Малко надежда

Фашизмът е идеология на сенките, злобата и страха. Той обича конспирациите и заради това е видим само при хулиганските ексцесии и по системно появяващите се по стените нарисувани свастики. Дълго време никой не обръщаше внимание на тези белези на омразата, но наскоро всички видяхме, че пътят от свастиките до побоя се взима бързо. И че грозните рисунки по стените не са безопасни. Защото зад тях стоят хора, обсебени от омраза и комплекси.
Къде обаче беше държавата през всички тези години? Защо неонацистите бяха оставени на мира? Защо им бе позволено да драскат по стените и да съществуват в мрака на собствения си живот? Защо носителите на омразата не бяха преследвани и съдени? Нима някой през всички години тихо покровителстваше нещастните момченца с бръснати глави и прашни кубинки? Това все още са въпроси без отговор, но отговор трябва да бъде търсен до последно.
И все пак в описаната картина има лъч светлина. Вчера редови българи, от обикновения граждански материал, обединени от една идея, излязоха, за да почистят грозните свастики из цяла София. Едно просто действие, а пък пълно с толкова надежда! Наистина е хубаво. Защото гражданският кураж е в състояние да замени липсващата държава. Дори да свърши работата на държавата. Защото това трябваше да бъде работа на държавата.
И най-вече, защото ясно се видя, че срещу онези, които знаят да бият, плюят и безчинстват, има и други хора - тези, които знаят как да чистят и обличат лекарски престилки, за да лекуват държавата си.

Фашизмът никога няма да има шанс.

Какво по-хубаво?