На кого пречи Янаки Стоилов?

Човек трябва да се е самозаточил сам в някоя далечна източна пещера, без уай-фай, телевизия, достъп до писано слово или плакат на Люба Кулезич, за да не разбере, че БСП кипи и бълбука, все едно някоя мистична смес е била забравена в чайник на котлон, изпуснат от политически контрол. Изпитвам някакво ирационално влечение към миговете, когато всичко ври, защото, вероятно неправилно, съм убеден, че тогава се раждат истинските стойности, вижда се кой колко струва и общо-взето тогава и само тогава човек може да се ориентира за истинската тежест на идеите и за самодоволните маски на кариеризма. Точно заради това ще съм последният човек, който някога ще си позволи да отрече правото на група от социалисти да търсят и да предлагат изход от проблемната ситуация в БСП. Напротив. Всяко усилие за намиране на решение трябва да бъде приветствано. Всеки опит за описването на алтернатива показва политическа жизненост, а не е демонстрация на меланхолично униние и заради това предпочитам една партия в кипеж, отколкото в притихнал и фалшив консенсус. БСП се нуждае от радикална промяна, а е ясно, че тя няма да дойде с тишина.

Но в общия тон на медийните скандирания, дочух няколко фрази, които си реват за бърз коментар. Защото мишена на няколко отровни стрелички стана не друг, а Янаки Стоилов. Изкефих се просто като видях в какво го обвиняват.

Тези дни пред "Позитано" 20 Кирил Добрев заяви пред журналисти: "Да ви приличам на Янаки Стоилов? Мислите ли, че мога да продам и предам една кауза за удобно място в ръководството”. Гневната му реплика е отговор на въпрос дали би приел да бъде в новото Изпълнително бюро на БСП. Ако агенциите са предали точно гневът на левия депутат, то очевидно ще съм принуден да изясня няколко много важни детайла. Приемам, че може да има спор за това бил ли е прав Янаки Стоилов да влезе в ИБ или не, но обвинението в предателство на кауза е абсолютно бълнуване. То прилича на реплика от сюрреалистичен роман. Янаки Стоилов предприе нелеката стъпка да стане заместник-председател на БСП не, за да предава кауза, а да е сигурен, че каузата за връщането на БСП към нейните автентични леви корени ще придобие програмно измерение и веднъж завинаги ще влезе в документите на левицата. Да, знам, за търсачите на бърза медийна слава това им изглежда като много суховато действие, но пък повечето от тях са хора, които дори и след три години мислене няма да формулират дори две изречения от цялостна лява програма. Ако лявата политика беше нещо, което може да се осъществява само на думи, то тогава БСП нямаше да има никакъв проблем с левите си завои. Но хората, които днес твърдят, че имат кауза, доста безстрастно наблюдаваха абсюлотното одесняване на БСП, без това да смути душевния им покой.

Ще кажа и още нещо. Много е лесно да си опозиционер след провал. Но, когато Янаки Стоилов учреди Лявото крило на БСП, нека да припомним, левицата беше на власт и всичко беше цветя и рози. Докато много хора пишеха политически програми за себе си с единственият текст за това какви постове могат да заемат, той се нагърби с трудната задача да формулира защо за БСП икономическият скок надясно е самоубийствен. Нека да припомня едно негово изявление от 2008 година: "Няма капитализъм без капитал, но ние трябва да създаваме условия и да принуждаваме капитала да работи не само за своята печалба, а за обществото. Нещо повече – време е да спрем да толерираме капитала за сметка на труда". Проблемът на БСП е, че голяма част от партията би се подписала под такива думи, но в политиката си никога не сме достигали дори на половината път по тях. Някой да ми припомни, къде Кирил Добрев е формулирал своята кауза, освен това, че БСП трябва да бъде поета от "луд с пушка". Не, бъзикам се. Не искам да иронизирам другаря Добрев, честно. На мен той ми е дори симпатичен. Обичам хората на кипежа, ама е хубаво да знаят, че безцелното ритане срещу всички е нещо като политика на камикадзето.

Още един детайл, който считам за важен. На проклетия 14 юни 2013 година, повечето от депутатите, които сега се упражняват на гърба на Янаки гласуваха "за" кандидатурата на Пеевски. Дали Янаки Стоилов се присъедини към този хор, а? Истинската стойност на каузата на един човек винаги може да бъде проверена в такъв миг - когато трябва да се противопоставиш на мнозинството. Част от хората, които гласуваха за Пеевски по-късно поднесоха разкаяни интервюта и трябва да уважим тяхното разкаяние, но докато беше най-голямото торнадо, малцина бяха тези, които не се пречупиха.

Да, трябва да кажем и малко критични думи. Много хора приеха това, че Янаки става заместник-председател като стъпка встрани, като някакво вписване в статуквото, но само, който не се е борил за това да превърнеш лявата кауза в душата на БСП, може да си мисли, че това е било предателство. Понякога малките революции могат да бъдат вършени и по тактически начин. Аз бях от хората, които изскърцаха със зъби, но пък смело мога да каже, че не съм се почувствал предаден в нито един момент, защото в най-важните мигове за БСП, гласът на Янаки е бил и мой глас. Аз, разбира се, щях да кажа нещата, които той казва, намесвайки повече голи блондинки, но е факт, че ако има измерител за търсене на български път в лявата политика, това е Янаки Стоилов. Заради това мога да приема критиките срещу него, но не и опитите за ирония или стоварването на цялата метафизична вина на гърба на този, който винаги се е опитвал да бъде лицето на различната, на почтенната левица, на моралното лидерство.

Точно, защото и досега е един от моралните лидери на БСП през 2011 година Янаки Стоилов влезе в една обречена предварително битка - да стане кандидат за президент от БСП. Знаем какъв беше резултатът от състезанието тогава. Наш кандидат стана Ивайло Калфин. А къде е Калфин днес е тема, дълга като телевизионно интервю на Румен Овчаров при Кеворк Кеворкян.

Друг от депутатите опозициоери Страхил Ангелов пък обяви, че Янаки бил от 20 години в ръководството на БСП и се зачуди как той можел да мине за ново лице. Това ми е любимата теза. Филмът "нови лица" сам по себе си абсолютно нищо не означава. Срокът на годност на един политик се определя от жизнеността на неговите идеи, а не непременно от времетраенето му в политиката. Защото, ако и до днес направите една обиколка из страната много хора, дори и десни, биха ви посочили Янаки Стоилов като пример за почтен човек в политиката. Да постигнеш това в отровната атмосфера на българския обществен живот е нещо като библейско политическо чудо. С което не се опитвам да натоваря Янаки с божественост, опазил ме духа на Маркс. Просто се опитвам да споделя, че никога няма да приема безпринципната стрелба срещу един от моралните стожери на БСП, само, защото новоизпечените опозиционери трябва да си търсят мишени, които да събарят.

Разбира се, Янаки изглежда странен и далечен. Защото той се опитва да води битка за идеи, когато всички са фокусирани в битка за лидерство. Той се опитва да остоява политически позиции, когато всички изчиславят шахматно партийните такива. Той има кауза, а повечето от останалите имат единствено временни интереси. Заради това едва ли упражнения на гърба на Янаки ще приключат. Напротив, най-вероятно те тепърва ще стават по-силни, защото в случая това не е битка за лидерство, а битка за това каква левица ще искаме да имаме в края на краищата. Нещо, което съществува от заглавие до заглавие. Или нещо, което живее с идеи и отказва компромисите с тях. Ето защо бих приел всяка критика срещу Янаки, ако тя не бе казана с безцелна ирония, а почиваше върху някакъв реален партиен документ, върху нещо, което формулира дългосрочни цели и вариант за социално бъдеще. Но такъв не съм видял, съществува единствено една празнина.

Заради това, простете ми, аз ще остана там, където знам, че има идеи. И те също са кипящи по вълнуващ начин.