Дезертьорството на ранобудните окупатори

Темата за протестите ми е толкова втръснала, че вече съвсем не съм сигурен дали не предпочитам да ме завържат в една стая и да ме оставят да гледам единствено и само "Четвърта власт" с музикален фон от Веселин Маринов, вместо да си причинявам душевния гърч да коментирам тема в която отсрещната страна дърдори едно и също. Според мен отсрещната страна отдавна знае, че освен закалена групичка от бесуващи десни и градски интелектуалци, които имат психика на коменданти на концлагер, вече никой не взима на сериозно техните думи. Не, защото думите им не са правилни, точно обратното, защото вече никой не вярва на носителя на посланието. И понеже носителят на посланието е в очевидна творческа криза, той си решава интелектуалния проблем по следния начин - вместо да смени втръсналата плоча, пробва да смени комуникационния канал. Така в момента в който застудя, протестърите, успешно свили се до около 75 души решиха да правят окупация на СУ, което е нещо като трети римейк на български политически сериал, стар поне, колкото първата песен на Лили Иванова.

Понеже отвсякъде слушам обаче как протестите вече били успели, поставили важните теми в обществото, дали знак за присъствието на качеството, считам за свой естествен дълг да участвам неловко във всеки дебат на който съм поканен, защото трябва да се знае и види, че има повече от един начин до достигане на истината, а обикновено пътят, който пиарките сочат е сбъркан като неолиберална програма за приватизация. Ето защо тези дни приех възможността да дебатирам с два студенти от окупаторите на СУ в предаването "Факторът Кошлуков". Много исках да им кажа няколко неща. Не разчитах да се съгласят с мене, но е хубаво да знаят, че това, което правят не е нито ново, нито чак толкова успешно, ако го погледнем в историческа перспектива. Стоях, чаках в студиото, студентите (въпреки, че бяха потвърдили) не се появиха. Очите им не видях. Дебатите се отложиха. По-късно някой ми показа статус на групата за окупация "Ранобудните студенти", който гласеше следното:

"Една медия искаше да водим дебат в 9:00. Ние сме в ефективна окупация и няма да напуснем сградата на ректората! Още три "фактора" на куп ни отказаха - Кошлуков, TV7, Александър Симов".

Йес. Вече съм фактор, хаха, макар и изписан в кавички, вероятно в знак на постмодерна окупаторска ирония към скромната ми личност. Самият факт, че ме причисляват в една група с Кошлуков вече е белег за разбиране на политиката, което наистина се родее с анимационните филми, но аз живея в България, тоест научих се да преглъщам такива спонтанни фейсбук-логореи. Но дезертьорството на студентите от дискусията има лека предистория и след като вече си говорим само из фейсбук и аз ще си направя труда да я споделя.

В мига в който научих, че 15 души са окупирали 272 аудитория в СУ (аз я обичам, въпреки, че никога не съм имал лекции там, но точно в тази зала държах писмения си изпит по журналистика за ФЖМК) написах една статия със заглавие "Окупация в стил Азис", в която изразих известно съжаление за чалга-нивото на проявата. На другия ден някакъв младеж ми се обади и ми сподели, че е от ранобудните студенти. "Каквоооо?", попитах сепнато аз, защото това име не ми говореше нищо и тогава младежът уточни с глас, който сложи кавичките - бил от "Ранобудните студенти" и ме покани да говоря пред аудиторията, за да чуят на живо моето мнение. По никакъв начин нямах възможност да отида същия ден и се уговорихме за другия, остана само да ми се обадят да уточним час. Още чакам това обаждане...

Какво ли се промени в краткия интервал? Ами из СУ нахлуха пиарките, обичайните политкомисари на изтъркалия се като подметка на гуменка протест, появиха се старите муцуни на професионалните протестъри и на десните журналисти, които съвестно го играят граждани, а малко по-късно видяхме и резултата - окупация на целия СУ. Какво да ви кажа - десницата винага е била в плен на еротичните си фетиши и фантазии и никога, ама никога не се отказва да повтаря тази любовна игра, въпреки плашещите резултати от нея.

От пропуснатия дебат най-много ме е яд на това, че всъщност изгубих време да прочета декларацията на студентите. Въпреки, че, ако исках да бъда истински подготвен трябваше по-скоро да изчета романтичната стихосбирка на някоя десетокласничка. Защото нивото на текста вътре е съвсем подобно. Четох с леко отчаяние, дори с известно желание да се запаля, но най-накрая стигнах до исканията.

Първите две от тях са конкретни: незабавно разпускане на Народното събрание и възможно най-бързо насрочване на нови избори.

Останалите две са нещо като сбит преразказ на увода на декларацията, а третото: "и утвърждаването на справедливостта и знанието като високи обществени ценности" ме захвърли във възторг. Това последното е поставено, колкото да се напомни на четящите, че текстът трябва да принадлежи на студенти, защото иначе човек по нищо не би се сетил. В тази декларация няма грам образователно искане. Можеше да искат по-високи стипендии, да паднат проклетите такси, по-добро социално положение, ама окупаторите нали го играят нещо като месианци, не се вълнуват от такива неща. И е, разбираемо де, когато човек види кои са тези "студенти" ще види сред единствено млади десебарчета, което обяснява и липсата на голяма масовка. Все пак тази партия е бутикова, миниатюрна и нелепа.

Като прочетох декларацията си казах - божичко, какво пилеене! Толкова много думи само и само да скриеш, че искаш да върнеш ГЕРБ на власт. И не ми казвайте, че бъркам. Дори и да има 5 души, които си мислят, че е възможно да се случи чудо, избори сега, днес, тук означава още един опит за реванш на милиционерската партия на Бойко Борисов. Заради това смятам, че този шантав опит за окупация е тържество на помпозността над истината. Ако смятате, че психодясното или ГЕРБ са алтернативата, значи трябва да се прегледате или да окупирате някоя аптека. Защото друга алтернатива няма. И аз искам да има, ама няма. И аз искам световна революция на плеймейтките, ама още още не се мержелее на хоризонта. Ако ГЕРБ се върнат на власт, това ще спре ли олигархията? Когато милиционерите пак се настанят в кабинета, тогава моралът ще тържествува ли? Когато психодясното се намърда по депутатските банки, това ще реши ли проблемите с властта моментало, а?

Това, което настоявам е окупаторите поне да престанат да ни лъжат. Никакъв морал няма в това да искаш да върнеш ГЕРБ на власт и да осъществиш бляна си да видиш традиционната десница пак в парламента. Това е гнусна употреба на един език в полза на една машинация, която ще е довърши и малкото останало нещо от България.

Откъде знам това ли?

Нека да ви разкажа за едни също така романтични времена. Бях студент във втори курс, когато с очите си видях окупация на университета. Това беше в началото на 1997 година. Криза, сиви времена, недоволство. Страната бе парализирана от стачка. И студентите и те блокираха СУ. Те бяха много повече от сегашната комедийна бройка от 50 души.  Тогава, разбира се, стачниците ставаха и лягаха с името на Иван Костов. Виждаха се в управленските виси. Разправяха какво бъдеще чака страната ни след Виденов. Как Европа стои зад следващия ъгъл. Разни бойни момченца създадоха нещо, наречено КПСС (Координационeн преподавателско-студентски съвет), за да сриват властта. После тези същите, след голямата победа на СДС, почнаха да правят студентските съвети и яко изманипулираха изборите във ФЖМК, защото не можеха да понесат мисълта, че няма да са върха на вълната. Днес все едно гледам същото. Те говорят дори със същия речник, което е леко плашещо.

Тази окупация също помогна в идването на позорното управление на СДС на власт. Бяха ни обещали промяна, донесоха чудовищно престъпна приватизация, създаването на корупционните вериги в държавата, ужасяваща бедност, орязани пенсии, олигархията получи собственост на безценица. Повечето от лидерите на този протест сега никакви ги няма, защото участваха в безчестие и така приключиха.

Не ми трябва да съм Ванга, за да знам, че и сега ще стане така. Защото, както и преди не виждам нито едно социално послание. Виждам само дъхаща на мухъл дясна политика, която обича да си слага еротичната маска на морала, за да скрие, че е развалена като стара куртизанка. Само забележете кой се прави на гражданин - Калин Янакиев. Абе, пич, че ти си костовист стар като света и водач на листата на тази партия. Ти ли ще си преподавателя, който ги учи на морал? Ами другите - до един неуспели сини талибани, които още преживявят факта, че народа им прасна жесток шут на изборите. Страхотни ментори са си избрали окупаторите. Направо страхотни.

Всичко това щях да го кажа на младежите, ако бяха дошли. Те обаче избягаха от дебата. Вероятно, защото ако бяха дошли двама души, нямаше да има кой да стои и да създава усещане за присъствие в СУ.

В момента в който откажеш да защитиш публично убежденията си, за мен означава само едно - ти нямаш убеждения, а само поръчка. Това е.

А междувременно клакьорите на зализаната олигархия вече впрегнаха токсичните си пера. Иво Инджев (винаги можеш да разчиташ на този образ, че ще роди някоя трафаретна патетична метафора) обяви, че това бил бунта на "малобройните срещу малоумните". Да, колко са малоумни хората, които не искат да видят десница отново на власт. Колко са малоумни, че отказват да повярват на пиарските клишета, които дори не могат да схванат социалния проблем в България. Ако това ви е ранобудното, значи наистина светът трябва да бъде управляван от ставащите късно. Защото няма нищо ранобудно в това да почнеш танц с призраците на миналото, да криеш мрачнодясната си душичка зад тонове словесна помия и да не искаш да признаеш, че когато един народ не те разпознава като изразител на идеята му за бъдеще, тогава просто ходи да пиеш една студена война. Не твърдя, че българите с любов и масово искат да бъдат управлявани от Орешарски. 

Твърдя обаче, е че мнозинството от българи, тези малоумни представители на количеството, яростно, гневно и непоносимо не иска да знае и да чуе зад политическите сили, които стоят зад тази окупация. Те заради това много внимават да не се покажат от сенките.

Вампирите не обичат слънцето. Разпадат се от него.