ГЕРБ - българската "Ал-Кайда"

Има една поредица от документални филми - "Разследване на самолетни катастрофи". Нейното гледане е урок по хладен разум. Всяко разследване на самолетен инцидент неизменно показва, че обикновено цялата драма започва от една малка грешка, която в комбинация с много други фактори се оказва фатална. В окото на бурята винаги е най-трудно да се опиташ да запазиш здрав разум, да намериш сили да върнеш лентата на събитията назад и да видиш какво точно е прецакало всичко. Тоест, когато видиш тълпящи се хора пред клонове на банки, паническо разпространяване на слухове, истерични призиви "Не теглете", е много трудно да се върнеш назад и да посочиш кой разпали като пожар тази паника, но точно сега е времето да стигнем до тази истина. Само след една година ще е съвсем ясно кой стои в основата на всичко, но ще е твърде късно за политическо наказание. А един от основните виновници е съвсем очевиден и в този текст ще се опитаме да уловим следите му по местопрестъплението. Нещо повече - няма да се занимаваме с никакви теории на конспирацията, няма да издирваме следите на ХААРП в тази афера, няма да вдигаме поглед, за да търсим кемитрейлс в синьото като поглед на манекенка небе, ще се заровим единствено в автентичните изявления на виновното лице. Чрез тях ще може да проследим една невидима постоянна нотка, която се появява в началото съвсем леко, а най-накрая придобива истеричността на песен Азис, който страда, че са го изоставили за пореден път.

И така. Нека да припомним един факт, който бе забравен в пороя от събития. В седмицата преди европейските избори на 25 май, ГЕРБ внесоха вот на недоверие. Той бе формулиран така - "за слабости във финансовата политика". Много хора тогава отбелязаха, че е странно парламентът да бъде използван по този начин в предизборната кампания, особено по тема за която всеки гербаджия с малко съвест би трябвало да мълчи виновно като четвъртокласник заловен с порносписание в ръка. Мотивите на хората на Бойко Борисов звучаха като филологически тероризъм: "желанието за осигуряване на ресурс за непрозрачни и със съмнителна ефективност разходи доведе до безотговорно планиране на приходната част на бюджета и повишаване на дефицита близо до максималните позволени от закона нива”.

Става дума за заемът, който кабинетът на Орешарски трябваше да изтегли, за да покрие стари задължения, процедура, която е съвсем нормално, както се опитваха да кажат и леви, и десни икономисти, запазили здрав разум. Нещо повече буквално преди дни стана ясно, че този заем в размер на 1 493 млн. евро е взет при лихва от 2,95 % за десетгодишни облигации. Това е рекордно нисък размер, който сам по себе си показва, че западните финансисти оценяват България като място на голяма стабилност във финансовата сфера. Нещо, което се оказа в пълно противоречие с режисираната истерия на Бойко Борисов.

Още в нощта на изборите, с вид на лиричен поет, напуснат от музата си, той започна да вилнее, че държавата е разсипана, че кабинетът трябва да се маха незабавно, че сърцето му кърви за всички българи, които стенат под репресиите на Орешарски. Трябва да направим едно уточнение - политическото напрежение, което витае в България съвсем не означава, че нещата в икономиката вървят зле. "Злополучното" управление на Орешарски успя да увеличи фискалния резерв до 9 милиарда (като прибавим парите и от последния дълг), така че на хоризонта по никакъв начин не се очертаваше някакво финансово напрежение или пък проблем.

Очевидно обаче в ГЕРБ си бяха направили сметката по друг начин. Щабът на Бойко Борисов трябва да си е дал сметка, че гласовете получени на евроизборите съвсем не вещаят добро бъдеще за парламентарния вот, защото поставят в партията им в най-неприятната за тях хипотеза - че трябва да управляват в коалиция. Заради това решиха да заложат на катастрофичното говорене, есхатологичните политически страсти и крайният реваншизъм. Това е рецепта за един особено гръмокипящ коктейл, особено в общество, което съществува винаги на две секунди от пълната лудост.

ГЕРБ осъзнаха и своята политическа слабост,защото не можеха да превърнат резултата от изборите в незабавна оставка на кабинета, каквото беше тяхното желание и заради това решиха да заложат на режисираната интрига.

Нека да уточним още нещо. Една от най-неприятните черти на партията на Бойко Борисов е, че те не са научили урока от началото на 2013 година. Техните кресливи пиарки на свободна практика и платени защитници обикалят из телевизиите да сумтят, че протестите от зимата тогава са били сценарий за свалянето на властта, а пък мракобесно десните от началото на прехода, в момента гербаджийски талибани, направо си твърдят, че Кремъл бил бутнал кабинета, а след това със серия от интриги, демократ номер 1 на страната Бойко Борисов бил остранен от власт. Налудността на това мислене не подлежи на коментар, но в редиците на опозиционната партия май са решили този път да спретнат именно такъв сценарий. ГЕРБ видяха, че властта може да падне само, ако между БСП и ДПС се появи напрежение, но това по никакъв начин не им гарантира автоматично успех и така се започна със серията от неподлатени с нищо грандомански вайкания.

От далечен Вашингтон Борисов изрева: "Държавата е в технически банкрут". "Просто не трябва да си пророк. Когато познаваш финансовите и икономическите възможности, като виждаш спрените реформи, като виждаш как замразиха пенсионната реформа, как взимат кредити, как харчат без да имат приходи от приходните агенции, то е абсолютно естествено да ни свалят кредитния рейтинг", обяви пред дежурните си по любов журналисти той.

Разбира се в мига на изричането на тези думи едва ли някой им е обърнал внимание, защото повечето хора са свикнали да получават подобни апокалиптични излияния от Генерала, особено, откакто не е на власт, но системното говорене на лъжи е стратегия, която винаги е ефективна, особено, когато нямаш критична журналистика в състояние да те затапи с неудобни въпроси. Завръщането на Борисов от американското му политическо турне бе белязано с нова екзалтация. Този път, че нещата са толкова зле, ама толкова зле, че следващият бюджет трябало да бъде правен от Международния валутен фонд. Когато тази идея за първи път изплува от думите му, лидерът на ГЕРБ се опита да я прикрие зад защитната стена, че той самият като премиер винаги се бил пазил "като от гявол" да се обръща към фонда. "Защото това означава, че държава просто няма", аргументира се той. Това беше знак за целият ГЕРБ да твърдят, че държавата отива на кино, че вече нищо не е останало, че България пада в пропастта, но не осъзнава това. Подобен тип разрушително говорене е най-добрата среда за финансови авантюристи и шмекери, особено след като се БНБ пое под своя надзор КТБ, случай, който е свързан с всичко друго, но не и с финансова нестабилност на институцията. И така след цяла серия от динамитни думи изведнъж всички осъзнаха, че има целенасочена атака срещу банковата система, базирана на слухове, интриги, подмолни есемеси и конспиративний имейли.

Борисов обаче продължи да налива бензин в огъня. Той призова България незабавно да взима заем от 5 милиарда от МВФ и следващият бюджет направо да бъде направен от Фонда. Подобно изявление никой друг политик досега не си е позволявал. Това освен, че е истеризиране на ситуацията докрай, може да бъде възприето и като ексцес на съзнание обсебено от идеята да се върне максимално бързо на власт, но с протекцията на задокеански сили. В ситуация в която хората се притесняват за своите спестявания и доверието в банковата система е разклатено, подобни думи е все едно да размахваш запалена факла в барутен погреб. Един политолог сравни поведението на Борисов с това на Нерон, който е запалил древния Рим заради собствения си кеф, воден от гласовете на демоните в главата си.  Политическият танц на ГЕРБ обаче много напомня на древна вакханалия, защото избраната от тях тактика да се върнат на власт е в състояние да ги посече като бумеранг. Доверието във финасовата система е нещо, което лесно се губи, но се възстановява удивително трудно. То е идеалната територия да се опиташ да изявиш докрай всичките си пиромански страсти, но после не трябва да се учудваш, че огъня поглъща и самия теб.

След няколкодневно заиграване с темата Бойко Борисов май се усети, че е прекрачил границите на нормалния политически разум, защото се случи невижданото - дори най-правоверните му журналисти почнаха да говорят срещу катастрофичната лексика, но беше твърде късно за изход обратно. Но в неговото оправдание има самопризнание на което е добре да се насладим: "Не съм го казвал първи път днес, за да може това да бъде използвано срещу мен с обвинения за дестабилизация на финансовите институции. Всички знаят – и БНБ, и банкерите, и експертите, че се опитвам всячески да подкрепя техните опити за стабилизиране на системата".

Именно. Разрушителната му лексика не се появява за първи път днес. Това беше едно системно подкопаване на последното нещо в което беше стабилна България. Действията на ГЕРБ могат да бъдат окачествени като политически тероризъм, а тяхната партия напомня ма "Ал-Кайда", обсебена от идеята да се бухне в небостъргач със самолет. И, когато се появи огънят, а хората почнаха панически да скачат от прозорците, вината на партията на Борисов стана очевидна. Защото да си опозиция не е лесно. Особено отговорна такава. Видя се, че ГЕРБ страда от една основна слабост. Това е партия, която не знае как да съществува като разумен коректив на едно управление. Те могат да живеят единствено в ексцесия, единствено, когато пред тях се мержелее някакво връщане на власт, независимо на каква цена. А цената този път ще им излезе през носа, защото да вземеш власт в една психиатрия не е кой знае каква победа. Осама бин Борисов ще го научи по най-трудния начин. 

Жалко обаче за всички останали.