"Евродепутатите от БСП пропуснаха резолюцията в подкрепа на Навални и против "Северен поток 2", изгърмя тези дни с назидателен тон "Свободна Европа". Едва ли се струваше да обръщаме внимание на такива размахани пръсти, ако тази стилистика не се вписваше в ожесточените събития на българска почва. Все пак станахме свидетели как от политическо безсилие да измисли каквато й да критика към президента, Бойко Борисов тръгна да се пени, че Румен Радев подозрително мълчал за ареста на Алексей Навални. Това послужи като сигнал. Всички нахранени болонки на властта точно като кучето на Павлов започнаха да слюноотделят и да кипят по темата, така че страничен наблюдател ще остане с впечатлението, че цялата страна става и ляга с блога на Навални и не минава ден без мастити притежатели на апартаменти, колкото футболни игрища, да се възмущават от корупцията на властта в Русия. Но това е тема на отделен разговор, а ми се струва, че анализите за този екзотичен парадокс на българската душа вече идват в повече дори и на най-закаления читател.
Въпреки това обаче си струва да анализираме вота на българските депутати и най-вече в частта му за коалицията ГЕРБ, ДПС, ВМРО и Радан Кънев, които като пионерчета вдъхновено са гласували "за" резолюцията. Всъщност опитите на европейския парламент постоянно да се занимава с приемането и писането на политически есета може спокойно да бъде разгледано като една от причините за разклатеното доверие в бъдещето на Съюза. А самодейните занимания с политика само усложняват този процес. Всъщност влизайки в темата "Навални" по този начин евродепутати не правят голяма услуга на опозиционера. Защото по същество те стават съучастници в един мащабен показ на двойни стандарти и ехидно политическо лицемерие. Ако приемем, че битката за демокрация, прозрачност и свобода е мисията на костюмарите от ЕП, тогава трябва да се запитаме съвесм основателно къде е тяхната резолюция за Джулиан Асандж? Колко от тях се загрижиха за преследването на Едуард Сноудън? Или тях не ги броим за дисиденти и борци за демокрация, а дежурно ги прикачаме към клишето и лъжата "слуги на Кремъл"?
Всъщност Европарламентът действа конюнктурно, схематично и изтъркано и вместо ярък блясък на политическа мисъл произведе поредното картонено клише без смисъл. На всичкото отгоре подебно документи не вършат работа и в самата Русия, защото те не отчитат истинската биография на Навални, а не медийната пудра, която е посипана отгоре му. Давам ви само един пример - Навални в по-голямата част от политически си живот е буквално изтрещял руски националист. И то до степен до която е произвеждал фрази, че мюсюлманите са като хлебарки и "Стига сме хранили Кавказ". Руската федерация е многонационална държава и подобен тип разбирания са буквално като коктейл "Молотов" за нея. Писателят Григорий Чхартишвили, известен със своя псевдоним Борис Акунин, въпреки, че днес е сред защитниците на Навални, преди време беше написал великолепно есе срещу него заради това истеричен национализъм. Едва след като с него заработиха западни политтехнолози, а и чужди централи, Навални спря беседите по тази тема и се отдаде на антикорупционни разследвания, но не като любов към истината, а като павиране на пътя към властта. Уви, колкото и на западната преса да й се иска той да е лицето на руската опозиция, популярността на Навални съвсем не е такава, че да е в състояние да застраши каквото й да е в Русия. Дори и поредната демонстрация, която се организира в негова защита го показа. Да, събраха се няколко хиляди души, имаше вълнение, арести и сблъсъци, но дотам. И тук вече виждам прединсултните физиономии на кръчмарските антикомунисти и градски алкохолици - "как може полицията да арестува протестиращи, какъв е този бесен и мрачен евразийски сатрап?". И така попадаме в другия капан, който Европарламентът сам си постави - защо не приеха декларация и за насилието във Вашингтон на 6 януари. Там протестите завършиха с 6 жертви за разлика от тези в Русия, които се разминаха без смърт. Някой дори предложи ли декларация за смазването на протеста, но и не само. И до днес американските медии са пълни с последващи арести на хора, които са били на изразяването на недоволство. Къде е резолюцията за това?
Всъщност евродепутате, които са изпълнили своя лакейски дълг и са подкрепили един съмнителен документ не помагат на каузата на свободата, а показват зависимостта на своята институция от САЩ. Защото дайте да не се лъжем - точно от там се дирижира спецоперацията "Свобода за Навални". Тоест хората, които бяха ужасени, когато американци нахлуха в Капитолия, но които иначе горещо поощряват подобно поведение във всяка друга точка на планетата. Но така или иначе с тази резолюция Европарламента се опитва да каже, че трябва да има хора, които да са недосегаеми за закона. Защото срещу Навални в Русия няма повдигнато политическо поведение. Него го разследват за отклоняване на дарения за лична полза и се предполага, че правосъдието трябва да си свърши работата. Но Навални е сред богоизбраните. За него цели резолюции пишат...И заради това ми е чудно дали нашите представители от ГЕРБ, ВМРО, ДПС и ДБ изобщо са обмислили какво гласуват. Или просто са участвали във вота на тълпата, а и нали е срещу Русия, значи ще донесе някакви дивиденти сред старите реститутки и техните потомства.
Всъщност неучастието в такъв вот е най-доброто решение. Това е ясен знак, че отказваш да играеш в чужди игри, чужди схеми и натрапени идеологически клишета.
Защото например в България ние си имаме достатъчно проблеми и собствени блата, че да си внасяме напрежение отвън и да го превръщаме в поле за битка. Навални е в правото си да се бори за власт, а честно казано част от филмчетата му в ютюб са симпатични и се гледат с интерес. Но Европарламента можеше поне веднъж да покаже, че е горда и независима институция, която не затъва в плаващите пясъци на двойните стандарти. Поне веднъж можеше да се постави в ролята на горд играч със собствена позиция, а не на рециклираща машина за чужди тези и идеи. динственият достоен изход тук е да откажеш да гласуваш.
Чест им прави на евродепутатите от БСП.
No comments:
Post a Comment