ДУМА завинаги!

 

Разказвал съм тази история и преди, но пак ще я припомня. Сред много артефакти за прехода, които съм си запазил е и нещо много специално – един стар брой на ДУМА, който носи лично подписа на Стефан Продев. Получих го някъде в началото на демокрацията, когато ДУМА се появи като трибуна на свободата, идеите, полет на интелектуалния дух и истинската журналистика. Много неща през живота си изгубих, но този брой още си го пазя, защото той символизира нещо много важно. ДУМА никога не е била просто поредния вестник. ДУМА е лява институция.

ДУМА е министерство на свободата.

И съм толкова благодарен на тази свобода, защото тя ми помогна да стана журналист. В ДУМА никога не чух думата „не“ – поощряваха ме да пиша, да мисля, да споря, да не спирам да чета. Това прави този вестник различен. Това прави този вестник необходим.

Виждал съм всякакви упражнения на тема ДУМА.

Виждал съм хора да спорят по статиите в нея.

Виждал съм депутати от ГЕРБ да размахват вестника от трибуната. Виждал съм десни мракобеси да съскат срещу единствената медия, която им показваше какви ходещи недомислия са.

Точно така се усеща истинската свободата на словото.

От един момент нататък в най-прашните и мрачни години на ГЕРБ и техният корупционен режим ДУМА беше единственият различен вестник. Единствената медия, която не пречупи гръбнак и не целуна полицейската кубинка.

Защото точно в това е смисълът на свободното слово.

То не е подарък един път завинаги.

То трябва да бъде активно употребявано.

То трябва да се изпитва отново и отново всеки ден, защото иначе ще обрасне с паяжините на безразличието.

И това се усеща все повече от ден на ден.

Днес заживяхме в някаква медийна патология. Свободата на словото беше изхвърлена в прашното мазе на журналистиката, а по телевизионните екрани дефилира един и същи човек, макар и в различни тела и с различни имена. Живеем в някаква диктатура на Единствената гледна точка и всеки, който се различава, всеки, който иска да мисли, всеки, който не иска да се примирява веднага бива заклеймен, посочен с пръст, разнищен.

В това виждам смисълът на ДУМА днес.

Едно малко островче на свободата в океан от мрак и злост. Едно парче земя на здравия разум насред развилняла се психиатрия. Една малка журналистическа утопия в която всеки, който има какво да каже за бъдещето и днешния ден да получи думата и да се мотивира.

ДУМА остана вярна на своите принципи – да бъде различна, да бъде неудобна, да бъде трън в петата на всяко статукво, да бъде идейна платформа за мечтата за различен живот и свят.

Честит празник на всички колеги!

ДУМА ще я бъде.

ДУМА завинаги!