е начело на държавата, а за всеки министър може да възникнат основателни съмнения дали някога е протичала мозъчна дейност в главата му. Но те са продукт на демократичен избор. Заради това беше права онази възрастна поетеса от Русе, която без да иска, като въплащение на литературното несъзнателно, обяви България за небесна лъчезария и поетично пророкува, че Генералът ще сложи край на злите сили. Политиката е процес на здравословно разделяне на обществото, за да се получи борба на идеи. В Небесна лъчезария е съвсем очевидно, че политиката няма как да се случи, защото там съществуват само Генералът и злото. Тоест битката е библейска, къде ти политика тука...

Може би нещата са съвсем прости, а ние ги усложняваме прекомерно много. Българската политика в исторически план рано или късно винаги е стигала до някоя всеядна фигура, която застава над политиката и заема небесната позиция на местенето на пешки. И при царя (ама при онзи, другия – Борис Трети) е така, и при Тодор Живков, а точно в този смисъл Бойко Борисов е нормализация на българския живот, защото го лишава от политиката и му дава отново на разположение митологията.

Вицът сам по себе си също е инструмент на митологията. Само че с обратен знак. Което допълнително усложнява всичко. Защото вместо с идеи България се оплела с митологеми. Защото – мама му стара – корупцията винаги намира различни форми, за да оцелее, докато митоманите държат речи като пустинни проповедници. България е твърде многопластова държава за нормалния разум. Тук и само тук вицът може да се осъществи като върховна форма на литература и завинаги да престане да бъде виц.

В началото на управлението на ГЕРБ го казах веднъж, но сега мисля да се самоцитирам. Наскоро прочетох една своя статия от август миналата година и в нея много си харесах финала. Той гласи: „В крайна сметка българите се оказаха най-големият враг на хумора. Просто поставиха палячото начело на държавата и унищожиха завинаги цирка като превърнаха всичко в цирк.”

Добре дошли в небесната лъчезария! Тук никога не е скучно...

Хотелските стаи като радостно знание за живота

С известна изненада установих, че обичам хотелските стаи. В тях има нещо ужасно мило и успокоително, дори и тогава, когато цената за нощувка в тях е способна да разкърти усмивката ти. Точно сега това няма значение.

Важно е друго. Всичко в една хотелска стая е жестока и красива метафора за живота. Съвсем серизно, няма майтап. Ако знаете как да се вгледате в знаците – една хотелска стая прекрасно ще ви разкаже за цялата цивилизация, нейните морални дискусии, и дори за цялата метафизика. Самият аз не го бях осъзнавал доскоро, но кратък миг на лятно просветления (това се случи в притопленото от слънцето Габрово, на терасата на една хотелска стая, а от тази тераса в далечината се виждаше паметникът на Бузлуджа) схванах простата истина. Винаги е леко налудничаво да имаш просветление, така че се сдържах да не викам „Еврика” или да тичам по хотелските коридори, за да будя хората и да им споделям новопридобитата ми истина. По-лесно е да я напиша...

Хотелските стаи са пределно унифицирани. В рамките на един хотел разликите между различните помещения (със съответните им специфики, разбира се) са минимални. Пейзажът е пределно изчистен. Легло, шкафче, маса, стол, закачалка, малък телевизор, дистанционно и хладилник в който закачливо стоят продукти на завишени цени. С други думи – стаята се опитва да ти внуши, че тук индивидуалност няма. Това не е зловещо внушение, дори напротив. Хората тръгват и си отиват от хотелските стаи. Прекарват по няколко дни в тях, работят каквото работят, сънуват каквото сънуват, после си събират багажа и отново си тръгват. Ето защо още от самото начало стаята пределно ясно ти подсказва, че ще трябва да си тръгнеш. Не можеш да останеш. Този свят – стерилен, подреден и чист – ти е отпуснат за кратко, имаш право на няколко опита да го опознаеш, но в крайна сметка след това трябва да се изнесеш.

И все пак някои от хотелските стаи не са студени. Дори повечето не са. Проектирани са така, че да ти покажат минимума с който може да оцелее, духовно и физически, човек в развихрения 21 век. Така ти се преподава основен урок – трупането на вещи е вторичен по отношение на човешкия живот процес. Защото в мига в който трябва да се преселиш в хотелския свят се задоволяваш с едно легло, чисти чаршафи, балконче от което да повява вятър и бутилка бира в хладилника. Привилегията да се чувстваш в хотел като у дома си вероятно е запазена единствено за свръхизвестните, за звездите и популярните хора, но така те лишават себе си от много важно знание за собствената си личност.

И все пак всички хотелски стаи не са еднакви. Пейзажът навън се мени. Един път от терасата виждаш морето, друг път противно красиви хълмове, трети път блеснали в мрака улици. Когато човек спи на ново място всичко го очарава. Това е тайната магия на хотелската стая. Тя винаги е нова. Винаги е различна. Винаги е в друг град / хотел. Няма време да ти омръзне. И коварно се вмъква в съзнанието ти. Това е светът умален до размера на собствената ти личност. Нещо като вселена за частно ползване. Влизаш в нея и се чувстваш у дома си, въпреки, че рано или късно – гостуването свършва. Диалектика. Хотелска диалектика. Вероятно мениджърите на хотелите добре я разбират.

Нито един човек не би издържал в стерилна вселена повече от час. Нашето съзнание не е пригодено за студенината, то се нуждае от уют, иначе ще се самовзриви. И тогава на помощ идват малките знаци за съпричастност. Именно онова, което придава уюта. Малките шампоанчета. Малките сапунчета. Това е най-сигурното в хотелската стая – като влезеш в нея ще те чакат малко шишенце с шампоан и малко сапунче. Не се питаш как са се взели там, кой ги е правил, приемаме това като част от сигурната магия на хотелската стая. Още един намек към човешката страст към излишествата. Когато гостуваш в хотелския свят дори и малкото шампоанче върши работа. Малкият сапун също. Всичко е по-умалено и заради това на човек му става драго.

Хотелските стаи са преходни. В повечето случаи нищо не напомня за хората, които са били в тях преди нас. Чистачките си вършат добре работата в това отношение. Успяват да подготвят света за неговия нов обитател. И не оставят нищо. Но понякога, вероятно, защото така трябва, дори и чистачките се разсейват и в чекмеджетата остават следи от хората преди нас. Някоя странна бележка, или пък забравена визитка, общо-взето твърде незначителни знаци. И все пак те намекват за история. Задават традиция. Забравената в хотелска стая вещ е като опит да надскочиш забравата на историята. Всеки е археолог за живота на другите хора. Дълбаеш упорито и сериозно, за да научиш нещо за тях. Такава е логиката.

Нищо не те задържа в хотелската стая. Понеже е изчистена, стерилна и малка, тя сякаш самичка ти казва, че трябва да си навън и да обикаляш. В хотелската стая човек се връща само за сън. Е и за други работи, ако вселената и блондинките са благосклонни. Но иначе няма защо да стоиш в нея. Тя те подтиква да опознаваш външния свят, да си сред хората и общо-взето да се стараеш да ги харесваш дори и да те дразнят понякога. И то в чуждия град, където понякога не познаваш абсолютно никой.

Не знам защо самият аз например чета адски много по хотелите. Сякаш там литературата ми звучи по различен начин. Това, разбира се, е самоизмама. Но пък колко хубава самоизмама! В един хотел преди време дочетох великата книга „Кафка на плажа” на Харуки Мураками. В нейният финал главният герой заспива в един влак и като се събужда твърди, че е част от нов свят.

Винаги си част от нов свят, когато станеш от сън. Това е моето кротко разбиране за магията на живота. Всичко край теб може да е постарому, но светът е нов, а вселената млада. Вселена като хотелска стая, китно наредена, пълна със знаци за вълнуващо минало, с преходен пейзаж, малки шампоанчета, които ти създават уют и с невероятното усещане, че има още толкова много градове по земята и толкова много хора, които трябва да опознаваш...

Оставяйте по нещо от себе си в стаите. Нека хората се досещат за вас. Може пък точно едно такова знание един ден да спаси вселената. Знае ли човек.

Толкова светли идеи

Има един стар виц. Стопанин отишъл при селския мъдрец и се оплакал, че кравите му не искат да ядат. Мъдрецът го изгледал пронизително и му казал: "Как ще искат да ядат! За да започнат отново, трябва да наредиш сеното им в кръг". Селянинът се зарадвал. След седмица обаче пак дошъл с оплакването, че кравите линеят. Мъдрецът дал нов съвет: "Нареди едната част от сеното в кръг, другата - като квадрат". Обнадежденият стопанин отишъл вкъщи, но се наложило отново да се разкарва, защото кравите изобщо не вкусвали от сеното. Мъдрецът обаче бил готов с нов съвет: "Направеното като кръг сено вкарай в това, което е като квадрат, и работата ще стане". След седмица стопанинът дошъл плачещ и казал, че кравите му са умрели. А мъдрецът възкликнал: "Така ли? Жалко. А имах още толкова много светли идеи".
ГЕРБ упорито прилича на мъдреца от този виц. Идеите им са толкова светли, че първоначално затъмняват погледа. Само за няколко дни в София се случиха серия от шокиращи инциденти. Неонацисти се нахвърлиха върху младежи в трамвай и ги пребиха. Въпреки небрежните подмятания на вътрешния министър, че това е бой между градски банди, случаят имаше явна политическа окраска и добродушното отношение на полицията към фашистчетата определено беше дразнещо. Преди два дни скинари отново се нахвърлиха върху роми след концерт в центъра на София. А тютюнопроизводителите от своя страна се заканиха за мащабни протести срещу неадекватната политика на кабинета и шикалкавенията му.
Тогава ГЕРБ роди светла идея. Толкова светла, че решиха: да забранят да се провеждат концерти и масови прояви на площад "Александър Невски". Мотивът - да не се вдига шум до късно и да се пази спокойствие за хората, които живеят наоколо. Вместо да решат проблема, те прибягват до ограничаване на гражданските свободи. Това е все едно да стреляш с пистолет по комарите в къщата си. Странно е като разбиране и твърде светло като идея. Вероятно са изпреварили времето си, но през 2010 г. едва ли има някой, който ще разбере творческия дух на ГЕРБ.
На всичкото отгоре поредният творчески порив издава сподавен страх в управляващата партия. Защото днес ще спрат концертите край "Александър Невски", утре, пак в името на спокойствието, ще ограничат митингите пред парламента, но това няма да ги спаси от навдигащия се народен ропот. Трябва да си много просветлен от идеи, за да не го чуеш и забележиш. Но направо е страшно да си помислиш как ли ще тръгнат да решават всички останали въпроси. Защото подходът им към света може да затъмни и най-големия виц на земята. ГЕРБ убиха хумора в България, защото превърнаха всичко във виц.

И това в името на толкова много светли идеи.

Пролетни канонади по време на криза

В много отношения месец май се оказа коварно повратен за управляващата странна коалиция между ГЕРБ, „Атака” и плаващи части от Синята коалиция. На 10 месец от своето съществуване правителството за първи път усети сериозни трусове в самото себе си, както и като отговор на неговите действия. И понеже в ерата на ГЕРБ е трудно да се следи хронологичната последователност на случващото, нека да се опитаме да групираме част от големите и много шумни събития, които белязаха медийно месеца.

Операция „Те ги пускат”

Още от самото начало премиерът Бойко Борисов обяви, че полицейските операции ще се основната антикризисна мярка на кабинета. „Запушваме дупките откъде е течало пари, това за мен е антикризисна мярка”, с философски патос обобщи премиерът. И така за девет месеца обществото се наслади на цяла серия от спецакции. Нека да изброим част от имената им, защото едва ли скоро някой ще си ги спомня в тяхната величава цялост . „Наглите”, „Наглите 2”, „Октопод”, „Крокодилите”, „Недосегаемите”, „Сладурите”, „Лихварите”, „Акцизите”, „Кърлежите”, „Автоджамбазите”, „Регистраторите” и много други. Докато МВР арестуваше уж всичко в държавата беше наред, но малко след това съдът започна да пуска повечето от задържаните. В повечето от случаите вътрешният министър Цветан Цветанов предпочете да не коментира, защото съдиите имаха железни мотиви – липсата на сериозни доказателства за повечето арести. Но когато вън от ареста се оказа и „черешката” на полицейската торта – бившият министър Николай Цонев, вицепремиерът обяви, че съдът неразумно пуска на свобода задържаните по обществено интересни случаи. Въпреки това обаче съдът продължи да освобождава хората задържани от полицията. В предишни години Бойко Борисов имаше желязна формула за това: „ние ги хващаме, те ги пускат”, но в случая нито една медия не се улови на този капан, защото стана ясно, че повечето арести са извършени на ръба на закона. Цветанов се опита да скрие този факт от очите на обществото като проведе още десетки операции и се стигна дотам, че на ден се провеждаха по три, даже по четири спекакции, но дори и най-придворните медии до властта започнаха да им отделят само по малко място в колонките, защото общественото мнение сериозно претръпна пред всекидневния полицейски театър.

Бури по върховете

Още ненавършили и година във властта ГЕРБ преживяха и първите си вътрешнопартийни искри, които бяха отразени сериозно по страниците на вестниците. В тежка битка – за властовото надмощие и за повече място в сърцето на Бойко Борисов – влязоха двамата вицепремиери Цветан Цветанов и Симеон Дянков. А всичко започна невинно – от декларациите на кабинета, че ще пресече всяка контрабанда на цигари в страната. След решението на правителството акцизът за цигарите рязко да бъде вдигнат, народът никак не реагира като в романтичните комедии. Вместо да пушат скъпия тютюн хората започнаха да употребяват всякакви марки вносни и незаконни цигари. Според данните на БСП близо половината от цигарите в страната изведнъж станаха контрабандни. Това накара премиерът Борисов да се закани, че ако се наложи ще постави полицай до всяка будка за вестници в страната, но ще пречупи тази грозна тенденция. И тогава вицепремирът Цветан Цветанов даде серия от медийни изявления, че работата на митниците куца, че задачите не се изпълняват и това било причината бюджетът системно да бъде ощетяван от невнесен акциз. „Ако бъда махнат, олигарсите ще вземат връх в държавата”, веднага скочи като опарен шефът на митниците Ваньо Танов. Той така и не поиска да каже кои са олигарсите жадуващи неговото отстраняване. Само ден по-късно Симеон Дянков се втурна да защитава Танов и заяви, че шефът на митниците има пълната му подкрепа. Цветанов отговори на този ход с нова порция обвинения за слаба работа. Тогава финансовият министър скастри МВР, че по-добре повече да работят, а по-малко да говорят.

Във войната по управленските върхове се намесиха и контрабандни пратки с цигари. Митниците обявиха, че са задържали рекордно количество контрабанда, МВР иронично коментира, че цигарите били транзитни, а не контрабандни.

Интересното в битката е, че премиерът, който иначе словоохотливо коментира всяко събитие от обществената действителност през по-голямата част от времето не се намеси. Най-накрая обяви, че надпреварата между неговите заместници не е битка, а полезна и здравословна за държавата конкуренция. И все пак въпросите останаха, а очевидно е – истинската битка все още не е започнала, това бяха само подготвителните действия.

„Дондуков” 1 и „Дондуков” 2

Ако в управленските върхове битката бе прикрита и само с кратки припламвания на оръжие, истинската война се поведе от страна на правителството към президента. Май окончателно беляза разривът между институциите, а всяко второ изречение на Бойко Борисов бе оплакване, че президентът саботира работата на кабинета и работи върху своят бъдещ политически проект.

Отношенията между Първанов и Борисов се отличаваха със сюрреалистични обратни и внезапни финтове, почти като в боксов мач. „ Очевидно е, че върху сегашната дейност на министър-председателя тегне неговото минало, връзките му с определени среди, в това число и с лицето Алексей Петров и ние добре знаем за тяхната съвместна дейност", заяви президентът Първанов във по време свое посещение в Ловеч. Държавният глава дори се удиви на цялата енергия, която министър-председателят хвърля, за да се бори с него, вместо да се бори с кризата. По-късно в интервю за вестник „Стандарт” президентът повтори: „В стремежа си да избяга от сянката на своята обвързаност с Алексей Петров, Борисов се изявява като обикновен клеветник”. Вестникът обаче реши, че погледът на министър-председателя не заслужава да пробягва по такова изречение и цензурира думите на Първанов като просто не ги пусна. И това наново завъртя омагьосаният кръг на междуинституционалната война. Президентът остро се възпротиви срещу много от управленските решения на ГЕРБ – за закона за развитие на академичния състав, който той върна в парламента за ново доразглеждане, за намаляване на състава на СЕМ, който също бе изпратен обратно в НС. В крайна сметка Първанов обяви, че е силно разтревожен от системния натиск, който се оказва върху медиите в страната.

От правителството реагираха като ужилени. Бойко Борисов публично се ожали от „лъжата на президента”. Шефката на политическият кабинет на премиера Румяна Бъчварова разпрати писма до всички медии в страната с няколко въпроса. Въпросите на властта към медиите бяха: 1. Има случаи, в които от името на, или чрез представители на българското правителство е бил оказван натиск върху редакционното и новинарско съдържание на медиите, които представлявате; 2. Срещали ли сте действие или решение на българското правитество, с което са били ограничавани правата на медиите ви да бъдат свободно финансирани, развивани и разпространявани; 3. Тълкувате решението за намаляване броя на членовете на регулаторните органи и в частност СЕМ и КРС, като ограничаване независимостта на българските медии и влияние върху редакционната им политика в интерес на правителството

Повечето медии веднага побързаха да отговорят, че върху тях никога не е оказван натиск, а всъщност досега такъв комфорт не познавали... Единодушието на медиите, че по-демократично управление страната никога не е преживявала обаче не спря войната, а само я усили.

Бюджет, общини и мрачно бъдеще

Най-болезнената тема за кабинета обаче беше, че спешно се наложи да правят актуализация на бюджета. В началото на декември 2009 г., когато той беше приеман Симеон Дянков го нарече „безалтернативен”, въпреки че го представи като малка постна пица. Оказа се, обаче, че очевидно тогава финансовият министър не си е направил много добре сметките. Актуализацията се наложи, за да бъде коригиран дефицита, който бе вдигнат на 4,8 на сто от брутния вътрешен продукт. За да компенсира дупката кабинетът заложи да намали фискалният резерв до 4,5 милиарда лева. Дянков увери, че парите от резерва ще отидат по предназначение.

От действията на правителството обаче първи изпищяха общините и то изпищяха в буквалния смисъл. Орязаните субсидии поставят под въпрос редица социални дейности, протестираха от Националното сдружение на общините в България. От там предупредиха, че има реална опасност от фалити, както дори и от липса на улично осветление поради липса на пари. От БСП реагираха остро на икономическата политика. Очевидно е, че Дянков се провали, кабинетът не знае какво да прави, опонира на правителствената политика лявата депутатка Корнелия Нинова. Лидерът на БСП Сергей Станишев пък припомни, че предишният кабинет натрупа рекорден резерв, който сегашната власт харчи с лека ръка.

На фона на тази драматична ситуация дойде и новината от Брюксел, че България се е сринала на последно място по усвояване на евросредства в ЕС. Прокламираното като основна задача на правителството преодоляване на застоя в тази сфера се оказа пълен провал. Провали се и тяхна основна антикризисна мярка – продажбата на емисии за изхвърляне на вредни газове в атмосферата. Екоминистърката Нона Караджова трябваше да изтърпи много укорителни погледи и намеци за оставката си след като стана ясно, че се е провалила. Тя направи героичен опит да прехвърли вината върху предишното правителство, но и този път медиите не се хванаха на думите й.

Може би трябва да се отчете и това. През май 2010 година за първи път обясненията с лошото наследство от предишния кабинет започнаха да буксуват. Дали това е знак за някаква нормализация на обществения климат или просто умора от непрестанната дъвка едва ли ще стане ясно скоро. Твърде много пушилка и политически снаряди бяха изстреляни, за да има ясна мисъл и кристален анализ. Но поне един ден историците сериозно ще се смеят на тази епоха. Това поне е сигурно.

(текстът е хроника за събитията от месец май за списание "Ново време")