Да слушаш десен политик, който разкрива дълбоките си възгледи за политическите идеи, може да бъде като откровение. Но по-често е като комедийно шоу с нарцистични проблясъци. Вчера към комедията своя принос даде лидерът на СДС Мартин Димитров. Той се опита да очертае разликите между ляво и дясно, а опитите му в тази посока трябва да бъдат записани сред топ 5 на най-култовите шеги по време на прехода. "Всяка национализация е лява", категорично отсече Димитров, за да ни даде пътеводител във вътрешния си свят.
Господин Димитров бърка изцяло.
Но това не е новина.
Ако СДС мислеха правилно, сега щяха да са на власт, а не във фоайето на управлението, където стоят с влажен поглед. В икономическата история, както ще видим при внимателно четене, национализации са предприемани много по-често от десни управления и правителства. Това обаче не е важно.
Точно сега е времето да дадем един урок на Мартин Димитров по българска дясна политика. Защото очевидно е дясно да продадеш "Балкан" на цената на един апартамент в София, да харижеш "Кремиковци", да пуснеш апетнитите предприятия и хотели за продажба с бонове. Това е българският вариант на дясна политика и тя е доста неотличима от обикновеното обирджийство. Трябва ли да го записваме като неотменима черта на десницата у нас?
Разграничението ляво и дясно е актуално в политиката. Но има и други разграничения: глупаво - умно, нормално - порочно, полезно - вредно. А това са уроци, които българската десница не е научила. И няма шанс да научи.
Тя още не е преглътнала идеята, че и десните национализират.
И комедията продължава...
No comments:
Post a Comment