(пътешествие из токсичното сметище на политическите идеи)
Десните мислители са политически феномен. Изумителна е способността им да нагъват реалността в своето съзнание, да я разбъркват като някакъв силноалкохолен коктейл, да прибавят солидна доза синтетични мисловни дроги и като продукт да вадят токсични идеи на конвейр.
Повечето от тези идеи не само радикално прецакаха света, те ни запратиха в пропаст от която ще излизаме с години. Това, разбира се, не попречи на световната дясна мисъл да обяви, че всичките й експериментални дивотии са били качествени, но дори поиска (а да бъдем честни и получи) нов шанс да продължи с произвоството на генно-модифицирана политика.
Тук няма да се занимаваме с българските представители на т.нар. „дясна мисъл”. Те в голямата си част са продукт на тоталитарната образователна система, имат повече ченгесарски обвързаности от герой на соцреалистичен роман, мотивирани са силно от западни пари, но пък безсилието им винаги финишира в 15 клишета и 10 неясни обвинения към което й да е правителство, че харчи много и то за ненужни неща като детски градини, болници и социални програми, вместо да даде парите на богаташите, които невинно биха ги върнали като невиждан просперитет на обществото.
В България няма дясна мисъл, а само шаманистки техники и следователно нашата страна отпада от размисъла за мисловните боклуци, които ни продават отново в глобален мащаб.
Тези дни обаче предприех една почти християнска мъченическа мисия – реших да изследвам последните проблясъци на западната дясна схоластика, защото изпитвам нездраво увлечение към прокълнати учения и еретични възгледи.
Не мога да споделя, че съм ги изследвал задълбочено, защото попаднах на текстове писани на език, разбираем единствено за закалени сектанти и зомбирани сухари, тренирани в специални лингвистични техники и секретен език.
За целта най-напред прелетях над сайта на Института за радикален капитализъм (WTF!) „Атлас” – очевидно конспирологична организация, сътворена по подобие на таен и вманиачен култ.
Самото име на института – „Атлас” вече тягостен символ. Понеже като нормални хора не сте длъжни да знаете политическата карма на заглавието, ще се опитам да ви я обясня с няколко думи.
„Атлас” препраща към творчеството на строгата господарка на капитализма, попзвездата на свободния пазар, американската авторка от руски произход Айн Ранд.
За да ви стане по-ясно – това е баба Ягата на съвременният фанатичен капитализъм, основната митологема на консерваторите, вещица от класа и съвсем очевидно – закалена злобарка и тесногръда фанатичка. Умишлено съм краен, защото култът към Ранд, който в България се прокарва от 25 души, е симптом за зловеща болест.
В романът си „Атлас изправи рамене” (хванахте ли идеята за заглавието на инистута?) апологетката на капитализма се опитва да сътвори една адски досадна и дидактична антиутопия за едно общество, което рухва след като в него се въвежда планова икономика, а живителния и чудотворен предприемачески дух бива смазан. На власт, разбира се, идват социалисти, които омазват цялото положение, а пък главните герои не могат да се справят с това социално бедствие.
Признавам си откровено – не изчетох докрай книгата на Ранд. Казах си, че животът е твърде кратък, за да си причинявам душевно страдание сравнимо с изслушването на дискографията на Сашка Васева плюс разглеждането на албум с нейни еротични фотоси.
Обожествяването на Ранд и създаването на ореол на непогрешимост около истеричния й фанатизъм, само по себе си трябва да ни подскаже, че десните мислители пребивават в състояние на перманентна шизофрения. Защо?
Откакто се помня слушам как драматични гласове ни обясняват, че основното зло на социализма е, че той е утопичен, а утопията е като чума, която тръгва по земята, защото е невъзможа, неизпълнима и следователно зловещо репресивна срещу свободния дух.
Ако успеем да преодолеем скуката на Ранд и солидният бетон на нейните думи, ще видим, че в самия си зародиш дясната мисъл не само е утопична, тя всъщност е свръхутопична.
В нито един момент десният мислител не допуска, че може да греши. Те обикновено се изживяват като носители на тайното знание за постигането на благосъстояние и на големите пари.
На всичкото отгоре дясната мисъл има перфектно обяснение за целия свят, за абсолютно всичко – от климатичните промени до банковата криза. Климатични промени – няма, а банковата криза бе предизвикана, защото десните правителства всъщност прилагали леви мерки. Култово.
Карл Попър, често цитиран автор, не напразно твърдеше, че един от сигурните белези, че имаме насреща си псевдонаука, е това, че тя е в състояние да обясни целия свят.
Но да речем, че можем да подминем този проблем и да се направим, че не забелязваме зловещите ветрове, които веят от това откритие.
Дясната свръхутопия е претърпяла драматично развитие от дните на Ранд досега.
В сайта на радикалните капиталисти налетях на статия със заглавието – „Демокрацията: Развенчаният идол” от Ханс-Херман Хоппе. Не го бях чувал. Кратка справка в интернет показва много интересни неща за този образ. Той е определен за „анархо-капиталист” (сърцето ми кърви при такава зловеща употреба на красивата дума „анархо”). Попаднах и на негова чудата мисъл: „Демокрацията няма нищо общо със свободата. Демокрацията е мек вариант на комунизма и съвсем рядко в историята на идеите, тя е била възприемана за нещо друго”.
Всъщност цитираната мисъл прекрасно обобщава статията му.
По-нататък задълбочения изследовател в това ядрено бунище на идеите, може да открие почти изцяло изплагиатстван вариант на тези мисли в едно кратко антрефиле на Калин Манолов, който обаче все още не е взел напълно интелектуалния завой, в резултат на което текстът му заприличва на дъвка върху нагорещен асфалт – разтегля се немощно навсякъде, но упорито си прилича на пихтия. Тезата за модерната несъвместимост на пазара и демокрацията се повтаря като вирус из целия сайт.
Реших да потърся из западни сайтове на радикални капиталисти и налетях навсякъде на подобно разбиране.
Трябваше ми време да помисля върху новото развитие на нещата. Значи модерната дясна мисъл смята, че е крайно време капитализмът да се освободи от демокрацията.
Идеята е, че сам по себе си капитализмът ще регулира обществото по перфектен начин и няма нужда от нищо друго, което да подрива спокойния десен ред.
Мисълта е странна, защото вече запраща на друго ниво на мислене. Дълго време смятахме, че капитализмът и демокрацията са неразривно свързани. Нещо като кола и бензин – едното не може без другото.
Западните десни сектанти обаче са направили една крачка напред. Капитализмът не се нуждае от демокрацията, защото тя е вид омекотен комунизъм. Интересно.
Тук е времето да мислим внимателно. Демокрацията беше най-красивият отговор тоталитаризма. През желязната завеса демокрацията изглеждаше непостижим блян, невъзможен за постигане идеал. После обаче комунизмът рухна, а демокрацията се оказа пречка и новият враг на големите пари.
Защо е така?
Отговорът е много прост. Демокрацията опира до процедурата по свободни избори. А свободните избори красиво изравняват социалното уравнение – богаташът: 1 глас, беднякът: 1 глас.
И понеже капитализмът лежи изцяло върху идеята за неравенството е съвсем ясно, че като цяло богатите, трябва да пръскат милиони, за да повлияят на свободния вот. Защото те винаги са в малцинство.
Идеята, че богатите и бедните могат да бъдат равни пред урните отдавна трови съзнанието на капиталистическата аристокрация. Демокрацията е виновна заради това, че регулира политическия процес по начини, които вдигат нивото на стомашните киселини на съвременния капиталист и нарушават съня му с идеята, че трябва да плаща данъци и да хрантути бедните паразити.
И така се появява новата школа – „демокрацията пречи на просперитета”. Демокрацията е окова на свободния дух. Демокрацията може да призове на власт правителство, което да се опита да отнеме привилегиите на елита, а това вече в тяхното мислене е като ритуал по възкресяването на комунизма. Всяка форма на установяване на справедливост със силата на държавата се разглежда като сатанинско дело.
Добре дошли в поредната доза от свръхутопията!
Идеята за капитализъм без демокрация ще направи дори нацистка Германия да изглежда като апотеоз на нормалната държава. Сам по себе си капитализмът е взел жертви сравними с тези, дадени в ГУЛАГ. И това е факт върху който може да се изпише цяла книга. Нали се сещате какво ще представлява една държава в която собствениците на фирми ще имат последната дума върху това какви заплати да дават? Или дали да има социални осигуровки? Или пък платена отпуска?
Демокрацията ти дава шанса да се надяваш на промяна. Капитализмът без демокрацията рязко посича тази надежда. Това ще е свят изграден изцяло върху неравенството, върху неравенството възприето дори като основополагаща ценност.
Много лоша новина за всички хора в неравностойно положение или пък за бедните, които искат лечение, образование и други екстри, запазени само за елитните класи.
Капитализмът твърди, че обича естествената свобода на човешкия дух. Интересно защо тогава цялата му история е история на нейното потъпкване?
Защото капитализмът без демокрация ще осигури абсолютна и неограничена свобода за 5 процента от целия свят , а всички останали просто няма да имат значение. Те няма да съществуват, защото естествената свобода ясно подсказва, че щом си слаб имаш един изход за спасение - да умреш бързо. Ако някога десните утописти установят своя вариант за свят, бъдете сигурни – това ще е окончателният крах на всеки хуманизъм или социална свобода. Това ще най-зловещият вариант на кастово общество на абсолютната несправедливост.
В една от декларациите на които можете да попаднете в този сайт се твърди, че в новия свят, светът на победилата дясна утопия индивидът трябва да бъде освободен от натиска на безполезната държава, я в този свят „пазарът, а не държавната бюрокрация определя ценностите”.
Краткият ни опит като държава в торнадото на капитализма съвсем ясно ни показа, че пазарът не създава ценности, освен една – печалба и пак печалба.
В това няма нищо лошо, защото предприемаческият дух трябва да бъде стимулиран, за да върви икономиката, но дори и кроткият анализ на хроничните кризи, които пазарните икономики преживяват показват, че стремежът към неконтролирана печалба винаги унищожава капитализма.
Капитализмът е като ядрен реактор – създава енергия и работи, но само докато в контролната зала има инженери, които контролират параметрите му. Ако тези инженери ги няма, или пък се запият някъде – стигаме до Чернобил и ядрен взрив.
Толкова е простичко, но очевидно енергията на десните мислители е така запленена от новата утопия, че те никога няма да са в състояние да видят проблема.
Идеята на десните производители на радиоактивен отпадък обаче е вдъхновителна. Защото тя подсказва къде трябва да търсим истинския отговор на 21 век.
И този отговор е много простичък – капитализмът не може да съществува без демокрацията, но демокрацията не се нуждае от капитализъм.
В нея има живителни сили, които могат да преодолеят диктата на пазара и диктатурата на сектантските клишета. Демокрацията не търпи аристокрацията, в идеалния си вид тя е антиелитарна и егалитаристка. И ми става мила като виждам колко много я мразят богатите. Капитализмът е просто инструмент, демокрацията е ценност.
И е добър отговор за един полудял век.
