Напоследък бизнесът с прогнозите е в перманентна криза. В страна като България е много трудно да направиш обосновано предположение какво ще се случи след 24 часа, а какво остава да се опиташ да видиш цяла една година в дълбочина. Всички политолози, социолози и телевизионни полуинтелектуалци пред очите на стресната публика си направиха колективно харакири. Защото 2020 година се оказа време извън техните представи. Всичко, което се случи през нея буквално разнищи елементарното ниво на медийните лакеи и ги показа в целия им слугински блясък. Не напразно, когато протестираха пред БНТ хората замерваха един от най-вдъхновените камериери на ГЕРБ Стойчо Стойчев. Те не го преследваха в качеството му на анилизатор. Те просто го разпознаха като слуга. Като елементарна частица, която се прочу с това, че показа среден пръст на протестиращите на бул. "Ситняково". В друга страна след подобна проява никой "анализатор" не би получил покана да ни залива с мътния поток на своя мозък. Но България както винаги е изключение. Жанрът с прогнозите така го е закъсал откъм лица, че видях наскоро как от мазето на нашето отечество беше изкарана астроложката Алена, която тръгна да брани властта с артистичен ентусиазъм, който дори и Евгени Будинов не може да прояви. Опасявам се обаче, че дори и звездите ще са безпомощни да опишат истинските процеси у нас, които тепърва ни предстои да наблюдаваме. Заради това в този текст ще се опитаме да очертаем няколко обективни тенденции, които видяхме да се зараждат през 2020 и вероятно ще видим как през тази година ще дадат истински плод.
Нека да припомня нещо. В началото на 2020 година всички "стойчостойчевци" ни обясняваха как ГЕРБ стои стабилно на политическия терен и как партията почти сигурно си е подпечатала четвърти мандат. Разбирам ги, когато хонорарът ти зависи от това да си убедителен в лъжите трябва да усвоиш тънкото изкуство да вярваш в халюцинации. Но изминалите 365 дни показаха, че всичко това е било огромна телевизионна измама. ГЕРБ получиха най-тежкия удар в цялата история на своето съществуване. И тук не е виновен дори коронавирусът и пандемията. Просто в обществото от години се трупа невидимо напрежение срещу модела на управление, гняв и ярост срещу модела на суджуците, дриймтиймовете, къщите за кумици и парцелирането на власт. Това напрежение така и не получи достъп до медиите, но се усещаше поне от началото на 2017 година насам. И то се прояви изведнъж. Катализатор стана нахлуването на прокуратурата в президенството, но искрите на този огън отдавна пламтяха. Заради това взривът на обществено недоволство не беше спонтанен и случаен, а съвсем закономерен. И точно това недоволство, което извърши непосилното и успя да остане гражданско, напълно промени политическите нагласи и пейзаж в страната. Площадът успя да обедини в едно леви, десни, националисти, свободни радикали и кой ли още не. Този политически коктейл се оказа фатален за управлението. Да, ГЕРБ оцеляха във властта като извадиха всякакви трикове и пари от ръкавите си, но доминиращата им позиция в обществото е сериозно застрашена. И заради това ГЕРБ очакват изборите със страх. Събуждането на хората ги изплаши, показа ги в най-неприятната им светлина и буквално разтроши на части телевизионната харизма на Бойко Борисов. Всички видяха истинското му лице - един изтощен и застаряващ човек, който се бори с килограмите, както и за запазването на илюзията, че е изградил нещо в тази държава. През 2021 година трябва обаче внимателно да наблюдаваме поведението на опозиционните партии и тяхното отношение към ГЕРБ. Аз лично нямам никакви съмнения за БСП, защото левицата единствена е доказала и то по-възможно най-трудния начин, че не влиза в колаборации с партията-тумор, която разяжда страната днес. Но сме виждали много други политически формации, които полягаха като компаньонки на Бойко Борисов и всъщност това е въпросителната, която измъчва много хора днес. Иначе очаквам изборите, когато и да са те, да бъдат напрегнати, трудни, странни, но в крайна сметка смятам, че след тях ГЕРБ ще останат в опозиция. Защото всички останали формации могат да намерят база за единно действие. Дори и резултатите им да са близки винаги е възможно да бъде излъчен програмен кабинет с една основна задача - да прочисти България от разсейките на ГЕРБ. Партията на Борисов е минала своя пик и ни предстои да гледаме най-мрачната страница от нейната история - как тя се превръща в нещо обикновено и прокълнато. Защото ГЕРБ ще изпият тази чаша докрай. В момента в който останат вън от властта истината за техните управления ще ни залее като цунами. И честно казано не вярвам те да могат да се възстановят от такъв удар. Докато корпоративно-медийната им паяжина работи е трудно да прогледнем за всичките им престъпления. Но има време - рано или късно истината лъсва и това е най-прекрасния момент от всички.
2021 година определено ще мине под знака на очакването епидемията от КОВИД-19 да остане нещо от миналото, а опитите за инженктиране на факта, че "новото нормално" ще е вечно да бъдат наритани завинаги. В България този процес ще е още по-труден, защото страната ни се оказа единствената в ЕС, която в самото начало на пандемията не подпомогна финансово всичките си граждани. Нито пък реално подаде ръка на бизнеса. Резултатът е катастрофален. Само за периода от февруари до декември миналата година новите безработни са били 380 хиляди души. Вторият локдаун също беше като нокаут на населението - само за седмицата от 21 до 27 декември 3400 души са останали без работа, сочи безпощадната статистика. И точно тук ГЕРБ се издъниха гръмовито отново. Защото раздуването на разходите в бюджета съвсем не означава реална социална политика. В крайна сметка през големите разходи те всъщност се опитаха за последно да купят лоялността на държавните чиновници, които да им хвърлят спасителното въже на изборите. Този икономически, социален и здравен хаос трябваше да бъде стоварен върху някого и управляващите избраха за своя основна мишена - доц. Атанас Мангъров и президентът Румен Радев. Първият, защото всявал хаос с дисидентските си размишления, вторият, защото вдигал юмрука пред хората и подривал управлението. Това обаче се оказа интелектуален капан. Политизацията на научните тези на Мангъров направи така, че всички, които смятат мерките за недействащи се оказаха в лодката на противниците на властта, а атаката срещу президента доведе до протестите. Това са симптоми за откъсването на една власт от реалността. Ще продължим да ги наблюдаваме и през новата година.
Очевидно е, че ще видим възхода на нови партии през 12-те месеца, които ни предстоят. "Отровното трио" влезе в политиката в отбора на Мая Манолова, партията на Слави Трифонов, неясно защо, има своите фенове, Демократична България се върна в мача, макар и с обичайната си шизофрения, а и БСП излезе от 2020 година много по-силна, защото атаката срещу нея беше най-страховита. А предстоят и президентски избори, които допълнително ще вкарват интриги и противопоставяния в обществото. Въпреки проблемите обаче 2020 година показа, че искрата на недоволството в душата на народа не е угасена. Това ще е основното, които виждаме и през новата година. Това недоволство е трансформационен процес, а България получи последен шанс да се промени, за да може да влезе в световното време. Точно това ще наблюдаваме през 2021 година - партиите от миналото, партиите на статуквото (да, точно за ГЕРБ говоря) няма да получат път към бъдещето.
А това си е добра новина откъдето и да го погледнеш.
No comments:
Post a Comment