Млади майки и
родители излязоха вчера на протест срещу акушерката Емилия Ковачева, която бе
уличена да бие бебе по време на нощната си смяна в столичната частна болница
"Софиямед". Така и не се престраших да изгледам кадрите с побоя, нито
някога ще събера енергия за това, но само мога да подозирам какво им е било на
родителите да научат за страшната случка.
"Никога не
знаеш колко скоро ще стане твърде късно", "Насилие над бебе = опит за
убийство" бяха част от лозунгите, които вдигнаха протестиращите. Видях, че
те настояват и за доживотен затвор на жената. Форумите под новината пламнаха от
яростни коментари, закани за убийство на акушерката, откровени псувни и четири
тона яростна злъч.
Нямам намерение
да защитавам акушерката Ковачева. Нейното действие е зловещо, плашещо,
психарско и заслужава наказание. Но не мога да спра да мисля за това дали
единствено и само тази нещастна жена е виновна за случилото се.
"Либералните" журналисти с патетична философска страст почнаха да
коментират, че лудостта било едно от големите табута на нашето общество, че
било време да обърнем реално внимание на този проблем. Много е готино, когато
трябва да пишеш за лудостта и обществото. Такова едно грантово е. Можеш да се
правиш на състрадателен, разбиращ. Можеш да претендираш, че си голям мислител,
а и всички моралистични изводи веднага ще си дойдат на място. Не журналистика,
а мечта.
Много по-трудно
е да кажеш истината за случая. Защото тук не става въпрос за лудост. Нито за
някаква откровена и скривана психопатщина. Данните на агенция "Медицински
одит", дошли твърде късно, разкриват нещо съвсем различно. Разкриват
картината на една дива експлоатация, която просто не знае граници. Оказва
се, че от началото на 2015 година Ковачева е работила по 240 часа месечно, при законово позволени 160.
Представителите
на болницата малко преди това всъщност излъгаха жестоко журналистите, че
акушерката била взимала най-много 2-3 пъти извънредни дежурства тази година.
Точно обратното - тази нещастна жена е била смазвана от работа. От денонощен
труд. И тук няма значение дали тези смени са били взимани доброволно или под натиск.
Защото недостигът на средства сам по себе си е вид тирания, който кара човек да
се претоварва с идеята, че може да излезе от финансовата яма. Новите
експлоататори няма нужда да пускат директно насилие върху работниците - цялата
система е така направена, че да кривиш гръбнак денонощно.
Хората обаче не
са машини. Те имат предел. Постоянните нощни смени, системното недоспиване,
хроничният недостиг на хора - това са фактори, които могат да пречупят всеки и
да го накарат да изтрещи. Но това не е лудост. Това е експлоатация. Долна,
фанатична, черна, но истинска експлоатация, която разглежда човека единствено и
само като ресурс, който може да бъде сгърчен от денонощен труд.
Навремето като
ученик, когато се сблъсках с романите на Зола бях ужасен от описанията на
работническия живот в тях. Зола е безпощаден, не романтизира, не изкривява,
описва това, което е видял като учен - работниците само спят или работят. Няма
нищо друго. Никакъв различен хоризонт. Никакво свободно време. Такава е била
картината в зората на индустриалния капитализъм.
Днес вече в
постиндустриалната ера, оказва се, експлоатацията е абсолютно същата. Ковачева
е обучен кадър, но пуснат в потосмукачна система, която изобщо не се съобразява
с това, че тя е заслужила по-нормални работни условия. И нейният срив всъщност
е тревожен знак. Знак не за това, че лудите се увеличават, а че живеем в
безжалостно общество, в която шепа богати паразити осигуряват луксозния си
живот като не спират отново и отново да експлоатират всички останали. Зад
лъскавите прозорци на "Софиямед" е ставало точно това - безкрайни
нощни смени и персонал, така замъглен, че е смятал това за нормално. Имам една
новина - не е.
Лудостта тук на
хората, които са гърчели една акушерка да работи от тъмно до тъмно. Лудостта е
в тези, които са си мислели, че подобен ботуш върху гръбнака може да трае
вечно. И сега си представете колко други хора у нас работят точно така. Колко
ходещи мини създава българският капитилизъм. Колко жертви на експлоатацията
всеки момент могат да напомнят за себе си. Ама няма да прочетете за
експлоатацията в медиите. Тази тема не е за стомаха на снобите от жълтите
павете. Те насотяват да четат само за себе си.
А вие
продължавайте да искате смъртта на акушерката. Това е много изгодно за
богаташите.
Скрива вината им.
No comments:
Post a Comment