Изключително съжалявам, че церемонията по наградите "Оскар" мина преди няколко седмици. Иначе политическата драма, която се опитват да ни прожектират "Клането в Буча" със сигурност щеше да грабне призът на киноакадемията. Наясно съм, че живеем в размирни, шантави, проклети и странни времена, тоест вече има читатели на първото изречение, които са издули венички по челата, вдишат и издишват по квадратно-гнездовия способ и съскат: "какъв гаден, циничен и проклет комуняга". Смятам обаче, че е точно обратното - не се опитвам да обезценявам жертвите или да се гавря с паметта на убитите. Но няма как да избягаме от факта, че цялата информация за това "клане" идва от украинска страна и то с доста голямо закъснение. Няколко дни преди разкритията кметът на Буча дава изявление за оттеглянето на руските войски и по нищо в поведението му не личи, че знае за клане, геноцид или друго военно престъпление. Да не говорим за много интересното клипче в което един от "труповете" си мърда ръката, за да не би камионът да мине през нея. И най-накрая - нали всички честни, почтенни, неподкупни, високоморални, изящни и аристократични съвести на нацията ни убеждаваха, че черните орди на Кремъл са нахлули в Украйна с мобилни крематориуми, за да превръщат в пепел убитите си войници. Къде ли са били тези крематориуми в Буча? Или руснаците са пълни идиоти, които оставят трупове по улиците, за да може целия свят след това да ги сочи с прокурорски пръст и проф. Евгений Дайнов да изпадне в моралистичен запой от ужас. Пък и нали, ако кървавия тиранин и луд Владимир Путин (нали така твърдят изящните и умни телевизионни анализатори) искаше да убива безцелно хора щеше да отдавна да е изравнил Киев със земята и нямаше да обсажда Мариопул няколко седмици. Но в епохата на голямото геополитическо кино никой не иска да мисли. Нещо повече - всички отказват да мислят, защото позволяват в главата им да се настани телевизионният наратив, който да поеме всичките им интелектуални функции. По телевизията казаха "клане" значи е клане. Същият подход имаха навремето медиите за войната в Сирия. Башар Ал-Асад още води Путин поне с три кланета заради които световните медии и политически елити са били докарвани до моралистичен антиоргазъм. Всъщност именно това горно "до" е най-вбесяващо в цялата ситуация. Избирателните сълзи и контролираното от медиите възмущение. Осем години украинската армия колеше из Донбас, но никой не проля дори половин сълза за жертвите там. Сега за филма в Буча трябва да страдаме всички. Значи едните жертви са позволени, а другите са сакрални. Това не е просто морална перверзия. Това е подмяна на самата дефиниция за това какво е нормално човешко същество. Ние сме на прага на някакъв жесток етичен лифтинг, който трябва да прикрие смазващ цинизъм, епохално лицемерие и абсолютно неравностоен свят.
Описваме всичко това само, за да дадем фон на епохата на която за пореден път България става сцена на водевилни страсти, извадени сякаш от "Многострадалната Геновева". Става дума за това, че за пореден път из телевизионните студиа като политически хлебарки плъзнаха обичайните говорители на божествения елит на нацията, този път с нова идея - да прекръстим булевард "Драган Цанков" (където се намира Руското посолство) на бул. "Героите на Украйна". Вече си имам дори политическа аксиома за един процес - щом видя Найо Тицин да се прави на активист значи ни предстои цирк и клоунада. Този образ никога не е влизал в медиите с нещо различно. И, разбира се, като всяко телевизионно усилие и това е толкова имитативно, че чак е брутално с размаха на кражбата. В Прага вече прекръстили улицата на която е местното посолство на Русия на "Украйна" и сега трябвало да го направим ние. На мен в целият спор по прекръщаването най-много ми липсва дефиниция за това кои са тези митични герои на Украйна, кои са тези фигури, които трябва да увековечим завинаги в софийската география. Най-големият герой на майдановска Украйна например е Степан Бандера, геноциден психопат, престъпник, масов убиец, брутален националист и кръволок. Човекът, който систематично е организирал погроми и масови убийства над поляци, руснаци, евреи и арменци, защото е за етническа чистота в такава степен, че най-накрая ужасява дори и германските нацисти. Сега на него е кръстен най-големият булевард в Киев, рожденният му ден е национален празник на Украйна - него ли трябва да впишем в българската столица като изхвърлим на боклука фигурата на един бивш премиер като Драган Цанков. О, забравих. Знам и за друг украински герой - Роман Шухевич, тотален ненормалник, който е в основата на Волинското клане - масово избиване на поляци и руснаци по време на Втората световна война. Значи идеята е да кръстим на двама кръволоци цял столичен булевард. Ами защо трябва да се морим - дайте направо да го кръстим "Адолф Хитлер", че най-накрая Найо Тицин и целият му политически кръжок да могат да излязат от килера и да признаят тайните политически терзания на душите си.
Защото видях, че идеята за прекръщаването се споделя от една много малка, но удивително креслива част от българското общество, която е готова на всичко, за да имитира, че води война с Кремъл. Винаги съм се чудил - живеем в свободна държава с отворени граници. Като искат да помогнат на братска Украйна защо не вземат да отидат доброволци на фронта, за да дадат отпор на ордите на Путин? Прекръщаването на улици е символична тъпотия, ама виж ако хванат по един автомат ще могат да ни докажат величието на своя дух. Едва ли на "героите на Украйна" им дреме за символичните жестове, много повече биха оценили още един автомат до себе си и още един боец, който да се изправи срещу чеченските отряди на Кадиров. Така се калява желязната либерална стомана, нали?
Най-лошото от всичко е, че найотициновците плъзнаха навсякъде при това без да знаят какво означава прекръщаването на една улица - това е смяна изцяло на регистрациите, административни неудобства и какво ли още не. Заради това видях, че последната идея на телевизионния клоун беше площадчето до парк-хотел "Москва" да бъде кръстено "Украйна", защото то така или иначе нямало име. Когато си Найо Тицин това е присъда за цял живот. Защото това прекрасно сенчесто площадче носи името "Хосе Марти", кръстено е на един от най-големите национални герои на Куба, поет, политик, философ, борец за свобода, човек, който е надмогнал границите на своя остров, за да се превърна в символ на свободния дух. Интересно ми е защо ли не се опитат да накарат собствениците на парк-хотел "Москва" да го прекръстят на "Киев" или там вече е твърде опасно да се пипа и заради това търсят на какво друго да лепнат името "Украйна". Аз им предлагам да кръстят някоя от тоалетните в Борисовата градина на името на Бандера и да се събират всяка вечер там, озарени от благородната светлина на своя чуждестранен кумир и от неговия кървав поглед. Не съм подозирал, че България е така пълна с украински патриоти, които обаче презират всичко българско. Ако се стигне до гласуване за такова преименуване това ще е престъпно. Вие знаете ли например, че толкова много години в столицата няма нито една уличка кръстена на Валери Петров, този лиричен певец на София, този тих философ, който и до днес ни поразява със своя хуманизъм, мъдрост, хумор и интелект. Хората не са го забравили и никога няма да го забравят, но очевидно за общината той не съществува. За подобните на "найотицин" също. Тук имаме същият ужасяващ двоен стандарт на някакви екземпляри за които няма никакви нормални стойности и които са готови да палят свещи на масови убийци само, защото са били срещу руснаците.
А междувременно хората си казаха мнението. Видях едно проучване на "Маркет линкс", че близо 70 на сто от хората искат България да пази неутралитет в тази война. Само 16 на сто бяха на обратното мнение. И тези 16 на сто днес като разгонени шимпанзета се опитват да ни направят свидетели на всичките морални нечистоти, хвърляйки ги в лицата ни отново и отново. И в този сън на моралните перверзници една ранна пролетна сутрин Найо Тицин крачи по булевард "Степан Бандера" преди да отиде да поднесе цветя на паметника на Адолф Хитлер... Аз така си го представям. Нима някой друг си предстява нещо различно?
No comments:
Post a Comment