Кметът на постоянната издънка

Пловдивският кмет Иван Тотев e абониран за постоянни издънки. Още преди местните избори през 2011 година, той бе записан как обучава актива на ГЕРБ да прави бюлетините невалидни и по същества да саботира изборния процес.

Сега Тотев (наричан с прякора "мамин Ваньо") лъсна отново в цялата си политическа прелест в серия от записи, които разтърсиха кроткия Пловдив насред циганското лято. В годините на прехода Пловдив е изживял цяла поредица от смъртоносно глупави управления, но новият кмет задмина всички със своя непосредствен подход. Когато човек чете неговите излияния пред пловдивския актив на ГЕРБ човек чувства едно душевно колебание - дали да почне да се кикоти като Росен Плевнелиев пред камера или да пореве като Веселин Маринов, когато обяснява за принца си на бял кон - Цветанов.

Думите на Тотев разкриват механизма на подмолната политика в стил "ГЕРБ". Партийните чиновници, които не стават за нищо се назначават в общината. Верните гербаджии се разхвърлят на апетитните държавни службички. Това е нещо като административен октопод с хиляди пипала, паяжинна корупционна мрежа. Разбира се, най-притеснителното е това, че Тотев откровено говори как има договорка с шефа на Летище Пловдив Иван Карнабитов за назначаване на кадри. От Министерството на транспорта вчера не се чу нито звук по тази тема. Карнабитов също се покри като фолкзвезда, преследвана от папараци. А думите им трябваше да бъдат чути - трябваше да кажат участват ли в този подземен механизъм за създаване на партийни клики в държавната и общинската администрация.

Трябва да сме благодарни на политическата логорея на пловдивския кмет - пред очите ни веднага се разкри истинската същност на ГЕРБ. Това не е партия, това е корпоративно образувание, бизнес-брадавица в българското общество. Смисълът от тяхното съществуване е властта, а основната им идея - държавната заплата. Трябва ли да се учудваме тогава на трагичното състояние на Пловдив? Този град никога не е бил управляван добре, но сега просто удари дъното с този управник.

И още нещо. В един от първите записи се чуваше как Тотев обяснява, че е получил нареждане да осъществява дясно единство в града. И за целта е потърсил един от бившите сини кметове - Спас Гърневски.

Името Гърневски не говори много на хората, извън Пловдив, което е недопустим пропуск. Лицето Гърневски е метафора за това защо в България никога няма да има десница. Защото, когато човек се зарови в биографиите на десните, рано или късно ще се натъкне на някой поетичен опус като този, който е сътворил Гърневски като млад поет, от септемврийското поколение:

Не чува Бог. Един войник от Изток

ще връхлети върху смъртта,

положил историческия изпит,

оценен с алена звезда.

Ето заради това е трудно да се занимаваш с политика в България. В мига в който тръгнеш да ровиш за истински смисъл, попадаш само на нагаждачи, саботьори и кариеристи. И на нито една свястна идея. Пловдив в този смисъл прилича на град, който е в ръцете на вампири и няма да бъде пуснат от заложничество, ако не се осветят докрай всички порочни зависимости, всички потайни корупционни схеми, всеки гербаджия, който се е свил в тъмното и чака да си вземе заплатката в края на месеца.

Едва тогава ще можем да говорим за различно бъдеще.