Българската
десница винаги е била обсебена от демони. Вероятно това е страничен дефект на
хроничната й нелегитимност и на възможността единствено на паразитно
съществуване върху литературни теми. Любимата им от тях са досиетата. В дясната
митология това е нещо като Свещенния граал все едно в тях са затворени
отговорите на всички въпроси. Тези дни за пореден път станахме свидетели на
такъв шамански ритуал - организирана кръгла маса на тема досиета. На нея черния
богослов Калин Янакиев изкара разтърсваща теза - в България проблемът
изкуствено бил фокусиран върху агентите и доносниците, а пък офицерите и
мъчителите не получили морално заклеймяване. Янакиев обяви, че за всичко това
била виновна БСП. Че кой друг да му е виновен? Десницата обича да се изживява
единствено и само като воайор на целия преход.
Интересно е
обаче какви проблеми ги вълнуват. По това можем да съдим много природата им. А
защо например никой от десните не измисли да направи една кръгла маса за
следприватизационния контрол? Нека да се види какви са резултатите от
приватизацията, която почнаха те и осъществиха брутално. Тази кръгла маса много
по-добре ще осветли състоянието на българското общество, отколкото всяко досие
по земята.
Нека да дадем и
пример. "Капитал дейли" в броя си от 29 октомври публикува половин
страница статия за най-динамичните компании. Най-динамичната от тях е "Био
фарминг". В публикуваната табличка, че те имат ръст на приходите от 7113
%. Направо гепард. Когато човек се задълбочи в данните за този икономически
тигър обаче се натъква на друг факт - според официалните си данни "Био
фарминг" е приключила 2012 година със загуба от 149 хиляди лева.
Още един факт.
От 10-те фирми описани като най-динамични 6 са обявили, че са на загуба. Как да
коментираме този факт? Каква е тази динамика? Каква е тази лъжа, която ни
пробутват отново и отново?
На съседната
страница на "Капитал дейли" пък е описана историята на мандрата
"Дядо Либен" - средно предприятие, което вече е станало собственост
на Пощенска банка и тя продава активите му. "Дядо Либен" - истински
балъци са обявили в отчета си точните цифри и се вижда, че заради това са
задлъжнели до гушата и стават лесна плячка на паразитните банкови акули.
Ето това е
голямата тема на българското общество. Затварянето на очите пред реалните
проблеми и редовното дъвкане на литературни проблеми като досиетата. Историята
е важна част от нашата памет, но без разговор върху състоянието на икономиката,
върху системното затваряне на очите пред това, че най-големите компании редовно
обявяват, че са на загуба, няма да помръднем дори с един сантиметър напред. Ще
стоим държавата с най-ниски доходи и най-разделено общество в Европа.
Може би е
крайно време да се научим да обсъждаме големите теми. Може би е крайно време и
десницата да вземе да порасне интелектуално и да обърне поглед към нещо
различно от собствения си пъп. Същото се отнася и за левицата. Защото докато си
говорим за литература, "най-динамичните" компании ни се смеят в
лицата.
Пука им на тях от литературата.
No comments:
Post a Comment