Измерване на бълбукането на „гражданската съвест”

Има един детайл от анонсираните промени в БСП, който никой няма да коментира или пък да посочи. А си струва да поразсъждаваме върху него. Това не е детайл, който измерва температурата на бълбукането в самата партия, а който се опитва да хване пулса на цялото общество. Изненадващо за мен вътрешнопартийните маневри в БСП получиха някакво жестоко отражение в извънпартийните среди. И под извънпартийните среди в случая не разбирам АБВ или някакви други корабокрушенци, а онази част от обществото, което лакомо се самовъзнагради с усещането, че е нещо като гражданска съвест, която бди 24/7 на "командния пулт на живота", както твърдеше навремето един поет.

От една година насам слушам, че БСП се нуждае от промяна. Знайни и незнайни ми обясняваха като политолози на две водки, че левицата без промяна е мъртва. Читатели на половин книга пред живота си даваха телевизионен акъл по всички възможни канали и се предполагаше, че когато поне нещо от техните рецепти почва да се изпълнява, те ще постъпят ларж, ще освободят демокрацията на душите си, ще викнат за народа по една бира и ще почнат да се хвалят в блоговете си, за да могат да четат един ден внуците им какви висши същества са били техните биологични предци.

Оказа се обаче, че гражданската съвест е така задръстена с мисловен холестерол, че веднага прояви същата степен на истерия дори и към хипотетичното ново лице начело на партията Драгомир Стойнев. Значи нелегалното десните (които ще твърдят, че са само свободни граждани, ама иначе, ако ги зачекнеш рано или късно ще откриеш вината на костовисткото минало), които мразеха Станишев в червата и го подозираха във всякакви нечистоплътни намерения, дори и физически (трябва ли да припомням, че през лятото една протестърка бе вдигнала лозунг "Серго дебне да ни ебне") сега изведнъж прехвърлиха омразата си върху Драго Стойнев.

Което идва да покаже, че ако ще Стойнев утре да излезе и да направи едно кросче с американския флаг, докато си подсвирква песента "Ню Йорк,Ню Йорк", той пак ще бъде обявен за путинофил, който само чака удобен миг, за да накара "Протестна мрежа" да ядат руски пирожки и да унижава европейското им усещане за кулинария. С други думи не може да има равновесие в едно общество в което една част от него системно отказва да отиде да се прегледа. Какво да ви кажа - това е признак за някакво постоянно ниво на омраза, което само се опитва да лъже, че иска различна левица. Не, те искат левица изобщо да няма. Това е целта на занятието. Да се осъществи техният мечтан либерален рай, където всичко ще се развива по десните схеми, а разни там лузъри, които искат промяна да бъдат броени за статистически грешки.

С което, разбира се, няма да твърдя, че левицата се е отървала от всичките проблеми. Боже мой, не. Проблемите едва сега започват, защото на левите хора им е необходима една нова енергия, ново самочувствие, нов хъс за промяна на света и на България. Но дали желанието за такава промяна може да намери дори ситуационен съюзник в узурпаторите на гражданската съвест. Кое точно е гражданска съвест? Тази, която похотливо пуска снимки на жертвите от Славянск и тържествува при всяко съобщение за геноцида срещу руснаците там? Всъщност това е геноцид срещу всеки различно мислещ, не е холокост на етническа основа. Но там, където трябва да открием възмущение виждаме само усмивки и скърцащи зъби от тържествуване. Какво можеш да си кажеш с такива хора? Каква държава можеш да правиш заедно с тях? Каква олигархия ще бориш, когато те своята собствена олигархия са я изографисили като някакъв ангел и дума не дават да се каже срещу тях.

Това са въпроси, които не ми дават мира от една година насам и не се очертава в някакво обозримо бъдеще те да получат отговор. Заради това отново ще споделя своята мечта за България. Време е да се върнем към ясните политически стойности, ляво и дясно. Проблемите на България започнаха, когато се появи цяла група експерти, които се опитаха да твърдят, че преходът приключва, когато двуполюсния модел свършва. Това се оказа една от удивителните мошенгии на нашия живот. Това вкара в страна в мъглата на сивата и неясна политика. И именно тази мъгла уби много от партиите, защото те почиваха на фалшива политическа основа. Но днес, след цялото страдание и хаос е възможен един друг политически свят. Боже на политиката, толкова много ли искам?

Искам искам смислена и истинска левица и по възможност десница, която си е изпила антидепресантите. Е, на това последното (десницата) не държа чак толкова много. Склонен съм да я предоговоря, ако отпуснеш една вечеря с една рускиня. 

Така де - каква пета колона съм, ако не вкарам нещо евразийско за завършек, а?