Малка балада на Вежди Рашидов

Финансовата драма около КТБ ми е неясна като модерен френски роман. Но днес видях, че случката има и екзистенциални измерения. "Вежди ми е като брат, но аз съм държавник", казал е Бойко Борисов като намек, че Веждичката няма да си получи парите от банката в пълен размер. В главата ми прозвуча траурен марш. Нима държавникът ще допусне брат му да се самоубие, както бе заплашил?

От този размисъл до поезията беше само една крачка. Сетих се за баладичните стихотворения на Франсоа Вийон - единствената форма, която може да пресъздаде тази трагедия и оставих музата да ми диктува като извънземно същество от различен астрал.

Ето какво се получи:

Малка балада на Вежди Рашидов

Като Бойко във сутрешен блок

аз псувам и косите си скубя,

"Диверсифицирай", препоръча ми бог,

а аз "Неее" и сега всичко загубих...

Този шибан банков надзор,

пия водка рано сутрин от зор

и то евтина водка - менте,

че душата ми остана в КТБ -

тази лихва ми дойде горчива.

Бях министър, но сега съм пиянде,

което май ще се самоубива.

И пия - мента, валериан и глог -

2 милиона от Делян ли да скубя?

Да се насосам, но всичко има срок,

а после с махмурлук ще се събудя.

Къде си, главен прокурор?

Къде е Искров? О, позор!

Къде си, Бойко, о, къде,

душата ми спасете в КТБ,

Държавник бил, о, участ дива,

аз бях министър, а сега съм пиянде,

което май ще се самоубива...