Sunday, October 06, 2013

Новата политическа фобия на народа




Психиатрията все още има много накъде да се развива. Специалистите в тази сфера са разпознали и класифицирали десетки видове фобии, но с усложняването на света и с лесния достъп на телевизионните форми до съзнанието, каталогът трябва да бъде обогатен. Поне 70 на сто от България в момента има една неизследвана и некартографирана фобия - фобия от интервютата на президента Росен Плевнелиев. Всяка негова поява на телевизионен екран е като мини политическо бедствие, което отказва дори закалените в битки и интриги по време на прехода, да проследят сюрреалистичната крива на неговите мисли.

А какви мисли са това! Направо утопичен лабиринт от тъпотрони: "Аз познавам друг свят - в който има устойчиви и дългосрочни бизнеспланове с големи световни банки, които ги финансират и продават по целия свят". Подобно нещо изсипа Плевнелиев в предаването "Панорама" в петък вечер. Датата трябва да бъде запомнена - това вероятно е първият опит на някого да формулира бизнес-капиталистическа утопия в най-бедната страна в ЕС. 
При това тя бе развита като алтернатива на олигархията, въпреки, че както винаги президентът бе твърде мистериозен, да не кажем противно мълчалив за това защо едните хора ги нарича олигархия, а на приятелчетата си вика почтени бизнесмени. Или може би приятелството с Плевнелиев е вид икономическа и политическа индулгенция?

И, разбира се, в спектакъла от който на половината народ му се трепери от ужас не бе спомената нито една дума за вълната от имигранти, която всекидневно стои пред нашите граници. Той е по големите теми, по говоренето за себе си в трето лице, той е над тези обикновени, банални, досадни неща като социални проблеми, бежански вълни или парламентарни кризи.
Президентът ни е телевизионен аристократ, институционално същество от алтернативна реалност. С други думи трудно е да не те полазят тръпки от ужас докато го гледаш.
Психиатрите ще имат много работа.

1 comment:

Ангел Стамов said...

В навечерието на изборите за президент, края на октомври 2011 година (24.10.2011 ?) Волен Сидеров като кандидат за президент направи няколко митинги, където много точно и верно описа Плевнвлиев като човек негоден за това, за което кандидатства. Ставал само за келнер с бяла кърпа и престилка. Не много хора му повярваха. Сега обаче пред президентството тези които искат Плевнвлиев да си подаде оставката са много хора. Защо чак сега се "огадиха"? Живеех тогава 2011 в Китен, нямах възможност да присъствам на митингите, но ги гледах по телевизията. Особено УЖАСЯВАЩО беше за мен, че на последния митинг на Сидеров преди изборите на площад Славейков в София присъстваха много малко хора. Сидеров беше принуден да си пие виното предназначено за изборно пожелание с един клошар. Други хора нямаше. А сега се осетиха. Къде бяха тогава? Аз бях в Китен. За балотажа един мой приятел Коста се върна от Германия в София да гласува за Калфин, с надеждата, той да бъде избран, а не Плевнелиев. А Коста беше 50 години върл антикомунист!