Социология на повикване

 

Българската социология все повече заприличва на древната алхимия. Прекрасна е, бляскава е, има могъща кауза, но просто вече не е наука. Тя е дееволюирала до някакво градско фентъзи, което се вади с повод и без повод да ни убеди в правотата на поредната космическа мисия. Повод за тези разсъждения ми дава поредното проучване на „Алфа рисърч“ обявено триумфално от вестник „Дневник“ с патетичното заглавие: „Спада доверието на българите към Путин и се покачва доверието в ЕС“.

Подозирам, че някой градски либерал е получил сърдечна аритмия като го е видял, станал е на крака и е запял: „Слава на Украйна. Слава на Степан Бандера“, но ако човек се зарови в изводите веднага ще получи неприятното усещане, че е попаднал на някаква схема. Само вижте какво изречение намерих в анализа: „Войната засилва поляризацията по редица теми в българското общество, което се дължи както на увеличената активност на защитниците на Украйна и на действията на Русия в социалните мрежи“.

Велико – защитниците на Украйна са изправени във виртуалните дълбини срещу цяла държава. Хората, които търсят истината, които настояват да се говори за причините за войната, които не се примиряват с телевизионната пропаганда и социологическите бомби не съществуват. Те са обобщени с фразата „действията на Русия“. Едните са граждани, другите са деперсонализирани като политически отпадъци.

На този фон 25 на сто от българите обявяват, че одобряват Владимир Путин. Вместо триумф, социолозите би трябвало да изпитат неясна тревога. На фона тоталната телевизионна пропаганда, на фона на ежедневната сатанизация на Русия, на фона на безкрайни анализаторчета, които пълзят от студио в студио, 25 на сто одобрение е космически резултат. В друга част от същото проучване например „Алфа Рисърч“ показва, че най-одобряваният български политик Кирил Петков например има персонален рейтинг от 22,5 на сто. При това не е подложен дори на една стотна от медийният въртоп на който целият свят върти Русия.

Истинската алхимия обаче започва с друг анализ. Според социолозите българите отхвърляли Русия като модел за държавно и политическо развитие – 63 били за това България бъде със страните от ЕС и НАТО, само 15 на сто в съюз около Русия.

Честно, този резултат трябва да плаши. Защото темата за държавно политическото устройство на България никога не е била поставяна на сериозен политически дебат у нас. Никой никога не е обявявал път за напускане на ЕС или да е влязъл в парламента с подобна кауза. Защо им е тогава да мерят такива стойности? Защо им е било да натрапват такива резултати?

Истинската тема в българското общество е – какви трябва да бъдат нашите отношения с Русия, каква политика трябва да водим към тази държава и можем ли да си позволим да бъдем геополитически ястреби, които цвъкат мръсотия и бомби. Ето това е в центъра на политическите дебати. И точно по тази тема – няма нито един въпрос. Нито един. Както няма въпрос за това дали трябва да изпратим оръжие на Украйна. А това са големите политически теми, които разтърсват България днес.

Дори и от това фризирано, напарфюмирано, пуснато за ширпотреба проучване можем да разберем, че кипежите в българското общество са доста по-различни отколкото се опитват да ни ги представят. Но наистина живеем в медиен свят в който трябва да се досещаме за истинските неща по мълчанието за тях. Социологията у нас отдавна е пералня за мозъци, а не инструмент за ориентиране. 

Социология на повикване. 

 

 

Македония – бомбата, която цъка под кабинета

 

В последните няколко седмици публичните раздори и скандали в управляващата коалиция станаха толкова големи и шумни, че се случи върховната екзотика - ГЕРБ се оплакаха, че не могат да хванат ръка в опозиционната дейност от такива безкрайни крамоли. Можем да погледнем на темата свръхсериозно и да възприемем това като симптом за наближаваща като перфектна буря политическа криза, както правят много от медиите, увлечени от идеята, че властта се търкаля по улицата и само още миг и тя пак ще отиде в ръцете на тяхното полубожество Бойко Борисов. Можем и да намерим иронична гледна точка - споровете, драмите, сблъсъците като част предпазните клапани на правителството. Не че това са умишлено поставяни бушони, но трудния механизъм за намирането на диалог по важните теми по същество играе ролята и начин за регулиране на напрежението и намирането на решение в края на краищата. Ние май позабравихме, че споровете са съществена част от демокрацията. Скандалите са неизбежни там, където има равнойстойна размяна на мнения. Имаме коалиция в която няма върховен господар, който с железен юмрук определя посоката и тъпче с кубинка всеки с различна позиция. Имаме управленско тяло в което са четири партии с много различни физиономии, електорати и смисъл. При три от тези партии в последните два парламента влязоха в остри конфронтационни сблъсъци и щеше да е едно малко чудо изведнъж всичките противоречия между тях да отпаднат. Виждам, че в социологическите проучвания цялата тази какафония минава в графата "хаос", но тъжната истина е, че управлението в момента наистина няма алтернатива. ГЕРБ станали първа политическа сила. И какво от това? Те така и не успяха да излязат от политическата самота в която пребивават гордо, тоест дори и да спечелят хипотетичните предсрочни избори, не виждам какво толкова ще се промени. Сега имаме буквално обърното изображение на ситуацията от последните няколко години, когато ГЕРБ бяха обявявени за безалтернативен управленец. В момента те консумират докрай от собствената си пропаганда. Бойко Борисов не е алтернатива. И никога повече няма да бъде. Това не е политическо разсъждение, това е очеизваден факт от околната действителност. Май само още той не го е разбрал.

Всичко това обаче не бива да пречи да анализираме най-сериозното разминаване, което забелязваме в политиката на управляващата коалиция. А именно темата "Македония". Налагането на вето към присъединяването на Северна Македония към ЕС вероятно продължава да е едно от най-одобряваните действия на българската външна политика през последните 30 години. По него има толкова широк и надпартиен консенсус, че всяка партия, която си помисли, че може да го пренебрегне, прекрачи или заобиколи, трябва да я пишем към безсмъртните полкове на световните камикадзета. И все пак още от първия ден на новото управление в обществото витае усещането, че Кирил Петков е поел ангажимент за бързото пускане на Македония в ЕС и то изцяло под американски натиск. Може би точно заради това първото му посещение беше точно в Северна Македония, но там стана ясно, че българо-македонските отношения са обраснали с твърде много проблеми и недоверие, за да могат да бъдат разрешени с пускането на самолетна линия от София до Скопие. Подозирам, че точно тогава Петков е осъзнал, че в тази тема не можеш да влезеш като на търговски преговори и постигането на съгласие ще е влудяващо дълъг процес. И въпреки това съмненията, че външнополитическа поръчка има останаха. Нещо повече - миналата седмица външната министърка Теодора Генчовска разтресе парламента като пусна бомбата, че България има две външни политики по отношение на РСМ - едната официалната, на външно министерство, а другата на премиера и неговите съветници. Това е политическа ядрена бомба. Най-малкото заради това, че ако Кирил Петков се доверява твърде много на своята съветничка Весела Чернева е обречен да попада във все по-смъртоносни води, защото тя не е известна като върховен спец, а и повечето дела с които се е заемала са се увенчавали с пищно фиаско.

От друга страна, ако изнесеното от Генчовска се потвърди, това ще означава не просто разпадане на коалицията, а нейното гръмотевично разрушение. Защото, ако Кирил Петков се опита да торпилира националния консенсус по темата, той е обречен не просто на политическо забвение, а на вечен позор. Да не говорим, че темата "РСМ" е червена линия на повечето партии в коалицията - най-малкото на БСП, които са го обявили официално, и на ИТН, които всъщност започнаха да вдигат пара по темата. Всичко това обаче пак е подробност, защото за пореден път България гледа технологията на правене на външна политика, а не нейната същност. Какво точно искаме да постигнем със Северна Македония? Това е големият въпрос, който трябва да терзае всеки министър и премиер. Както и отчитането на факта, че ако Скопие не покаже реален напредък по посочените от нас теми, вдигането на ветото ще е самоубийствено. Видя се обаче, че дори и при последното посещение на Кирил Петков в Битоля, там го очакваха протести, взели за лозунги същия този език на омразата срещу, който официална София се е възпротивила и очаква действия по неговото премахване. Заради това идеята, че на 24 май ветото може да бъде вдигнато е абсурдна. Може би премиерът осъзна това, защото веднага след атаката на Генчовска обяви, че всяко решение за Македония ще бъде взето от парламента. Всъщност това е нормалното място за такова решение и е чудно защо подобна позиция толкова много време се забави.

Всъщност темата "РСМ" е основната бомба, която може да унищожи управлението. Всички останали скандални теми - гуверньор на БНБ, оръжие за Украйна, парите за строителите на пътища са много шумни, но именно в Северна Македония са вперени погледите на българското общество. И заради това беше добре, че външната министърка и премиерът заедно отидоха в Битоля. И така отложиха жадните надежди на ГЕРБ да има предсрочни избори точно тук и сега, насред голямата геополитическа криза, която разтърсва планетата.

Факт е обаче, че няма управление, което да може да издържи в перманетна треска. А точно това представлява вълната от скандали на която виждаме. Тази криза не е привнесена само отвън, тя се дължи и на факта, че мнозинството изгуби много време преди да се захване с ключови реформи, които хората очакваха да видят от новата власт. Едва през април окончателно бяха закрити спецсъдът и спецпрокуратурата. Именно в дебатите по темата се видя, че коалицията все още има спойка и възможности за действие, защото в парламентарно отношение буквално смаза опозицията в лицето на ГЕРБ.

И това е големият парадокс. По големите теми противоречия няма. По страничните обаче се получава такова прехвърчане на искри, че на моменти ситуацията заприличва на воденето на военни действия. ИТН например в парламента толкова много се фиксириха в темата за това, че Любомир Каримански на всяка цена трябва да оглави ГЕРБ, че започнаха да обвиняват ПП в политически рекет, нарекоха БСП "болонка". Всички знаем, че Тошко Йорданов е недостижим в своето красноречие, но той не е осъзнал много важен политически факт - думите оставят следи, думите са основният инструмент на политиката и когато започнеш да ги пръскаш като пиян милионер, не е ясно кога точно ще дойде мига в който няма да успееш да направиш крачка назад. Разбрах го в мига в който мой приятел (гласоподавател на ИТН и то убеден) ми каза, че времето за шоу отдавна е свършило. Дори и той, неспирен почитател на Слави Трифонов, е осъзнал за себе си, че клоунадата е до време, но има твърде много работа за вършене. Коалицията трябва да си припомня общата си основа за действие, защото ако се взира в детайлите ще приключи твърде бързо. Разбирам онези, които искат обществено спокойствие, но истината е, че днес няма как да го има. Светът е неспокоен и гневен. България е гневна и неспокойна. Управлението е изцяло нейно отражение, но има шансът да излезе от този лабиринт. 

Просто трябва да си припомни кои са големите врагове. 

Останалото е лесно.

 

 

Защо да не чакаме бързи предсрочни избори?

 

Още от 13 декември 2021 година (денят в който беше избрано правителството на Кирил Петков) започнаха и хазартните политически залози колко точно ще издържи такъв сюрреалистичен и странен кабинет. И нека да бъдем честни - основания за такъв скептицизъм определено имаше. Това е първото правителство в историята на прехода в което няма свръхголям играч, а на всичкото отгоре се състои и от четири партии, някои от които известни със своя безкраен антагонизъм една с друга. Към всичко това трябва да добавим и перфектната буря от кризи, която се стовари върху управлението като библейско проклятие - галопиращите цени на електроенергията, инфлацията и нейните метастази, а понеже всичко това очевидно не беше достатъчно в края на февруари избухна и войната в Украйна, която превърна световната политика в кипяща течност в колбата на алхимик, която вече почва да дими и да се вълнува странно. Военните действия станаха допълнителен реактив на поредица от вътрешни кризи у нас, които като светкавица осветиха едно управление, което сякаш едвам се крепи на краката си. Само си помислете - в последните седмици няма тема, която да не се превръща в голям медиен скандал. Изборът на гуверньор на БНБ. Отпускането на парите за строители на пътища. Трябва ли да се праща оръжие в Украйна? Колко външни политики по отношение на Македония има България?

По всеки един от тези въпроси разприте в коалицията се получиха шумни, медийни, кресливи, даже интригантски. Това дава безкрайни поводи на много медии да гледат сблъсъците, да потриват ръце и да раждат заглавие след заглавие как коалицията се пропуква, разцепва, взривява, детонира, срутва, пада, сгромолясва, разпада, самоунищожава и какво ли още не. В един момент журналистите останаха даже без глаголи с които да предсказват бъдещето сриване на кабинета в пропастта. Тези безкрайни скандали накараха дори острието на ГЕРБ Тома Биков да се оплаче публично в парламента, че ГЕРБ буквално са били изтласкани от опозиционната роля, защото големите политически драми се разиграват в самата коалиция. Това си пролича най-много при избора на гуверньор на БНБ. Сблъсъкът на ПП и ИТН по темата се превърна в сапунена опера, която преля в развихрени парламентарни речи, взаимни обвинения със заливане в кал, нарушаване на коалиционния договор и дори в определения като "мишоци" и какво ли още не. Много наблюдатели очакваха в мига в който Любомир Каримански бъде блокиран това да постави фактически край на коалицията, но ето че гласуването мина, Каримански не беше избран, а управлението продължи своето съществуване. Да, пак с поредните драми, но то не се срути, нито разпадна. И всъщност вместо да описваме безкрайните скандали може би е добре да кажем няколко думи защо четворната коалиция може да се окаже на власт доста по-дълго отколкото всички анализатори, врачки и свободни пияници предричат.

Истината е, че 12 годишната психиатриачна аномалия наречена "управление на Бойко Борисов" ни възпита доста лошо откъм очаквания за истинската демокрация. Там, където има дискусия, където има различни мнения има и скандали и напрежение. Това е част от естествените механизми на плурализма. При Борисов беше еднолична власт, която не търпи дискусия. Това, което имаме като управление днес е продукт на реална демокрация. Да, на реална демокрация в един откачил свят, но правителството е максимално представително, защото е съчетание на много различни гласове в нашето общество. И скандалът, парадоксално, не е негова слабост, а негова сила. Защото караниците не водят до политически кризи, а до реално вземане на решения. Кризите са само в медиите, които са последния инструмент на ГЕРБ за преобръщане на политическите нагласи. Нещо повече - насред най-големият водовъртеж от драми управляващото мнозинство успя да се обедини като стоманен юмрук и да закрие спецсъда и спецпрокуратура и така си припомни нешо друго. Че има големи теми и полета за действие по които има не просто единство, а желязна воля за промяна. Общият враг в мъглата, тоест партия ГЕРБ продължава да бъде ефектен инструмент за спойка на различните партии в управлението и това дава допълнителна решимост за продължаване на управлението, с всичките му скандалчета и драми.

Има и друг скрит фактор, който никой не отчита реално. Нито една партия в парламента не иска избори днес. Дори и "Възраждане" на които проучванията дават голям ръст, защото вот сега означава излизането на терена на партия на Стефан Янев, която е решила да играе изцяло на терена на националистите и може да ги изсмуче под напора на медийната популярност на генерала. Дори ГЕРБ едва ли искат да се тестват на вот, защото независимо, че проучванията пак им отреждат първо място, по всичко си личи, че те отново ще живеят в безкрайна политическа самота, която не можаха да пробият в рамките на миналата година, няма да успеят и тази. Демократична България също не е наясно с бъдещето си, защото при тях сривът е отчетлив, а същевременно не е ясно какви ефекти върху електоралното тяло е оказала войната с Украйна. Може би заради това Христо Иванов обяви, че ако изборите са сега ще ги спечели Путин. Вероятно усеща големите напрежения в националната тъкан.

БСП също не е за избори в този момент. Социологията не показва някаква голяма трагедия в левите редици, но не отчита и никакво покачване. Социалистите се нуждаят от резултати в управлението, ако искат да се явят на следващ вот и да имат какво да кажат на своите избиратели. Заради това не левицата ще е тази, която ще хвърли кърпата и ще разпадне коалицията. Смятам, че БСП засега стои като основният носител на здрав разум насред развилнялата се политическа буря и това е причината за стабилизацията на нейните резултати. Само че тази стабилност трябва да се запази, за да започна левицата да расте. ИТН също не са избори. Два пъти можеха да си имат правителство, но не го направиха. Ако съборят това може изобщо да не намерят място в следващия парламент.

И на последно място "Продължаваме промяната". Едва ли биха поискали избори точно сега, когато страната чака актуализацията на бюджета и проектите по Плана за възстановяване. Да не говорим, че на всички тези четири партии накуп им предстои истинската им голяма битка - битката с Иван Гешев, който се оказа основната опозиционна сила в страната.

Струва ми се, че човекът, който първи усети, че изборите съвсем не са толкова близки колкото му се иска е Бойко Борисов. Прегледах внимателно последната му реч в Добрич - ако се абстрахираме от баналните обиди към конкуренцията, опитите за надъхване на аудиториятау, шегичките и буфонадата, в неговите думи се усеща, че войната на партията му ще е дълга и позиционна. Ситуацията парадаксолно напомня за 2018 година - властта на ГЕРБ се разтресе от безкрайни скандали, влезе в безкраен режим на постоянно оправдание, но кабинетът Борисов 3 изкара до последния си ден. Просто нямаше парламентарни възможности за неговото бутане. Така че ако някой ви заговори за бързо срутване на кабинета на Кирил Петков, направете се, че му вярвате, но прегледайте добре политическите и парламентарните сметки, които ви направих по-горе и не залагайте пари за бърза оставка.