Още от 13 декември 2021 година (денят в който беше избрано правителството на Кирил Петков) започнаха и хазартните политически залози колко точно ще издържи такъв сюрреалистичен и странен кабинет. И нека да бъдем честни - основания за такъв скептицизъм определено имаше. Това е първото правителство в историята на прехода в което няма свръхголям играч, а на всичкото отгоре се състои и от четири партии, някои от които известни със своя безкраен антагонизъм една с друга. Към всичко това трябва да добавим и перфектната буря от кризи, която се стовари върху управлението като библейско проклятие - галопиращите цени на електроенергията, инфлацията и нейните метастази, а понеже всичко това очевидно не беше достатъчно в края на февруари избухна и войната в Украйна, която превърна световната политика в кипяща течност в колбата на алхимик, която вече почва да дими и да се вълнува странно. Военните действия станаха допълнителен реактив на поредица от вътрешни кризи у нас, които като светкавица осветиха едно управление, което сякаш едвам се крепи на краката си. Само си помислете - в последните седмици няма тема, която да не се превръща в голям медиен скандал. Изборът на гуверньор на БНБ. Отпускането на парите за строители на пътища. Трябва ли да се праща оръжие в Украйна? Колко външни политики по отношение на Македония има България?
По всеки един от тези въпроси разприте в коалицията се получиха шумни, медийни, кресливи, даже интригантски. Това дава безкрайни поводи на много медии да гледат сблъсъците, да потриват ръце и да раждат заглавие след заглавие как коалицията се пропуква, разцепва, взривява, детонира, срутва, пада, сгромолясва, разпада, самоунищожава и какво ли още не. В един момент журналистите останаха даже без глаголи с които да предсказват бъдещето сриване на кабинета в пропастта. Тези безкрайни скандали накараха дори острието на ГЕРБ Тома Биков да се оплаче публично в парламента, че ГЕРБ буквално са били изтласкани от опозиционната роля, защото големите политически драми се разиграват в самата коалиция. Това си пролича най-много при избора на гуверньор на БНБ. Сблъсъкът на ПП и ИТН по темата се превърна в сапунена опера, която преля в развихрени парламентарни речи, взаимни обвинения със заливане в кал, нарушаване на коалиционния договор и дори в определения като "мишоци" и какво ли още не. Много наблюдатели очакваха в мига в който Любомир Каримански бъде блокиран това да постави фактически край на коалицията, но ето че гласуването мина, Каримански не беше избран, а управлението продължи своето съществуване. Да, пак с поредните драми, но то не се срути, нито разпадна. И всъщност вместо да описваме безкрайните скандали може би е добре да кажем няколко думи защо четворната коалиция може да се окаже на власт доста по-дълго отколкото всички анализатори, врачки и свободни пияници предричат.
Истината е, че 12 годишната психиатриачна аномалия наречена "управление на Бойко Борисов" ни възпита доста лошо откъм очаквания за истинската демокрация. Там, където има дискусия, където има различни мнения има и скандали и напрежение. Това е част от естествените механизми на плурализма. При Борисов беше еднолична власт, която не търпи дискусия. Това, което имаме като управление днес е продукт на реална демокрация. Да, на реална демокрация в един откачил свят, но правителството е максимално представително, защото е съчетание на много различни гласове в нашето общество. И скандалът, парадоксално, не е негова слабост, а негова сила. Защото караниците не водят до политически кризи, а до реално вземане на решения. Кризите са само в медиите, които са последния инструмент на ГЕРБ за преобръщане на политическите нагласи. Нещо повече - насред най-големият водовъртеж от драми управляващото мнозинство успя да се обедини като стоманен юмрук и да закрие спецсъда и спецпрокуратура и така си припомни нешо друго. Че има големи теми и полета за действие по които има не просто единство, а желязна воля за промяна. Общият враг в мъглата, тоест партия ГЕРБ продължава да бъде ефектен инструмент за спойка на различните партии в управлението и това дава допълнителна решимост за продължаване на управлението, с всичките му скандалчета и драми.
Има и друг скрит фактор, който никой не отчита реално. Нито една партия в парламента не иска избори днес. Дори и "Възраждане" на които проучванията дават голям ръст, защото вот сега означава излизането на терена на партия на Стефан Янев, която е решила да играе изцяло на терена на националистите и може да ги изсмуче под напора на медийната популярност на генерала. Дори ГЕРБ едва ли искат да се тестват на вот, защото независимо, че проучванията пак им отреждат първо място, по всичко си личи, че те отново ще живеят в безкрайна политическа самота, която не можаха да пробият в рамките на миналата година, няма да успеят и тази. Демократична България също не е наясно с бъдещето си, защото при тях сривът е отчетлив, а същевременно не е ясно какви ефекти върху електоралното тяло е оказала войната с Украйна. Може би заради това Христо Иванов обяви, че ако изборите са сега ще ги спечели Путин. Вероятно усеща големите напрежения в националната тъкан.
БСП също не е за избори в този момент. Социологията не показва някаква голяма трагедия в левите редици, но не отчита и никакво покачване. Социалистите се нуждаят от резултати в управлението, ако искат да се явят на следващ вот и да имат какво да кажат на своите избиратели. Заради това не левицата ще е тази, която ще хвърли кърпата и ще разпадне коалицията. Смятам, че БСП засега стои като основният носител на здрав разум насред развилнялата се политическа буря и това е причината за стабилизацията на нейните резултати. Само че тази стабилност трябва да се запази, за да започна левицата да расте. ИТН също не са избори. Два пъти можеха да си имат правителство, но не го направиха. Ако съборят това може изобщо да не намерят място в следващия парламент.
И на последно място "Продължаваме промяната". Едва ли биха поискали избори точно сега, когато страната чака актуализацията на бюджета и проектите по Плана за възстановяване. Да не говорим, че на всички тези четири партии накуп им предстои истинската им голяма битка - битката с Иван Гешев, който се оказа основната опозиционна сила в страната.
Струва ми се, че човекът, който първи усети, че изборите съвсем не са толкова близки колкото му се иска е Бойко Борисов. Прегледах внимателно последната му реч в Добрич - ако се абстрахираме от баналните обиди към конкуренцията, опитите за надъхване на аудиториятау, шегичките и буфонадата, в неговите думи се усеща, че войната на партията му ще е дълга и позиционна. Ситуацията парадаксолно напомня за 2018 година - властта на ГЕРБ се разтресе от безкрайни скандали, влезе в безкраен режим на постоянно оправдание, но кабинетът Борисов 3 изкара до последния си ден. Просто нямаше парламентарни възможности за неговото бутане. Така че ако някой ви заговори за бързо срутване на кабинета на Кирил Петков, направете се, че му вярвате, но прегледайте добре политическите и парламентарните сметки, които ви направих по-горе и не залагайте пари за бърза оставка.
No comments:
Post a Comment