БСП се нуждае от морално лидерство

(слово за конференцията "БСП - пред избор)

Наскоро прочетох някъде, че във Франция след загубата на френските социалисти на европейските избори (те останаха трета сила), група членове на партията за създали "Клуб на огорчените социалисти". Опасявам се, че ако тръгнем днес да правим същото в България, поне 95 процента от БСП ще влязат в клуб с такова име.

Имаме причини за огорчение. БСП загуби едни от най-важните избори в своя политически живот. Не че сам по себе си евровотът имаше особено епохално значение, но масата бяха поставени резултатите от едногодишно управление в ужасяващо истерична публична среда. Резултатът беше ужасен - голяма част от левите избиратели просто не излязоха да гласуват. И вероятно бяха прави. Огорчените социалисти имат право на своя протест срещу постоянния компромис с идеите, срещу системното прилагане на десни политики, срещу осъзнаването на това, че БСП за първи път в историята на прехода е трайно свързвана със задкулисието, с корпоративни интереси и олигархията. А това е самоубийствено за една социална партия. И е сериозна причина да си създадем наш собствен клуб на огорчените социалисти.

И точно заради това спорът "ама от какъв лидер се нуждае БСП - биткаджия или технократ" е глупав. Точно сега, точно днес БСП се нуждае от морален лидер. Дори от морално лидерство!

Защото позволихме за първи път в историята на прехода левицата да изгуби своите морални преимущества. Тоест - най-голямата вина досега е, че ни сложиха в един общ кюп с всички останали. Това лично аз все още не мога да го преболедувам, защото като убеден социалист през всички години най-много сила ми е давало това, че БСП е по-различна партия. Че БСП въпреки всичките си недостатъци никога не е спирала да бъде на страната на хората и просто не е партия като всички останали...

Заради тази загуба на морал днес една авторитарна и полицейска партия като ГЕРБ отново започна да се държи като зомби от холивудски филм - агресивно и брутално. И една проядена откъм морал партия трудно може да се противопостави. Но аз смятам, че БСП все още има силата и възможностите да бъде алтернативата на това безумие. На политическата агресия може да се отговори с непоклатими принципи. На обществената бруталност с ясни идеи. На полицейщината с ясна и радикална лява политика. Хората искат точно това от нас. Това е начинът да преодолеем огорчението и да придобием нов смисъл като политическа общност.

Ето защо изборът този път наистина е очевиден и трябва да бъде формулиран брутално истинно - изборът е между гримиране на статуквото или морално и идейно обновление. Аз категорично избирам второто. Писна ми да съм огорчен. Искам един път да се зарадвам като социалист, че съм в партия, която изцяло ме разбира и говори на моя език. Не искам технократичен прагматизъм, което е другото име на цинизма, а идеи, които да вълнуват.

От 90-та година насам БСП твърде често ставаше жертва на наложеното й клише, че тя трябва да се модернизира, а да не стои архаично като партия. Ровил съм се в старите статии по тази тема и мога да ви гарантирам - почти нито един от размахващите пръст така и не обяснява какъв е този мистичен процес на модернизация, който трябва да сполети БСП като небесно откровение. Някъде има подхвърляния, че БСП трябва да се социалдемократизира, все едно това е универсалното хапче за модерност. Всъщност, именно натискът на това парадоксално клише изигра лоша шега на БСП. Нямаше никакъв смисъл БСП да търси модернизация, ако това означава изграждането на една апаратна партия, която съществува от избори до избори, без ясна цел за близкото и далечното бъдеще. Днес плащаме щетите на тази измислена модернизация. Плащаме с огорчението.

БСП трябва пак да стане партия на идеите, защото тези идеи са толкова големи и така вълнуващи, че могат да осмислят напълно един живот. Аз съм наясно, че идеите никога не умират. Партиите обаче го правят. А не искам и да се разделям с БСП. В крайна сметка човек трябва да е наясно със себе си и да знае кога да се промени. Да усеща кога нещата в света не са наред. Да разбира смисълът от това да вярваш в неща четири пъти по-големи от самия теб. В това е смисълът да търсиш идеали и да знаеш, че идеите ти един ден със сигурност ще променят света. Заради това днес аз съм тук, защото продължавам да вярвам, че една различна БСП е възможна. Когато направи правилният избор. Или както е казал Валери Петров:

Да, може би мечтата в нас,

най-скъпата от всички скъпи,

и тя избързала е с час,

но той, часът й, ще настъпи!