Никой не печели от мистерията

Само който не е бил на събрание на редова партийна организация на БСП, може да си мисли, че критиките на протестърите към управлението струват нещо. По тъп и архаичен рефлекс много хора смятат, че БСП е безкритична, послушна и тиха партия, което обаче е абсурдно, защото една такава партия не би оцеляла дори и петилетка. БСП е партия на вълнението и партия на яростната критика. Ако някои от министрите чуят мненията за тях, но не за персоните им, а за водената политика, биха се скрили на тъмно, за да поплачат.

Казвам това за всеки, който си мисли, че левицата е безкритично консолидирана или пък се упражнява на гърба на БСП в яростна и наплюнчена реторика, за да избива комплекси.

На градската конференция на БСП в София в събота депутатката Корнелия Нинова откровено призна, че левицата няма да може да изпълни своето обещание да отмени плоския данък. Просто 84 депутати срещу всички останали не стигат. Тя обаче се зарече, че останалите социални идеи ще бъдат постигнати. БСП постоянно трябва да говори така, и то по тези теми. Когато мътилката на времето отмине, всички ще си спомнят постигнатото, а не мрънкането и конспиративните теории.

Но БСП вече не може да си позволи да крие своята битка за осъществяване на идеите си в социалната политика. Никой не печели от такава мистериозност, а БСП обикновено губи от нея. Хората по рефлекс приписват кабинета на БСП, въпреки че отдалече е ясно, че левицата няма пълен контрол върху управлението. Заради това всяка стъпка от битката за постигане на нещо е важна. БСП е добра в това, стига да може да го разкаже правилно на хората. 

И да им опише своята битка за постигане на идеите. 

Всъщност не е толкова сложно.