Никога не подценявайте литературата като начин за обяснение на обществените процеси. Често съм твърдял това, но винаги воден от интелектуален снобизъм. Сега обаче ви поднасям тази истина с жар на новопосветен.
Защото всеки ироничен политически поглед върху света трябва да рухне пред смазващата тежест на доказателствата, които ще приведа. Тези доказателства са леко смущаващи, защото още преди около година ясно са показвали какво ни очаква от управлението на ГЕРБ и неговата смазваща налудничавост, но в онези велики дни Бойко Борисов и компания се къпеха в слънчевата баня на големия си резултат, гръмко се заканваха на тройната коалиция (като че ли сега не го правят), а пресата тепърва започваше да споменава едно име от което днес всеки се облива в студена пот и търси начин да си купи пистолет на черно – Симеон Дянков.
Много от вас вероятно са забравали, но първият скандал около ГЕРБ (откъде да знаем, че това ще е цяла поредица от димящи бомби) се заформи около фигурата на един бургаски рапър – Тодор Йосифов. В голямото безвремие на реденето на листи – младежът бе намерил място в селекцията на ГЕРБ като лидер на младежката организация на партията в прелестния Бургас. И тогава гръмна скандала (Кърт Вонегът казваше: and then shit hit the fan, умишлено няма да го превеждам). Оказа се, че Йосифов е бил безкрайно откровен в своите рап-текстове и бе създал гангстерска поезия, която разтресе медиите. В нея младият гербер бе описал един удивителен свят на агресия, престъпления, арогантност и цинизъм, който заседна на гърлото на журналистите. Започна едно търсене на песните му, едно ровене в миналото му. Тогава, след около седмица жега, Йосифов доброволно подаде молба, че напуска парламента и всъщност напусна и медийното внимание. Още в онези дни недобросъвестните типове като мене, които от самото начало се отнасяха с ехидна ирония и презрение към предстоящото величествено управление на ГЕРБ, проявиха доста съмнения в доброволността на действията на младия рапър, но думите ни останаха като вик в пустиня. Нищичко не последва. Бойко Борисов се появи по телевизията, каза, че приема оставката на рапъра, допълни, че ще го развива като кадър и повече не се чу за Йосифов, известен още като Маниака, който обичаше да римува Маниака с фразата „бум мада фака”. Не е ясно дали е бил развиван, а пък после всички видяхме Цецка, Фидоска и другите титани и кой ли имаше време да се сети за оставеният назад в историята рапър.
Тези дни обаче някой отново подхвърли името на Йосифов, което дори и аз бях забравил. Реших да се върна към творчеството на този непризнат гений и честно казано за втори път в живота си преживях нещо като литературно откровение (първият път беше като прочетох „Емануела”, хаха). Оказа се, че в текстовете, писани през далечният период 2001-2005 година, Маниака като един бургаски Нострадамус е описал цялото управление на ГЕРБ. Съвсем сериозно. Текстовете му разкриват всичко онова, което анализаторите тези дни се опитваха да кажат със сложни и политически думи. С присъщия наивност на улицата Маниака още в далечното минало е разкрил драматично цялата същност на партия ГЕРБ и дори е предсказал техни управленски действия. Което показва отново, че литературата има удивителна сила да провижда нещата, дори и когато римите, които използва за целта се движат около – баджака, патлака, храсталака...
Сега ще ви изумя с единственият автентичен пророчески текст. Това ще е политическо-литературно пътешествие в мрачния свят на ГЕРБ и изкривените им стойности, така че се заредете с търпение и очаквайте неочакваното. Ще видите неща за които не сте подозирали.
Най-големият опус на Маниака носи заглавие като „Не се ебавай с българския рап”. Всъщност заглавието не е точно това, но то много по-добре обобщава развихреният текст. Ето как започва той:
От името на всички български рапъри
Не се ебавай с българския рап (4)
Аз съм Маниака
и скачам мадъ фака
не се ебавай с нас,
ще играе патлака.
Имам лейбъл, ще ти пратя куршум
за този стил иска се ум.
Тук „патлака” изскача като централен образ на светогледа. Същото направи и ГЕРБ в управлението. Реши, че патлакът ще им свърши цялата работа. Заради това в последната една година до повръщане се нагледахме на въоръжени хора с полицейски униформи по новините. Патлакът бе въздигнат до ранг на държавна политика. А хората с патлака бяха изографисани дори в химн. Рапът повежда с едно на нула в пророчеството си за управлението.
Якият бас и гангстерския глас,
това искаш ти, това ти давам аз.
Пеем за коли и какво от това,
за трева, за жени и за голяма пара.
Този стих усложнява, но само леко света. Всъщност в него са описани ключови за разбирането на ГЕРБ понятия – якият бас и гангстерския глас. Все едно се говори за премиер, който пребива гаджетата на дъщеря си. Появяването на голямата пара в текста е образ характерен за рап-поезията, но и образ характерен за ГЕРБ. Те се оплакаха, че голямата пара е била открадната, а после, за да запушат болката си от този факт актуализираха бюджета и си вдигнаха разходите, напук на светлия факт, че е криза. Маниака се оказа болезнено прав и тук. Очевидно той и ГЕРБ са били родени един за друг.
Рапът в България не е просто фитил,
той е закон, мания, стил.
Другите ни мразят, не ни обичат нали,
нека се пазят, че кат'удрям боли.
Лиричността на горните думи вече е с ранг на симфония. ГЕРБ превърнаха този стих в свое управленско мото. Удрят и искат да боли. Не само с полицейски акции, ами и с рязане на социални програми, помощи за безработни и редица други ненужни неща в техния свят. Кат’ удрят болииииии....
Същинското управление на ГЕРБ и пророчествата за него обаче са предадени в една друга песен на Маниака, наречена „Гетото в квартала”.
Всеки път когато навлизаш във квартала,
виждаш ти табела - на входа, на портала,
на нея с кръв пише - човече ти внимавай,
със никой от квартала ти не се ебавай!
Маниака се наричам и територията владея,
от бизнеса с коли аз крадени живея,
мафията в мене винаги се врича,
много ме обича и кръстник ме нарича!
Водката която държиш във ръката,
аз я правя вкъщи - долу, във мазата,
марковите дрешки от ДОЛЧЕ и ГАБАНА -
шиеме ги тук, ама на тавана !
В тези думи се крие цялата икономическа политика на кабинета. Вдигнаха акциза на цигарите и цяла България пропуши китайски папироси. Уж оставиха акциза на алкохола непипнат, ама контрабандата процъфтя и върза, а някои хора сигурно станаха милиардери само за по-малко от година. Долче и Габана вероятно няма да са доволни от така описаният свят, ама кви са тия бе, я да вземат да си траят, че Силвио Берлускони е приятел на Бойко и набързо ще им покаже откъде изгрява слънцето...
Това е отговорът на ГЕРБ на световната криза – размах на контрабандата, нищо друго.
ЦРУ и ФБР тука не играят,
куките от МВР компания ни правят,
пекан дипломат и тарикат събран в едно,
рекетирам магазини и от т`ва к`во к`во ???
Всеки враг аз заривам под земята ,
два метра кал и среден пръст в устата,
Капоне и Корлеоне във краката ни лежат -
правилата на квартала навсякъде важат!
Този стих може да е леко объркващ за познавачите на външната политика на ГЕРБ. Презрението, което се демонстрира към ЦРУ и ФБР не е най-характерното чувство в душата на великият ни премиер, който всеки път обича да се хвали с любовта на американците към него. Но може би първият ред е литературна уловка, за да отклони вниманието от втория – че куките от МВР правят компания на гангстерите.
Не е ясно колко време ГЕРБ ще се задържат на власт, но няма да се учудя, ако един ден се окаже, че Маниака и тук го е забил точно. Толкова много полицейски акции, толкова много пушилка, пък никакъв резултат. Има нещо да ви кажа, а литературата принципно е много интуитивна за тези състояния.
И още едно стихче:
Око за око или зъб за зъб,
закон е тук, разбираш ли бе ръб,
на черната борса аз калашник пласирам,
след туй в нек`ви банки инвестирам.
Ако някога видиш ,че някой се вайка,
помогни му ве ей, не го псувай на майка
и на Бахамите да съм с ръка на сърцето,
аз винаги ще кажа ,че обичам мойто гето!
Забележете – човек инвестира в банки. По времето на ГЕРБ всички знаем коя е Банката! Не е ли така? А това, че ГЕРБ превърнаха България в гето, е ясно дори и за хора с тежки ментални увреждания. Хахах, пак имам предвид Симеон Дянков.
И какво се оказа? ГЕРБ упрявляваха една година, за да превърнат България в рап-песен. Обаче не съвсем докрай. Аз самият понякога откривам някаква прелест в рапа, но най-много ценя рап-клиповете. Каквото и да си говорим за рапърите, да не отричаме едно – пичовете са естети. Клиповете им са пълни със знойни мацки с почти лисващи дрехи. Е, вместо знойни мацки ГЕРБ ни натресоха Искра Фидосова – подмяната е пълна, но във всичко останало Тошко Маниака, бум мада фака, дето си има патлака и пуши тревица с куки в храсталака, докато на митницата чака, се оказа повече от прав. Трябваше да чуем литературата, трябваше. Ама кой ли чете в наши дни...
No comments:
Post a Comment