В
последните 24 години се нагледахме на удивително количество подмени. Подмяната
стана другото име на живота у нас. Подмениха политиката с постоянен скандал,
опита за съгласие с жълти заглавия, а идеята за съвместно бъдеще с риалити шоу.
Тази систематична подмяна обаче се усеща най-добре там, където всяка лъжа звучи
като участие на Бойко Борисов в сутрешен блок - шумно, примитивно и стържещо в
ушите.
Ето ви една
от хрониките на подмяната. Писателят Георги Господинов е новият носител на
Вазовата награда за литература. Подмяната е още в това, че литературният
сурогат Господинов изобщо е наречен писател. Вярно е, в литературата няма и не
може да има канон, но това, което Господинов прави, е така лишено от
оригиналност, че прилича на талашитена табуретка. Той просто компилира клишета
- закъснял псевдомодернизатор, заключен в себеусещането си, че е гений, който
ходи лекокрил по жълтите павета. Тази нарцисоидна психика е пренесена едно към
едно в неговите книги и това ги прави практически нечетивни. Господинов е писател,
защото тежки рекламни кампании - така са казали. И заради това е жалко за
младото поколение, което се опитва да го чете, заблудено, че това е литература.
Така оставяме много млади хора никога да не открият истинската сладост на
литературата и да си мислят, че постмодерните стереотипи, привнесени отвън,
сами по себе си могат да изградят някакъв смисъл.
Едно от
големите бедствия на прехода се случи в областта на културата. Ненапразно
толкова години след промяната никой не може да опише и възстанови щетите.
Заради това трябва да ни лъжат постоянно, че ерзаците като Господинов
представляват някакво завръщане на добрата литература. Това е грандиозната лъжа
на целия ни живот. Да сложиш един до друг Антон Дончев и Георги Господинов като
носители на една и съща награда! Това само по себе си е естетически тероризъм.
Единият е епоха, а другият само нарцистичен идеолог на "умните и
красивите", които се удавиха в собственото си самовъзхищение.
Една оголена
рана на прехода.
No comments:
Post a Comment