Окупация в стил "Азис"

Проблемът на младите поколения е, че са слушали Азис, но не са чели Маркс. Да, знам, че това звучи като реплика на пръскащ слюнки старец, който е решил да се изживява като морален възпитател на историята, но какво да направя - природата ми на обществен естет ме кара да изпадам в различни и драматични състояния на духа.

"Напипай гооооо", изпя Азис и вероятно с тази политическа стратегия около 15 студенти тези дни окупираха 272 аудитория на СУ "Св. Климент Охридски". Хората си мислят, че напипват момента и използват протеста си вече като наказателен отряд. Днес на мушката им е професор Димитър Токушев. Оказа се, че 15-тимата го обвиняват за позорното решение, или по-скоро липса на решение на КС по казуса Пеевски, което е адекватна причина за гняв, въпреки фолк-темата, която витае в идеята да персонализираш вината до един-единствен човек. Младите изпратиха и писмо до света в което предъвкват станалите банални клишета на Протестна мрежа. Всъщност това писмо е най-големият проблем в случая, но сега да се отдадем още малко на слушането на Азис. Мигът го изисква...

Маркс може би не е на политическата висина на Азис, но е казал нещо друго. "Историята се повтаря: първо като трагедия, после като фарс", пише той в "18 брюмер на Луи Бонапарт". Мисъл не така изящна като "Напипай гоооо", но пък от нея има какво да се извлече като мъдрост. Всъщност този опит за университетска окупация вече е изтъркан като подметките на естраден певец. Първият път го правиха през 1990 година, тогава целият университет беше блокиран, а брадатите студенти като латиноамерикански партизани искаха да ги управлява СДС. СДС почна да управлява и типично в техен стил абсолютно прецакаха пейзажа. После дойде 1997 година, когато студентите отново окупираха университета и пак искаха да ги управлява СДС. Тия пичове, сините, пак се провалиха, защото това е неизбежна част от тяхната вътрешна драма. Заради това през 2013 година в аудитория 227 имаше около 15-20 души. Беше неизбежно - всички такива опити за промяна, извършени през римейк на "Окупирай СУ", завършваха в отходната канализация на политиката и никой не е дал гаранции, че този няма да завърши там. Разбира се, последствията от подобен тип действия се чувстват години по-късно, когато тези, които окупират вече не са студенти и никой не може да им търси отговорност, че системно скапват всяка идея за промяна.

Само да не ме разберете грешно. Всяко поколение има правото на своя бунт и заради това, въпреки, че дълбоко не приемам лицата на този протест, аз въпреки това изпитах нещо като радостно вълнение от окупацията на СУ. Все пак някаква дълбока част в мене се радва на тези действия. Но, това, което тези младежи си дължат като честен отговор е - защо са 20 души, защо, защо, защо? Вярно е, че напоследък единственият въпрос, който ги интересува е "Кой? Кой? Кой? Кой? Кой?", но пък, ето ви идея, може би това е неразделна част от проблема.

Може би друга част от проблема е, че някой невидим режисьор толкова много, ама толкова много иска да пресъздаде 1990 година, че направо капачките на колената му треперят от вълнение. Историята един път беше трагедия, сега е фарс, ако се опитаме да е повторим още един път вероятно ще заприлича на оргия.

Някъде някой написа, че една част от студентите в окупацията били от НБУ. Не го изключвам това да ви кажа. НБУ си е най-мощната фабрика за бъдещи писачи на есета в "Дневник", но ето, че опитът същото да стане в частния университет претърпя провал. Синчетата на богаташите плащат кинти, за да могат да отрочетата им да получат някаква пародия на образование, а хищният капитализъм не допуска окупации, особено, ако от лекциите зависят хонорарите на преподавателите.

Заради това - да живее СУ! Това наистина е последният оазис на демокрацията. Мястото, където 15 души могат да обявят, че говорят от името на цялото общество и да пуснат декларация все едно съставена от новговора и клишетата на "Протестна мрежа".

Хей, това е нещо като демона на българския преход - правят струват все окупират, за да може нещо като нищо да управлява. Може би, ето ви още една нестандартна идея, това да е другата причина окупаторите да са само 20 души.

А изборът на дата, толкова дългиии дни след решението на КС, също не намеква за спонтанност. Тук пак можем да призовем брадатия дух на Маркс, който мъдро да кимне за частта с фарса. 15 дни ли им трябваха да осъзнаят степента на гнева си? Или 15 дни трябваха на пиарките, за да измислят нещо, което да се вписва в тяхната идея за cool-протест. Може би заради това 1990 и 1997 бяха по-симпатични като години, тогава пиарките не бяха отровили целият смисъл от политическите мечти и не са бяха специализирали в писането на декларации в стил "Космополитън влиза в политиката". Съжалявам, че съм краен, но марксистката ситуация ме вдъхновява. Просто слушането на Азис неизбежно доведе до подобен тип протест.

И най-накрая да не забравя нещо.

На 14 юни навън на площадите беше пълно с народ. Хората бяха гневни, бесни, вдъхновени. После разбира се на всичко това бе поставено край, защото се появиха инженерите на протеста, а те прецакаха всичко като строеж на българска магистрала. Първоначално хората можеха да окупират площадие в цяла София, после почнаха да се събират само край Парламента, а сега дори една аудитория не могат да напълнят.

С други думи - като трябва да окупирате някоя пейка пред Народния театър следващия път, непременно ме повикайте. Ще дойда.

Тогава ще ви обясня, че студентите са най-готината част от това общество. И, че бъдещето наистина е в тях. Ама хората вече толкова пъти са се парили от тях, че биха тръгнали след техните идеи, едва, когато тези идеи са не са възкачването на някакво друго клиширано и тъпо статукво на елитаристи, егоманиаци и откровено луди. Поискайте си революционна държава, май френдс. Ако не знаете как да го направите - четете Маркс. Старият пич има повече отговори от "Протестна мрежа". Уверявам ви.