Кои студенти могат да преборят олигархията?

Винаги сляпо съм вярвал в общността на Софийския университет. И винаги сляпо ще вярвам. В Софийският университет минаха 5 от най-добрите години в живота ми и възнамерявам споменът за тях да ме топли докато не ми пратят призовка за небето. Но групичката, която се е самонарекла "Ранобудните студенти" определено ме дразни. С очите си видях как първоначалният ентусиазъм на една акция веднага бе засмукан от политическите вампири, хищните пиарки, арогантните политкомисари, наглите егоистични "интелектуалци", които отдавна са забравили броя на лъжите, които са изрекли пред себе си и пред света и откровените слуги на зализаната олигархия. Съжалявам, че съм краен, но времената вече са такива, че няма защо да си говорим полуистини. Не считам, че "Ранобудните студенти" вече са автентична група, разглеждам ги като карнавал на отчаянието, като отчаян опит за последна легитимация на една наритана и обругана от народа политическа прослойка.

Вчера гледах запис на една словесна престрелка пред СУ. Някакъв пич с цигара се отваряше на млада девойка и я наричаше "болшевичка", "комунистка", "тъпанарка". Носителят на тези етикети се възприемаше като небесна инстанция, като непогрешима истина, като глас на светлината, въпреки, че всичко, което говореше опираше до това, че другите са комунисти, а пък той бил европеец. Ако съдим по вида му европеец означава да не се къпеш редовно, но знае ли ги човек небесните европейци - може да смятат банята за политическо проклятие, пратено им от левицата. Подобна сценка може да изпари желанието за оптимизъм от душата на човек. И тъкмо бях на път да се сдухам, когато почнах да чета новините за това, че в някои университети в страната студенти също започват да правят окупации на отделни зали и да приемат декларации с исканията. Започнах да чета скептично една от декларациите, но някъде към средата скептицизмът ми се изпари. Най-накрая, в декларацията на студентите от Великотърновския университет видях истински младежки текст, истински коктейл от младежки идеи, неопорочени от дългите езици на политическите пиарки и от словесната отрова на вампирите от миналото.

В декларацията си студентите от ВТУ подхождат с леко наивен утопизъм към своите искания, но именно той сгря душата ми, защото величественото право на младостта е да бъде утопична до безкрайност. В нея младежите настояват за: "подобряване на управленския капацитет чрез кадрово обновяване за промяна на политическия стил, независимо от партийния цвят", а също и за: "оставка на ръководствата на всички парламентарно представени партии. Това е почтеният начин да понесат отговорност за проваления преход". Исканията им не подминават и извънпарламентарните партии за които се настоява членовето на ръководствата им, които са били на управленски позиции да се изтеглят".

Не ме разбирайте погрешно. Не споделям всяка една от тези идеи. Но в тях долових автентичността на истинското улично искане, истината на надеждата, че нещата могат да се оправят с радикална промяна на всичко, а не чрез връщането на ГЕРБ с лек привкус на Реформаторски блок на власт. Този автентизъм ми напомни с носталгия за февруарските протести, първата истинска гражданска революция в тази страна, когато хората за първи път застанаха срещу икономическите лостове на олигархията и я стресираха докрай. Днес, след юнските протести, които бяха узурпирани от една малка политически клика, убеден съм, че олигархията отново си охлажда спокойно бутилките с шампанско без да й пука изобщо за промяната. Олигархията се страхуваше през февруари, а в текста на великотърновските студенти аз усетих духа на онези идеи, които могат да разклатят както трябва страната.

Разбира се досега България е играла този номер с големите кадрови промени. И през 1991, и през 1997, и през 2001, дори през 2009 година. Всъщност големият номер никога не е бил в кадровото обновяване. Българският политически елит се е сменял достатъчно често през годините, при това радикално. Прецакването е в липсата на идейна алтернатива. В това, че всички партии правят едно и също. И тук не опираме единствено и само до въпроса за срасналата се с управлението олигархия, а и в това, че в България е сметище за остарели идеи, които не си пробутват като единствена и окончателна истина. Можем да сменяме лицата и ръководствата на партиите колкото пъти искаме, но не сменим ли самия подход, не започнем ли да търсим алтернативни идеи сме обречени да бродим в този лабиринт без изход постоянно.

Разбира се, че трябва морал в управлението, ама, братче, ти искаш да градиш морален капитализъм. Такова нещо световната история не познава и заради това ми е смешно да гледам патоса на част от "ранобудните". Това е все едно да настояваш гилотината ти да е боядисана с приятни пастелни цветове, които да галят окото докато ти отсичат главата и се гаврят с трупа ти.

Смисълът от промяната не е да сменим едните олигархични партии с други такива, а да изрежем възможността за присъствието на олигархия в живота ни, а това става чрез силна държава, жестока регулация, ако щете чрез прогресивни данъци и показване на вратата на пропазарните талибани, които са именно тези циреи, които висят на всяко управление.

Студентите от ВТУ сякаш се усещат за този проблем, макар и да не го назовават пряко. Но имат такава идея: "фиксирани семестриални такси, непроменени от първия до последния курс на обучението за всеки випуск". Добро, но недотам смело предложение. Аз пък казвам - вдигнете данъците и направете образованието абсолютно безплатно. Какво е това чудо - семестриална такса?! За много хора в страната тези семестриални такси са си доста солени. Образованието не може да е привилегия, а възможност за всеки. Но фактът, че студентите искат фиксирани държавни такси говори, че те поне се усещат колко е гадно и тъпо образованието да е превърнато в бизнес. Точно така. Защото тези, които стоят зад "Ранобудните" ще запискат от ужас като видят такива идеи. Ще ореват света, че са невъзможни. Трябва постоянно да дразните тези хора, дърпайте ги на светло - нека да не се крият зад студентите.

Само сравнете документите - този на студентите от ВТУ и този на "Ранобудните". Текстът на "Ранобудните" е пълен с клишета, тъпотии и пиарски локуми. В него няма нито едно искане за образованието. Той е лабораторен продукт с неясен произход. Заради това край него закръжиха старите птеродактили, защото такъв текст им е удобен. Той не променя статуквото. Статуквото просто не се плаши от думи, а студентите от СУ не се написали нито една идея, която може да разбие порочния цикъл. Продуктът им е опит за партиен ренесанс на определена клика и заради това не изумява, нито възпламенява. Това е моето мнение на читател. Прикритите костовисти никога не са можели да сътворяват качествени идеи. Те винаги корабокрушират някъде из рифовете на истинската свобода, защото, за да мислиш без клишета трябва да си истински свободен човек. А цялата медийна истерия, която насаждат край групичката в СУ просто не върши работа.

Като страничен наблюдател на този процес, не мога да се отърва от усещането, че гледам пиеса на Юнеско в която всички вярват на лъжите, които говорят и после се чудят защо нищо не върви според плана им. Във вселената, която обитавам аз десетки сайтове, мнения и коментатори се опитаха да убедят "ранобудните" окупатори, че цялото общество ще тръгне след тях с блясък в очите, че ректорите веднага ще захвърлят академичните планове и ще сложат вериги на стаите, но истината е, че цялата страна за трети път танцува този танц и той е толкова изтощителен, така размазва стойности, послания и хора, че на третия път на всички по-скоро им се повръща, отколкото да изпитват някаква радост.

Ето това е разликата.

Има идеи и идеи.

Едните могат да ти прояснят погледа и да те изпълнят с радост. А другите могат да ти причинят eдинствено душевна мъка все едно си прекалил с Паулу Куелю...