Вариации на #Оставка

"Толкова е закъсняла". Тази реплика не принадлежи на герой от любовен роман, който въздиша по изчезналата в мъглата на времето любима. Неин автор е кандидатът за всеки управленски пост Бойко Борисов. След като няколко дни основна новина на дежурните по любов медии беше, че коварни хакери (вероятно платени от "Позитано", Кремъл, Световното правителство и други конспиративни сили, точно в този ред) са разбили профила на Борисов във фейсбук, завръщането му там бе ознаменувано със статус за подадената оставка на кабинета на Пламен Орешарски. Според мен неговата виртуална въздишка има по-сложна посока за тълкуване. Това е въздишката на наркоман, който толкова време е бил лишен от основната си дрога - власт, власт и пак власт. Заради това всичко му закъснява. Лишили са го една година от удоволствия. От щипане на журналистки. Как да не мразиш властта и да не пускаш гневни статуси?

*********

После се обади и лидерът на ДСБ Радан Кънев. Той пък се изказа култово. С един статус направи пет гафа. "За разлика от '97, днес няма да се напиваме като казаци. По-добре да си легнем като германци в полунощ, на четвъртата бира. Защото от утре е труд, пот и ... труд. Защото твърде дълго беше шампанско и сълзи", гласеше най-поетичната част от него.

Дайте да броим заедно:

1. Забранява на народа да се напива. Значи, мама му стара, още не са дошли на власт и почнаха с рестрикциите.

2. Препоръчва на народа като германците да си легнел след четвъртата бира. Абе, братче, ти жив германец виждал ли си? Едва след 14-ата им идва музата за лягане.

3. Вика на народа: "защото от утре е труд, пот и ... труд". И нито дума за заплати. Значи ти си държиш кинтите в КТБ, а народа - пот и труд и никакви кинти. Ако това ви е програмата дори и Калин Янакиев няма да иска да гласува за вас.

4. Досега народът пиел шампанско и сълзи. Тази мисъл ме подразни като зъболекар кариес. Във фейсбук разкриха, че това било заглавие на песен на някаква фолкпевачка. Значи главатарят на "умните и красивите" си падал по чалгата.

5. И най-накрая любимото ми изречение: "Пълна изолация на ДПС и БСП от властта". Пич, на тебе ти е забранена и една бира. Пийнал си две и почна да се обясняваш в любов на ГЕРБ. Просто не ми се мисли как ще си на четвъртата...:))))

*********

Моята любимка (всеки човек си има слабости - тя е моята) Антоанета Цонева написа: "Разрушение трябва на клетъчно ниво...сега са на ход гражданите". Гражданите срещу клетките. Понеже ми е слабост в ушите ми това звучи почти поносимо. Само да уточним кои точно са клетките. Защото гражданите според мен проспаха най-важното - че този кабинет не го свалят те. Щеше да е добре да се те. Ама не са. Заради това ме е страх, че повечето от гражданите изобщо няма да разпознаят кои клетки са за рушене. Но сега ще кажат, че съм стар мърморко, изперкал комунист, червен боклук, който се опитва да развали кефа на протестърите. Ама това ми е кармата. Още преди една година, когато видях как улиците се изпълват с хора, които не само не искат да се борят със злото, но искат да върнат къде-къде по-голямото зло се натъжих. Защото моят кеф го развалиха тогава. Усетих, че бъдещето, което ми готвят ще е като твърде добре познатото минало.

*************

#Оставка. Нали така пишеха протестърите в началото на развълнуваното, гневно и истерично лято на 2013 година? Сега една година по-късно, когато я имаха в ръцете си #оставката нещо не успя да ги изкефи докрай. Защото качеството, което се събра да празнува вече май не разбираше, че трябва да пие от мъка.

"За мен това правителство не направи нищо. Освен това, че дадоха по 50 лева, за да раждат малцинствените групи", изсъска една възрастните протестърки, събрани пред Министерския съвет вчера, за да "празнуват" #оставка. Йоло Денев й акомпанираше с мегафон. Група от 15 души се опита да разбие огражденията край Министерския съвет. Йоло кряка, че Тангра е протестър. Добре де, това последното може и да го досъчинявам, но така добре се връзваше с постната сценка. Една година по-късно, уви, не живеем в различна държава, но живеем в разделена държава и тя ще се разделя все повече, особено, когато реформаторската част изрови в сърцата си безкрайна любов към ГЕРБ в името на управлението.

Не бива да забравяме обаче. През 2013 година имаше още една #оставка, пък била тя и без хаштаг. Тази на гневните, бедните, ядосаните и грозните от зимата. Те бяха там, за да махнат злото, което се опитва да се завърне, това същото зло, което дори проклина, че толкова време се забавила #оставката.

****************

Тази една година обаче беше необходима. Гневна, яростна, ядосана, но беше жизнено необходима, за да си изясним много истини, които иначе щяха да останат скрити. Аз си признавам с ръка на сърцето - БСП изпадна в морална криза, състояние в което никога не е била. И заради това ми е тъжно. Обаче като оглеждам политическият хоризонт - на него изобщо не се очертава морална алтернатива. Няма. Тези, които са си направили влог в КТБ през август 2013 година ли са алтернативата. И да няма неразбрали - говорим за ДСБ. Значи скачаха по улиците и са точили пари за лихви. ГЕРБ ли са моралната алтернатива със своите легиони от алчни калинки и лидер, който вече смята, че е жертва на световна конспирация. Кой? Кой? Кой? Сега това е три пъти по-актуален въпрос. Защото една от най-очевидните проблематики на първия Кой - сега е най-силната и дебела фигура в държавата. Част от "умните и красивите" вече са готови да преглътнат Пеевски, убеден съм в това. Заради това #оставка сега звучи леко иронично. И тъжно. Аз бях за #оставка на Пеевски. И все още съм.

****************

Обещавам - ще запомня завинаги 2013 година. Тя беше ценна за мен. Аз не твърдя, че е пропиляна година. Научих се да не вярвам на викащите. Схванах, че тези, които най-кресливо настояват за морал са готови на най-големите морални мерзости. Установих, че човек трябва да има ясни идеи, да не се страхува да ги защитава дори, когато целият свят го овиква. Заради това приемам тази #оставка като философски урок. За разлика от протестърите мисля, че кабинетът свърши и полезни неща. Историята ще каже. Мисля, че историята ще каже още следващата година. Това й е проблемът. Тя винаги обобщава късно нещата.

И най-накрая една лична история. Вчера минах покрай Министерския съвет, когато малката групичка празнуващи вече се беше изнесла. Нямаше много хора. Колите минаваха бързо. Сънлив полицай се опитваше да вкара ред в трафика. Спомних си как бях на 14 юни миналата година на същото място. Площадът поне наполовина беше пълен със социалисти, които после един по един окапаха, защото разбраха, че съюз с истерията е невъзможен. Онази миниатюрна България на 14 юни винаги ще ми липсва. Тя трая кратко, но беше хубава.

Стана малко лигаво, нали?

#Оставка на лиготията!