Твърде много шум за нищо

През цялата си една година на управление ГЕРБ доказаха едно-единствено нещо – те са в състояние така радикално да се отметнат от позициите, които са защитавали само няколко часа преди това, че целият политически хаос създава трайното усещане, че правителството е на власт от много години. Ако се опитаме да проследим действията на правителството през отминалото време, с лек потрес можем да установим, че такива почти няма, но пък за сметка на това успешно за заменени от тонове изприказвани думи, клетви, коментари и коментари на коментарите. Като цяло обаче няколко бяха ключовите области в които кабинетът вдигна шум, а опозицията челно го атакува.

Газ до дупка

„В цялата вселена мирише на нефт”, бе възкликнал иронично преди години американският психолог Уилям Джеймс. Ако перифразираме думите му – в цялата българска политика замириса на газ и то руски. В един момент въпросът за доставките на газ отново стана ключова тема и то покрай няколко много важни въпроси.

На 11 юни на среща с посланици от Европейския съюз премиерът Бойко Борисов обяви, че България се отказва от петролопровода „Бургас – Александруполис” и замразява строежа на АЕЦ „Белене”. Атомната централа бе определена поетично като „гьол” от министър-председателят, който побърза да обяви, че предишното правителство е закопало там 2 милиарда долара за едното нищо.

Понеже нищо не предвещаваше толкова гръмко изявление на премиера, то завари половината министри неподготвени, паникьосани и шашардисани. „Сигурно сте сънувала”, обвини една репортерка министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков. Причина за обвинението му стана въпросът как ще коментира позицията на премиера за петролопровода и АЕЦ „Белене”. На следващият ден Трайков вече се бе поправил и не обвиняваше съновиденията на никого.

Тежката премиерска дума обаче трая точно 2 дни, което в света на ГЕРБ е равно почти на вечност. Само след 48 часа и след доста силни реакции у нас и по света (официалната руска позиция беше, че те не са информирани за такава българска позиция), Борисов обяви, че никога не е казвал, че петролопроводът спира, а че се чака екологична оценка за проекта. В полза на думите си българският премиер посочи ситуацията с нефтения разлив в Мексиканския залив и риторично попита да не би да искаме същото да стане край Бургас.

БСП в серия от декларации обяви, че кабинетът поставя на карта ключови за развитието на страната проекти. Борисов контрира със станалата като градски лаф фраза, че Путин го разбира по-добре от българската опозиция.

Тогава на масата излезе и строежът на газопровода „Южен поток”, а ГЕРБ изведнъж се сетиха, че цената на природния газ, който стига до България е твърде висока и натоварвал икономиката. Две седмици ГЕРБ товари медиите с всичките си идеологически клишета – че договорът подписан от Румен Овчаров през 2006 година с „Газпром” бил много неизгоден и, че това била причината България да плаща най-скъпия газ в Европа. Така и не стана ясно с какви данни управляващите захранват своята теза, защото засегнатият от обвиненията Овчаров съвсем ясно каза, че договорените цени са доста по-ниски от пазарните и на практика са в полза на България.

След като се почувстваха неуверени на този фронт, ГЕРБ и премиерът Борисов си намериха нов враг – посредниците в доставките. Покрай ГЕРБ шанс да блеснат по темата видяха и забравени фигури от миналото като бившият вицепремиер Евгений Бакърджиев, който в далечната 1997 година бе посрещан от синия актив с фанфари на летище „София” именно след преговори с „Газпром”, както и позабравеният майстор на конспиративните теории, бивш шеф на „Булгаргаз” Васил Филипов.

В крайна сметка делегация начело с министъра на икономиката на Русия Сергей Шматко долетя у нас, за да води лично преговорите за цената на газа. На вторият ден премиерът Борисов и министърът на икономиката Трайчо Трайков излязоха и обявиха победа над руснаците – посредните нямало да има вече и цената на газа щяла да падне. Или поне така казаха обичащите безрезервно властта медии. Заглушени останаха гласовете на онези експерти, които казваха, че отпадането на посредниците изобщо не води до автоматично намаляване на цената, както и че всъщност руснаците са направили съвсем малка остъпка и то с оглед на постигането на наистина голямата им цел – да подсигурят това, че е кабинетът на Борисов ще работи за строежа на „Южен Поток”. В крайна сметка ситуацията бе обобщена с думите на Шматко – „Нямам усещането Русия да е направила големи отстъпки”. Тези думи, разбира се, почти не се появиха из българските медии. Те бяха опиянени от мирисът на газ. Газ до дупка.

Вождът и Мозъка

ГЕРБ бяха разтърсени и от най-големите парламентарни скандали в своята кратка история на партия представена в НС. Този път изгърмя доскоро един от най-приближените на Бойко Борисов хора – заместник-председателят на парламента, шеф на здравната комисия и лидер на ГЕРБ-София Лъчезар Иванов, наречен от репортерите просто Мозъка. Драмата започна да се разплита като американски трилър, когато стана ясно, че висшият гербер се е опитал да упражни натиск върху журналистка от Нова телевизия да не пуска скандален репортаж за негов познат митничар. Репортерката бе заснела луксозният начин на живот на работещия в „Калотина” Сергей Бранков, който се оказа близък приятел на Иванов. И не само – жената на Бранков също така работела като експерт в здравната комисия под ръководството на Мозъка.

Драмата обаче бе допълнително етично усложнена от странният избор на ръководството на Нова телевизия преди да пусне репортажа да се обади на Бойко Борисов. По-късно премиерът коментира с гордост пред медиите, че лично разпоредил целия репортаж да бъде пуснат, без да се жали Иванов.

Когато скандалът набра сила, Мозъка първоначално отказа да предприеме каквито й да е действия. По-късно обаче репресивните механизми на ГЕРБ бързо сработиха, и в рамките на два часа само стана ясно, че той подава оставка като зам.-шеф на НС, като председател на комисия и се оттегля като партиен лидер в столицата. С благоволението на Бойко Борисов Иванов си остана обаче редови депутат от ГЕРБ. Малко по-късно Мозъка обяви, че спира с телевизионните изяви, но в последната от тях насълзен проплака, че щял да следва примерът на министър-председателя – докато е в политиката да няма приятели.

Част от журналистите обаче се опитаха да попитат как така премиерът е трябвало да разпореди пускането на репортажа и зададоха съвсем логичния въпрос какво щеше да стане, ако Борисов се бе възпротивил. Самият министър-председател предпочете аристократично да не отговаря на такива дребни въпроси, само посочи обвинително опозицията и обяви, че не е като тях.

Лобизъм без маска

Другият парламентарен скандал също имаше силно отражение из пресата. „ГЕРБ печелят по 20 милиона на седмица от лобистки поправки в законите”, изчисли червеният депутат Антон Кутев. БСП обяви, че ще прави специален списък на всички закони в които ГЕРБ са прокарали корпоративни интереси. Социалистите смятат, че в този списък влизат над 25 закона.

Най-скандалният случай бе поправката в закона за ползване на земеделски земи, която предвижда собствениците на земя да са задължени да предложат за продажба земята първо на арендатора. Това ще обслужи най-едрите арендатори, коментира соцлидера Сергей Станишев. Поправката пропука и коалиционният мир между Синята коалиция и ГЕРБ. Седесарите също обявиха, че ГЕРБ прокарват нечувани и шокиращи промени. Шефът на комисията за борба с корупцията Димо Гяуров от Синята коалиция допълни, че поне трима депутати от ГЕРБ са в очевиден конфликт на интереси покрай този закон - Десислава Танева, Димитър Аврамов и Стоян Гюзелев. Гяуров припомни, че комисията му е препоръчала на трима: „непременно и винаги да отбелязват, че имат конфликт на интереси”, но допълни, че ще ги даде на съда, за да има решение и на по-висша инстанция.

Още една лобистка поправка – за въвеждане на платеното обучение в университетите отново пропука коалиционното разбирателство. Този път в хора на недоволните се включи и най-верният партньор „Атака”, които обвиниха ГЕРБ в непоследователност. Само липсата на повечето депутати от опозицията обаче позволиха на тази поправка да мине и да стане част от закона.

Една неправителствена организация – Институтът за модерна политика също обяви резултати от свое проучване, че 41 парламент е шампион в историята на прехода по прокарването на лобистки текстове. Управляващите не се трогнаха особено от такава констатация.

Избори, бюджет и много други

Единственият светъл лъч за ГЕРБ през този период бе спечелването на частичните местни избори в Габрово. Въпреки, че загубиха солидно количество гласове в сравнение с парламентарните избори, те все пак успяха още на първи тур да осигурят победа на своя кандидат Николай Сираков. То спечели 57, 4 на сто от гласовете. Кандидатът на БСП Николай Григоров остана втори и получи 16,5 процента. Кабинетът разчете изборът като знак за подкрепа на тяхната политика, опозицията подчерта, че изгубените гласове съвсем не говорят за нещо такова.

На този фон БСП проведе доста дълъг и драматичен пленум, посветен на етапна оценка на изпълнението на конгресните решения за реформа в партията. Мненията се оказаха полярно разделени, а дискусията бе не по-малко тежка. В крайна сметка членовете на НС гласуваха подкрепа за досега водената политика, но това не прикри фактът, че за четвърти пореден път ляв пленум се разпадна поради липса на кворум, което показа, че проблемите в левицата стоят като отворени рани.

Парламентът гласува и актуализация на бюджета, който само преди около 6 месеца ГЕРБ представяха за единствено възможен и безалтернативен. Изведнъж обаче те дадоха назад и смалиха приходната част с близо 2 милиарда лева. Опозицията разчете това като пълна неспособност на кабинета да подсигури приходите си и като окончателен провал на Симеон Дянков. От БСП дори прогнозираха, че наесен също ще се стигне до нова актуализация, защото управляващите няма да успеят да се справят дори и с новите параметри. Интересна беше позицията на Синята коалиция. Тя подкрепи актуализацията на първо четене, а гласува „против” нея на второ, което бе посрещнато с доста голяма степен на ирония в медиите.

В такава обстановка ГЕРБ отбелязаха една година, откакто спечели изборите, но пък повечето оценки за управлението им съвсем не галеха ушите.

Шекспир навремето бе написал една лъчезарна комедия – „Много шум за нищо”. Класическото заглавие твърде много подхожда на управлението на ГЕРБ. Не, защото е класическо, а защото много повече напомня на комедия. Друг е въпросът е, че на тази комедия никой не се смее. Човек трудно се смее, когато всички шеги са само на негов гръб.

(текстът е хроника за събитията за юни за списание "Ново време")