Размислите на един тв-отшелник

Виктор Пелевин мрачно споделяше, че телевизията е опит за колективно небитие.

В мрачното видение на този психеделичен руснак телевизията е най-мащабният опит за манипулация на населението. Защото друг режисира кадрите, друг е написал сценария, а на нас ни остава единствено да оставим телевизионната ръка да бръкне в съзнанието и да пренареди мислите ни, по начина по който тв-демиурзите искат...

Това звучи хубаво като теория, но може би не е вярно.

Телевизията е просто банален опит да попаднеш в реалността, но наистина. Нека не ви звучи налудничаво. Всяка реалност не съществува сама за себе си - тя трябва да бъде интрепретирана, разбрана и възприета, за да може да носи полза. Телевизията е това - фабрика за разбираеми реалности. Нещо като хипермаркет на бъдещето, където избираш вариант на живота си и се потапяш в него.

Добре де, може и да не съм прав.

В телевизионната епоха обаче истина няма. А и не е необходимо да я има. Винаги ще се намерят по-приказливи от теб, които да удавят истината. Тогава за какво ни служи тя? За поредната кратка сценка на тв-истерия пред очите на ужасените от прелест зрители.

От близо година извършвам уникален експеримент със себе си.

Отказах се от телевизията.

Първаначално се ограничих до едни новини и сериите на "Хаус", после спрях да гледам "Хаус" (сега си го пиратствам много преди тъпите телевизии да се сетят да го пуснат на екран) и останах само с едни новини. А напоследък си спестявам новините. Единствената ми форма на досег с телевизията е разсънването с някой сутрешен блок, които също гледам да махам бързо, защото страдам от остра фобия, че премиерът всеки момент ще се появи на екран и всичко ще отиде по дяволите...:)

Не съм правил по-хубаво нещо за себе си. Това е някаква нова форма на отшелничество, която дори и Торо едва ли би се сетил да опише. Махаш себе си от медийният поток, за да спасиш поне малкото си останало политически разум от досадната мелница на постоянното дърдорене.

В зората на своето отшелничеството схванах едно култово нещо: телевизията е най-силният антиполитически инструмент, измислян някога. Политическите предавания в повечето случаи са впрегнати в примка на един бонбонен популизъм, който унищожава и малкото ни останали сетива за правилното разбиране на света. Светът може да бъде разбран най-добре с думи, защото образите прекалено често абсолютно нищо не означават.

Обаче системата не търпи подобен тип социална емиграция.

Изведнъж установих, че прекалено често нямам за какво да си говоря с хората, когато те тръгнат да обсъждат по лежерен начин света. Докато си говорим за управление, политика, световен хаос и Осама Бин Ладен аз мога да участвам, но в момента в който свободният полет на мисълта тръгне да описва какво е гледал снощи по телевизията, аз изведнъж заприличвам на космонавт, който се рее сред толкова далечни звезди, че не е сигурно, че го има.

Телевизията създава у хората усещането за споделена реалност, което е добре и зле. Защото пародията на новите дни е в това, че богатите и бедните гледат и едни и същи телевизии и така се опитват да убедят себе си, че са части от един и същи свят. Това не е вярно, няма как да е вярно, но усложненият до безкрайност свят би рухнал в момента в който телевизията спре да функционира. Защото тогава няма да има кой да обяснява на хората защо трябва да са радостни или защо трябва да са тъжни.

Страх ме е, че въпросът е още по-сложен, гаден и тъп.

Страх ме е, че дори емигрирането от телевизионният екран е също част от медийната зомбификация. Системата обича от време на време да се появява по някой мърморко, защото успява да я презареди с малко нови идеи и една шепа други гледни точки. И тук система не означава нещо, което е предназначено за контрол, диктатура или репресия, системата е просто онази паяжина от възгледи, която си е въобразила, че не може да бъде променена и, че не трябва да бъде променяна.

Откакто не гледам телевизия обаче възвърнах способността си да мисля в идеи. Бях я изгубил, защото, когато гледаш новините сведени до минута в която има две човешки истории, идеите просто се изпаряват като банкова сметка във времена на инфлация.

В този смисъл измъкването от паяжината е някакъв изход, защото се будиш в малко по-нормален свят. Свят, който е върнал очертанията си и постепенно се е отърсил от лъжливата подлост на маркетинг схемите, корпоративният език и снобарската пошлост.

Защото - и тук трябва да мислим заедно - зад телевизията стои нещо по-голямо. Там стоят търговците. Стоят хора, които се изживяват не като манипулатори, а като бизнес-активисти. Като прочета някъде телевизионен шеф да говори за позициониране, рекламен пазар, маркетинг и други дивотии ми става лошо, защото истината е в техните думи, а не в зрителските видения. Корпорациите продават образите, за да могат да ги купят отново и да ги продадат на двойна цена.

Заплетен цикъл в който свободата се превръща в кратка халюцинация между две сделки.

И аз избрах да бъда телевизионен отшелник.

Не съм си намерил остров на който съвсем да се лиша от телевизия, но пък не съм изгледал и минута и половина от риалити-шоу в последната година и половина. В резултат на това (тук сигурно си въобразявам, но ние отшелниците бързо развиваме поетично въображение и тотален възторг) ми се струва, че нощем чувам по-силно шумът на двете огромни тополи пред терасата ми в Подуене, виждам звездите по-ярко и мога да говоря по-шумно.

Защото в мигът в който станах телевизионен отшелник, аз сам си станах медия. Хаха. Комуникирам с вселената самостоятелно.

А това е страшно шоу.

Жалко е, че няма да го гледате...:))