(един текст, който съдържа древни мистерии, коварни планове, кризисен пиар, съвсем леко полуголи жени, призив за съпротива, Мерилин Монро и Памела Андерсън и завършва с оптимизъм)
Да се вярва в теориите на конспирацията е много трудоемко и развращаващо ума занятие. Трудоемко е, защото е много по-лесно да си кажеш, че всичко е ебаси хаоса, а в хаоса основното занимание на трезвомислещия трябва да бъде да извлича максималното възможно щастие, а вселената самичка ще намери начини да се оправя.
Конспирациите развращават ума, защото те удивително лесно могат да обяснят целия свят. Толкова лесно, че няма начин да е истина. Обаче схемата работи. През годините конспирациите се оказаха най-ефективният метод за овладяване на мечтите и колективното несъзнавано на цели народи. Заради това е време да захвърлим на боклука дребнобуржоазната склонност към някаква реалност и да викнем с високо гърло напук на света – да живеят конспирациите!
Реших, че е време и аз да потърся теория на конспирацията в която вярвам. Понеже съм нарцис обаче сметнах за необходимо да открия уникална и непредставяна сега идея, която да впримчи съзнанието на хората по успешно отколкото фолкпевиците впримчват мутрите в своите силиконови бюстове. Глобалните теории отдавна се оказаха заети. Идеята за световно правителство се оказа свръхексплоатирана. Масоните пък станаха доходоносна мина за два милиона писатели по света. Тайните на Христос и потеклото му се оказаха личен патент на Дан Браун, да не говорим, че за тях се води съдебна битка. Опитах се да разнищя тайните експлоаторски схеми на капитализма - Маркс и Майкъл Мур ме бяха изпреварили. Реших да ожаля българския род и да твърдя, че майкопродавците ни управлявават, ама се побоях, че Волен Сидеров ще ми прати мутри. Открих някаква мини-теорийка на конспирацията около „Позитано” 20 и студенокръвните интриги там, ама душата ми жадува за простор, а не за пленуми и подтекстови обиди.
И тогава, сякаш милостивите духове на конспирацията се усмихнаха на своя нов фен. Ангелите на странните теории запяха в ушите ми. И усетих звънтежа на гениалността, която се изсипа жалостиво при мен под формата на една новина – че 5 хиляди блондинки се събират на Световен конгрес на блондинките в София. Вероятно обаче остарявам. Преди десетина години идеята за 5 хиляди блондинки на едно място би предизвикала съвсем други размисли и страсти и нямаше да ми пука за глобалната конспирация. Обаче понеже в последните дни нося чувството за вина към всички световни брюнетки, защото с години възхвалявах русокосите жени, реших, че е време да споделя със света своето конспиративно откритие. То е така вълнуващо и мащабно, че вероятно ще имате нужда преди да прочетете текста да глътнете един-два валериана, да пиете по едно малко, защото трезвеният мозък изначално отхвърля големите истини и да се потопите в невероятния свят на една война, за която ние мъжете не подозираме нищо и която със сигурност се води от векове насам. Аз единствен се добрах до истината като се опирам на нищо друго освен на собствената си фантазия, което ме издига поне две нива над вестник „Уикенд” например.
Откъде да започнем стройната теория. Например от един въпрос. Защо сред първите хора няма нито една блондинка? Вярно е, че първите жени и мъже, които са бродили по земята днес не биха украсили корицата на нито едно модно списание, но е за отбелязване фактът, че сред тях русокоси няма. Откъде го знам ли? Ами Марс е в трети дом, а Плутон в пети, това не е ли достатъчно доказателство – ветровете на истината веят по земята, така че приемете факта.
Интересно тогава как така блондинките днес се сред нас и не само са сред нас, ами иронично стоят по билбордове и други средства за масова пропаганда. Да не би пък да се криели от човечеството, чакайки удобния миг, за да го превземат отвътре. Я, да помислим по тази теза и хубаво да я разнищим.
Първият нахален прогандатор на блондинката като еталон за женска хубост е един сляп древногръцки манипулатор, който ехидно и без никакви морални основания канонизира русите коси като символ на неземна еротика и страст, която възпламенява дори боговете. Става дума за платеният хроникьор на митологията Омир и неговият проблондински епос „Илиада”. Какъв ти епос – говорим за чиста проба кризисен пиар. Старчето нагло натрапва на човечеството образът на хубават Елена – русокоса изкусителка, която подпалва войни. Да водиш война за жена е по-добра кауза от това да водиш война за петрол, така че нека да сдържим отчаяният вопъл на пацифистите у нас и да ръгнем въпроса ребром.
Откъде ли му е дошла идеята на този слепец, че именно блондинка трябва да олицетворява красотата. Отговорът вероятно не е лесен. Но може би още в зората на времената блондинките са постигнали степен на вътрешна организираност като мафия, за да триумфират над брюнетките. Не случайно са тези конгреси, те намекват за дълга история назад във времето.
Коварният манипулативен текст „Илиада” свършва идеално своята подривна дейност. Следващите ходове на блондинките през историята е трудно да бъдат проследени, защото тяхната дейност тъне в мрак. Коварството им е двойно. С малки изключения в историята основните приносители на конспиративните теории винаги са били мъже (имам подозрение, че вярването в конспирация е остра форма на метаболични проблеми), но дори и най-закаленият конспиратор би се разпаднал пред похотливия поглед на някоя блондинка и никога не би се добрал до истината.
Заради това се мятаме в началото на 20-ти век, когато блондинките вече са свършили основната си дейност, инфилтрирали са се в обществото, но внезапно разбират, че се нуждаят от нова вълна идеологическо промиване на мозъците. Тогава на помощ им идва най-голямата фабрика за образи в света – Холивуд. С ловки машинации, коварни интриги, манипулативни схеми блондинките триумфират в тези съноподобни земи. Не бих се учудил самата идея за Холивуд също да е производство на някоя блондинка, защото в един момент мафията им разбира, че само това е пътят към тотален контрол над човечеството.
И така кинофабриката започва да бълва идеологеми за блондинките. В началото блондинката се явява нещо като социалният еквивалент на ангела, който броди по земята, защото това е колективната неугасима фантазия у всеки мъж – да си представя жената като символ на неотменимата невинност. После обаче в модерната ера, когато мъжете кривват от правия път се появява – тя, иконата на блондитата, тяхната точка Омега, Мерилин Монро. Палавата икона с погледа пълен с обещания.
Всички вероятно сте виждали прословутата снимка на Мерилин Монро (с гражданско име Норма Джийн) над шахтата и полата, която се вее нагоре. Това си е чиста проба нервно-лингвистично програмиране. Всеки знак в тази снимка промива мозъци. След нея блондинката става символ на цялата еротика, която цивилизацията може да произведе. Светът е техен. Те превземат имиджово света, а мъжете падат в краката им.
Коварството на блондинките и планът им за вечно господство във Вселената обаче не познава край. За да могат да отклонят вниманието на съвестните конспиратори като мене, които нямат какво друго да правят, те създават цяла контракултура за техния вид, за да се изкарат едва ли не жертви на системата. Вицовете за блондинки (между другото кой точно създава вицовете, имат ли си автор те, това също е тема за друга конспирация) са подло измислени маркетингови послания, които да спомогнат за окончателното установяване на тиранията на русите жени (моят любим виц за блондинки: какво означава, ако корените на косата на една блондинка чернеят? Че мозъкът още се съпротивлява, хаха!).
Създаването на вицове за блондинки обаче е съпътствано с производството на нови по-мащабни образи за прелестта на русокосите. Анна-Никол Смит, например, която в сравнение с Мерилин Монро е все едно да сравним едрогърда манекенка с анорексична манекенка. Анна-Никол Смит изплува от нищото и както се казва само с един бюст плени 85-годишен тексаски петролен милиардер, който една или две години по-късно пукна безумно щастлив. Самата Анна-Никол Смит ще остана в съзнанието на цяло едно поколение като новата идеологема на русите и, ако не беше трагичната й смърт, имаше шанса един ден, когато блондинките установят окончателна власт, да й вдигнат паметник в центъра на Ню Йорк. Или само на бюста й. Не се знае.
А какво да кажем за спасителката на плажа Памела Андерсън. Картината как Андерсън тича по плажа с нещо, което се нарича буй в ръката, и до днес предизвква масови еротични гърчове в цяло едно поколение. Което показва едно – блондинките изпипват всеки детайл, когато се отнася да маркетингови трикове и пиар акции.
И най-накрая. Блондинките установиха трайната си власт в мига в който някой луд учен вместо лекарство за рак е измислил боята за коса. Така половината женски свят доброволно се предаде на своите поробители и мина към русият цвят на косите. Битката беше величествена, конспирацията също...
И така класикът на новата конспирация се разделя с вас доволен, че е изпълнил основната си задача. Разкри ви мрачни тайни и демонични планове. Описа ви свят пълен с полуголи жени и еротични модели, така че дори и да се гърчите от моята конспирация, поне ми бъдете малко благодарни, че ви отворих очите. И, ако от мъжете едва ли мога да чакам благодарност, защото моят вид е с промити мозъци, то апелът ми е към брюнетките по света, нека поне те обърнат внимание на автора на своя текст. Пак ще повторя – скромната ми душа и аристократично възпитание, не ми позволяват да бъда алчен, но един-два паметника в моя чест и изразяването на масова благодарност със скъсани публично сутиени, ще бъдат един мил жест към необятната ми гениалност. Борете се, драги брюнетки, борете се. Аз ви дадох цел, дадох ви идеология, дадох ви конспирация, изпълних вселенското си предназначение. Сега мога да се отпусна на диванчето в полутъмната си стая и с бутилка бира в ръката да чакам кога великата битка ще почне. Аз ще я гледам по телевизията.
Ако случайно съм заспал пред екрана, драснете ми два реда, за да ми кажете как е свършила войната. Или ми пратете стек бира. Няма да откажа нито едно от двете...:))))
No comments:
Post a Comment