Имам чувството, че градската нежна либерална прослойка в последните два дни напълно забрави за твърде далечния Владимир Путин. Не, те вече си имат ново чудовище с което се плашат в беззвездните нощи, когато луната е огромна, пълна и кървава – Елеонора Митрофанова. Видях, че има нов любим виртуален спорт в социалните мрежи – коя от най-чистите, светли, изящни, прекрасни, феноменални и извисени съвести ще се окаже по-обидена от руската посланичка. Прочетох десетки есета на тема как българската държава трябва веднага да депортира руската дипломатка, да й затръшне вратата и никога повече да не я допусне до софийските веган-пекарни. Един от най-възмутените се оказа някакъв драскач в „Офнюз“, който дори се бил записал доброволец в Украйна – същият мрачен образ пусна снимка на куршум във фейсбук. Едва ли това е изплашило Митрофанова, ако питате мен. Тя вече добре трябва да е разбрала, че виртуалните кресльовци са точно това на което приличат – смели клавиатурни воини, които все разчитат някой друг да води техните битки.
Също така съм длъжен да напомня на всички тези възмутени, фучащи, потресени, разтърсени, ужасени, настръхнали и и какво ли още не, че те самите са универсален пример за двойни стандарти. Защото аз прочетох изявленията на Митрофанова и не съм сигурен, че това е точно намеса във вътрешните работи на страната. Виж обаче спомням си за един френски посланик преди няколко години Ксавие дьо Кабан, който системно се правеше на политически анализатор на процесите у нас. Специалист по всичко – от съдебната система до травмите, нанесени от комунизма. Тогава тези, които днес припадат от ужас от изявленията на рускинята, ходеха да ръкопляскат с потни длани и да вият гръбнаци пред френското посолство. Толкова са им избирателни възмущенията, че чак става смешно.
В последните изявления на Митрофанова обаче има нещо, което ми се иска да изкоментираме сериозно. Тя каза, че ако не е бил СССР България щеше да е колкото Софийска област. Леле, колко гняв се изсипа по отношение на тези думи. Даже си представях авторите – пишат, а веничките им по челата се свиват и издуват все едно са самостоятелна форма на живот.
Имам една лоша новина. Митрофанова точно тук е права. И за целта е достатъчно да извадите протоколите от Парижката конференция през 1949 година. Те са като откровение. На тази конференция англичаните са най-яростните противници на България. Донякъде ги разбирам – все пак те наказват фашисткото минало на една държава, която им е обявила война. И тогава благодарение на една сатанизирана днес фигура Вячеслав Молотов България остава в своите граници. Да, точно СССР ни вади от блатото на виновното минало. И казвайки това не искам да карам никой да харесва СССР или Митрофанова. Но признаването на исторически факти е въпрос на здрав разум. Останалото е някакво политическо и историческо джендърство, което е обречено да завърши катастрофално.
Тоест – дотук не виждам Митрофанова да се е опитала да обиди някого. И в двата случая в които тя толкова възмути градските съвести тя изрази своя позиция, а във втория случай дори се опираше на исторически факти.
Но днес да си срещу руската посланичка се счита за особена форма на активна борба. Тя, разбира се, е абсолютно безопасна. Няма нищо по-лесно от това да обявиш една дипломатка за баба Яга и да се опиташ да я сатанизираш медийно или да я заплашваш с куршуми. Трудно ще стане, ако един ден трябва да отговаряш за своите думи. И само за протокола – не заплашвам никой със съд или затвор. Виж със студ и тъмно, да. Иронията е, че те самите ще са си виновни.
No comments:
Post a Comment