Можете ли да си
представите следната ситуация - Сергей
Станишев като лидер на ПЕС отива в италианския сенат и почва да командва Матео
Ренци кого да кани в правителството и какви политики да следва?. Или пък нещо
повече - Станишев да си намери стая в сградата на италианската законодателна
власт, а лидерите на политическите партии да се редят на опашка да влязат при
него, да му целуват ръка, а после да дават бодри интервюта как са се озарили от
непреходен европейски блясък след тази среща.
Трудно ще е да
си представите нещо такова, нито културата на Станишев, нито климатът в
италианската политика ще позволи подобно отношение. Защото Италия може да има
много проблеми, но политическият елит има ясното усещане за достойнство,
независимост
И сега
контрастът с посещението на лидерът на ЕНП Жозеф Дол тук. Посещение запомнило
се с това, че френският политик даде акъл по всички теми на обществения живот,
привика лидерите на основните партии на среща (а един от тях - Николай Бареков
- се видя с Дол във ВИП-а на летището, защото бе пропуснал да му целуне ръка в
парламента), а най-накрая дори пусна ръка и на столичната кметица Йорданка
Фандъкова. И на никого не му дойде наум, че подобно поведение е политически
неморално. Сякаш психологията на васала вече трайно е вкоренена в съзнанията на
политиците и те дори не могат да видят как изглеждат отстрани.
Вместо това
вестниците са пълни с интервюта на гаулайтера от ЕНП, който раздава акъл с
пълни шепи и се държи като фактически господар на българската политика. Май
нашите елити не могат да разберат, че това, че представят безпрекословното подчинение
като абсолютна ценност и като цивилизационен избор всъщност завинаги провалят
своята легитимност в очите на обикновените хора. Тук не опираме до фигурата на
Дол, опираме до манталитетът на управленците у нас. Васалите никога не ги канят
на голямата гощавка, а ги крият в по-малката стая.
Това може би обяснява
настоящото положение на България.
No comments:
Post a Comment