Много политически интриги, жлъч, злоба и ярост се изсипаха като кален потоп из медиите заради проведените при президента консултации за датата на изборите. Българското общество стана свидетел на един абсолютно изнасилен и измъчен дебат и то по тема, която е толкова незначителна, че фиксацията в нея издава някакъв голям тектоничен кипеж, който се случва и който ще можем да видим вероятно едва след като хората застанат пред урните. Направиха ни зрители на всякакви политически пошлости - от абсолютно измислената опорка, че на 4 април е католическият Великден и това бил удар с нож в гърба на българските католици, до телевизионните излияния на госпожа Цвета Караянчева, която с глас на киборг обяви, че президентът не бил мотивирал датата. Това, разбира се, е холивудска пушилка. Управляващите вече драматично закъсняват с подготовката на вота и отчаяно се опитват в последния момент да прехвърлят вината на някой друг, разчитайки на своята месомелачка от лакейски медии и придворни политически шамани. Това е изпитана технология за бягство от отговорност, за паническо напускане на местопрестъплението и вероятно във всяка друга историческа епоха изпечените престъпници може би щяха да получат шанс за спасение. Но сега сме в окото на бурята, пандемията като земетресение разтресе българското общество и ГЕРБ практически нямат шанс за опрощение. Стискаме палци и се борим за този резултат.
Но покрай консултациите изникна един друг много интересен сюжет върху който си струва да порасъждаваме. На всички журналисти направи впечатление, че една-единствена партия отказа разговорите й с президента да се излъчват пряко. Една-единствена. Всички останали изказаха своите мнения пред очите на хората. Добри или лоши позициите им бяха публични и всеки български избирател имаше възможност да ги чуе непосредствено, сам да си направи изводите и размишленията. Единствено кандидатите за политическо чудо на следващите избори, формацията "Има такъв народ" на Слави Трифонов предпочете да говори далеч от камерите и журналистите.
Дребен детайл, ще си кажат някои.
E, какво сме тръгнали да им търсим кусури още отсега, ще се ядосат други.
Трети ще изсъскат, че партиите на статуквото още отсега са тръгнали да громят рицарите от светлина на промяната, които идват под звуците на чалга и бесновато маане.
Този детайл обаче не е просто подробност за партията на Слави. Той е напълно метафоричен за това какво представлява цялата му политическа формация - тя тъне в сенките и никой не знае нищо за нея. Помислете си само в каква абсурдна ситуация се намираме днес. Социологическите агенции дават на "Няма такъв народ" трето място на предстоящите избори. Някои твърдят, че партията ще вземе между 7-9 и процента, други смело й дават между 10-13 на сто. Ако приемем това твърдение за истина, а не за някаква извратена социологическа манипулация, то с леден ужас трябва да разберем, че ние не знаем твърде много неща за партията, която ще се бори за бронзовия медал. Някой може ли да ми каже поне 5 души от партията на Слави? Убеден съм, че 95 процента от хората ще отговорят на този въпрос с тишина. Какво смятат Слави и компания за здравната система у нас и как да се решат нейните проблеми? Имат ли позиция за вдигането на доходи? За пенсиите? Какво трябва да правим, за да измъкнем от зловещата социално-икономическа криза? Някой някога да е виждал програмата на "Няма такъв народ"? И не питам воден от злоба, защото наистина положих огромни усилия да намеря някаква реална идея на партията на Слави, вън от това, че парламентът трябва да е от 120 депутати. Не успях. Провалих се. Вероятно, ако бях тръгнал да търся Светия граал щях да се справя по-успешно с моята мисия или поне тайната самоличност на Мата Хари, която бе снимала премиерските чекмеджета, а и неговото полегнало върху спалнята туловище. Заради това твърдя, че партията на Слави Трифонов съществува в полусенките, защото част от гневните хора разполагат върху нея своите антисистемни очаквания, а нямат абсолютно никакви гаранции, че има кой реално да ги чуе и да им обърне внимание. Политиката днес е много по-сложна от едно телевизионно шоу. Тя изисква тежки отговори на кървящи проблеми, а виждаме, че "Няма такъв народ" системно бяга от това да отговаря. Нека да не забряваме, че това беше единствената партия, която пак така се учреди само за половин час, но без никакви медии. Сякаш нещо в журналистическото внимание притеснява новоизпечените партийци. Вероятно ги тревожи дребният проблем, че трябва да дават отговори.
Закриването на консултациите при президента по тяхно искане в този смисъл е абсолютно симптоматично. Това беше първата възможност на цялото общество да види какво мисли тази формация по наболял проблем. Аз лично исках да чуя за тяхното отношение към ГЕРБ, анализът им на това какво се случва в България днес, както и дали имат решения на поне една част от посочените проблеми. Вместо това получихме радиомълчание. Хората на Слави предпочетоха сенките и потайността. А атмосферата на секретност никога не е добро начало на политически проект. Или поне издава, че зад него няма чак толкова светли пориви, колкото твърдят рекламните му създатели.
Всъщност "Има такъв народ" е първото наистина постмодерно и хиперчалгарско явление в българската политика. И, моля ви, не разбирайте това непременно като обида. Това е констатация на явен факт. Партията уж възникна пред очите на всички, върху нелепите останки на едно телевизионно шоу, но досега освен голямото думкане на тъпана за референдума ние не сме чули нещо друго от Дългия и неговата политическа банда. Партията възникна като протесто явление, което обаче отказва да се развие в нещо повече. И самият факт, че има хора, които искат да гласуват за такава формация е симптоматичен за нивото на отчаяние в страната. За преминатите граници на търпението. Иронията е очевидна. Слави Трифонов е едно от емблематичните лица на целия преход, а днес ни го рекламират като човек, който ще приключи с него. Това е партия, която знае как са направи концерт с бира и кебапчета, но не и как да развие реална икономическа програма за обществото. Подозирам, че точно заради това хората на Слави предпочетоха сенките и изключването на камерите. Запазването на мистерията е единственият им начин да поддържат някакво ниво на интерес към самите себе си. Но този рекламен трик си има своите граници. България е страна изтормозена от експерименти, политически чудотворци, управленска чалга и властова бруталност. Единственият възможен отговор на този разпад е някой, който е доказал с биография и последователност отстояването на алтернатива. А Слави Трифонов едно време се прегръщаше с Бойко Борисов, двамата се тупаха по гърбовете и се чешеха взаимно, а сега искат да ме накарам да повярвам, че Дългия е носител на алтернатива. Алтернативата обича светлините и публиката. Всички, които предпочитат сенките са по-скоро като хлебарки.
И това пак не е обида.
Предупреждение е.
No comments:
Post a Comment