Monday, January 21, 2013

Защо делегатите от ДПС не бива да бъдат съдени?




Искам да отправя едно предупреждение към четящите предварително. В долните редове възнамерявам да защитя много непопулярна теза във виртуалното ни общо отечество, така че всеки, който смята да чете с идеята да получи инфаркт, да му избие пяна на устата и да се чуди с каква обида да ме наругае може да си спести усилията. Не си струва обаче да пишеш текст в съзвучие с общата вълна, защото обществото ни често отчаяно се нуждае от различни гледни точки. Тяхното осигуряване не е лесно с оглед на това, че всеки опит за различен поглед обикновено бива възнаграждаван с такива люти клетви, закани, стържене на зъби и балкански псувни, че и най-закалената психика рано или късно се отчайва. Но въпреки всичко, читателю притворен, мой двойнико, мой братко, аз ще стисна зъби и ще напиша нещо, което най-вероятно няма да ти хареса. Ще напиша кратък текст за това защо злобата към делегатите на конференцията на ДПС, които наритаха атентатора Октай Енимехмедов е неоправдана и защо всякакви идеи за съд над тях са смешни и нелепи.



Повечето от хората, които така шумно се възмущават от поведението на делегатите на ДПС никога през живота си не са били изправяни пред някаква форма на атентат. А това не е атентат от малка величина - беше насочен пистолет срещу лидера на ДПС. Оставяме настрани какво е отношението към Доган, към неговата политика и партия. Присъстващите в залата, особено тези от първите редици станаха свидетели на нещо нечувано и невиждано. Събитие за което никой никога не знае как би могъл да реагира.
Атентаторът натисна спусъка. Два пъти. После вече бе съборен на земята. Нима предполагате, че хората, които започнаха да го ритат са знаели, че какъв е пистолетът му? Не. Те го ритат, защото тълпата в случая реагира правилно - кандидат-убиеца трябваше да бъде обезвреден. Кой можеше на 20-ата секунда след случая да твърди, че Енимехмедов няма още един пистолет или някакво друго оръжие.
Изненада - оказа се, че той има. Два ножа закрепени към тялото му. Вие какво - като видите човек с нож с кафе ли го черпите? Или му отваряте къщата си, за да влезе и да се наслади на нейното великолепие? Когато човек е изправен очи в очи със смъртта, той реагира инстинктивно. Тези хора в залата не са по-различни от нас - те са жертви на изживения ужас. А и нека да не забравяме - ритници нямаше да има, ако Енимехмедов не беше насочил пистолет. Причина и следствие. Колко просто и логично.


След като картините на кадрите с пистолета и на ритането обиколиха виртуалното ни отечество, нямаше как да не забележа и една много странна трансформация. Много хора, които до вчера виждах да искат масови убийства на политици без съд и присъда, които твърдяха, че Йордан Опиц е имал право да застреля своята жертва в мига в който онзи само го е погледнал накриво, днес вече говореха като ангели на вселенската хармония и призоваваха за съд над ритащите делегати от ДПС. Интересна е картината, драги ми читателю, защото е вътрешно парадоксална. Според нея българите имат право да убиват, когото си поискат, но българските турци, разбираш ли, трябва да гледат как пред очите им някой се опитва да стреля и да стоят изплашени, толерантни и разбиращи. Не е ли малко в повече подобно изискване, а? Не ви ли се струва, че в него има нещо дълбоко нередно?


Делегатите на конференцията на ДПС са част от нашето общество. Те също са жертви на всеобщата хейтърска атмосфера в която всички се тровим и давим. И заради това ми се струва нелепо да ги укоряваме, че наритват един атентатор. Не го убиват - просто го обезвреждат. А пък приказките за съд можете да ги оставите за някоя друга алтернативна вселена. Защото тук попадаме в един особен капан на българската хейтърска менталност.
Ако делегатите не бяха ритали Енимехмедов, ако го бяха оставили да избяга, всички щяха да твърдят, че станалото е театър и да пак да говорят същите неща. Делегатите го обезвреждат - това обаче не спира приказките, че е театър, но сега те са подлютени с обвинения в самоуправство и разни други термини от Наказателния кодекс. Нима това не е Параграф 22 - във всяка една ситуация, обединените хейтъри щяха да твърдят, че единствено и само тяхната непогрешима и единствена теория е вярна.


Аз гледам да бягам от такива капани, защото това е самозатворена и много лоша безкрайност, която не търпи някакъв чист въздух. И, само да обясня - фактът, че всички толкова много твърдят, че това, което са видели било нечувано насилие, е колективно подкрепяне на версията на властта, която си мие ръцете с нея.
Ако НСО си беше на мястото, нямаше да се стигне до тази картина.
Ако МВР беше осигурило адекватна охрана и бързо присъствие на полицаи пак нямаше да се стигне до тази картина.
Ако службите за сигурност не си бъркаха в носа, а си вършеха работата, нямаше да се стигне до това.


НСО обаче се провали. Те не успяха да обезвредят атентатора. После полицаи изобщо не се появиха, за да арестуват извършителя. Какво се предполагаше, че трябва да правят хората в залата? Да гледат как Енимехмедов си чисти и презарежда пистолета пред тях ли?
Искам отново да обясня - пичът с пистолета е престъпника в случая. Той извършва толкова противозаконно деяние, че ако някой го повтори с децата ви, вие ще настоявате той да бъде хвърлен жив от Мусала в някоя пропаст.
Разбира се, че не можем да се държим като животни с престъпниците, но пък с перце ли трябва да бъдат галени се пита в задачата?
Само за ваша информация - деянието на Енимехмедов е такова, че гардовете от НСО имаха абсолютното законово право да го застрелят докато го извършва. Те не го направиха, защото проспаха ситуацията. Но и това ли ще припишем на обикновените делегати, а?



Омразата към ДПС не е основание да приписваме колективна вина на българските турци, а след всички истеризации по форумите пак се стига дотам. Възмущението е такова все едно са го изяли на сцената, а те просто го ступаха, за да се убедят, че той повече няма да може да посегне на никого. Не оправдавам боя, но това не е точно бой. Това си беше паника, ужас, необичайна ситуация, атентат, нещо, което не пожелавам на никого да вижда с очите си.
И за разлика от всеобщия любимец на правоверния патриотар Опиц, депесарите не убиха Енимехмедов. Тоест не са извършили никакво престъпление. Ама никакво.


Не държа да се съгласявате с мен. Не искам да облъчвам никого с мнението си, но нямаше да мога да спя спокойно, ако не напиша това. Няма нищо по-гнусно от двойния стандарт в едно общество. Двойният стандарт просто издава, че обществата не са едно, а две. Аз не искам да живея в две общества, искам то да е едно.
Заради това, моля, върнете ми обществото.

No comments: